Американският президент Доналд Тръмп остава напълно ангажиран с НАТО, заяви заместник-генералният секретар на Алианса по политически въпроси и сигурността Борис Руге по време на международна конференция в София на 11 декември. Той отказа да коментира предложението на републиканския конгресмен от Кентъки Томас Маси САЩ да напуснат Северноатлантическия договор.

Събитието беше организирано от фондация „Конрад Аденауер“, Медийната програма за Югоизточна Европа и Софийския форум за сигурност.

Според Руге отслабването на Европа автоматично отслабва и Съединените щати, тъй като трансатлантическата връзка е ключова за сигурността. Той подчерта, че в момента се намираме в изключително предизвикателна международна среда – с хиперагресивна Русия и все по-настъпателен Китай, които представляват дългосрочна заплаха за Алианса. Сигурността на Европа и САЩ, каза Руге, е немислима без съюз между тях.

В речта си той очерта развитието на отношенията между НАТО и Русия след края на Студената война. Руге припомни, че през 2022 г. Владимир Путин започна най-мащабната война в Европа след 1945 г., нарушавайки основни принципи на ООН. Той заяви, че Русия съзнателно е избрала конфронтация със Запада, а разпространяваният от Кремъл наратив, че НАТО е виновно за войната в Украйна, е фалшив и опасен.

Руге подчерта, че руската война вече е взела стотици хиляди жертви, а Москва води война на изтощение, без да прави разлика между цивилни и военни цели. По думите му Русия не преговаря добросъвестно със Съединените щати.

Той представи и решенията от годишната среща на държавите-членки на НАТО в Хага, на която съюзниците се ангажираха до 2035 г. да отделят по 5% от БВП за отбранителни нужди. Руге обърна внимание на българския принос, припомняйки съвместните учения от началото на 2025 г. и факта, че страната ни вече заделя над 2% от БВП за отбрана. Сигурността на Украйна, посочи той, е пряко свързана със сигурността на всички членки на НАТО.

По отношение на европейската отбрана Руге отбеляза, че ЕС може и трябва да поеме по-значима роля, но НАТО остава основният форум за планиране на отбраната.

Във втория панел дискусиите се фокусираха върху стратегическата комуникация в Югоизточна Европа. Елена Марзак, председател на Платформата за инициативи в сферата на сигурността и отбраната, посочи, че изборите в Молдова са показали важната роля на разследващата журналистика и че стратегическата комуникация е предотвратила най-лошите сценарии.

Мария Ковач-Буско, съветник в Центъра за стратегически комуникации и информационна сигурност в Киев, заяви, че мир за Украйна означава справедливост и наказание за руските военни престъпления. Според нея в Европа може да избухне голяма война в рамките на три до пет години. Украйна има богат опит в стратегическата комуникация, блокирайки руски медийни мрежи и канали още от 2021 г. Тя подчерта, че страната има нужда от стабилно финансиране и военна подкрепа, както и силно желание да се присъедини към ЕС и НАТО.

Ковач-Буско определи Русия като „книжен тигър“, но предупреди, че Москва се подготвя за дълга конфронтация, а заедно с Китай и Северна Корея няма да спре в Украйна. Според нея хибридните атаки ще продължат, докато Владимир Путин е в Кремъл. Европа и Украйна трябва да обединят усилия, за да постигнат ефективна стратегия и траен мир.

Невил Болд, основател и директор на Института за стратегически комуникации „Sympodium“, допълни, че демократичните държави днес се намират в открита конфронтация с авторитарните режими, и то не само с Москва.