Стефан Дойкин*

Пандемията COVID-19 принуди държавите от Г7 да предприемат драстични действия за да подкрепят икономиките си по-рано през 2020 г., като се съсредоточиха върху програмите за задържане на работни места и гарантиране на бизнес заеми. Повече от шест месеца по-късно обаче само Франция, Германия и Италия са започнали или преминават към втори кръг от планове за възстановяване. Франция, Германия и Италия са посклонни да използват отговора на COVID-19, за да подкрепят индустриалните политики, с особен акцент върху прехода на своите икономики към нисковъглеродни модели за справяне с изменението на климата. Франция обяви своя план за възстановяване на COVID-19 в началото на септември. Планът споделя няколко функции с плана за възстановяване на Германия, който беше обявен три месеца по-рано, а планът на Италия бе готов края на септември. Обявените до момента планове демонстрират споделена визия за преодоляване на кризата. Фокусът върху зелените инвестиции може да бъде полезен пример за други страни, като например България. 

Има пет забележителни общи черти във френския и немския план за възстановяване

 Първо, размерът на предложения пакет от мерки е сходен между двете страни (във Франция 100 милиарда евро, или 3,7 процента от БВП; в Германия 130 милиарда евро, или 3,8 процента от БВП). Отлагането на данъците за бизнеса вече беше предвидено в бюджета през април, докато фискалните трансфери към местните власти автоматично ще се случат във Франция. Не само Франция, Германия и България, но и всички страни по света преживяват икономически шок, който ще доведе до глобален спад на БВП (фигура 1).

 Трето, и двете страни допълнително разширяват помощта за работниците. Изправена пред по-голям прогнозиран икономически спад през 2020 г. (10 срещу 6,5% в Германия), Франция харчи 19 милиарда евро за запазване на работното място, професионално обучение и образование за работници в силно засегнатите индустрии. Новите краткосрочни мерки запазват заетостта и гарантират, че младите хора, които навлизат на пазара на труда, могат да работят през следващите месеци. Тези мерки включват удължаване на частичната помощ за заетост; наемане на бонуси за млади работници и инвалиди. Друг набор от мерки е финансирането на обучение за работници, които желаят да сменят сектора. Германия инвестира в цифрови технологии (15 милиарда евро), за да свърже повече хора с работни места от разстояние и да облекчи административната тежест за бизнеса. 

Четвърто, подкрепата за бизнеса се разширява с данъчни мерки и подкрепа за ликвидност. Намаляването на данъците върху продукцията във Франция (20 милиарда евро) дава на компаниите, особено на тези, които не получават печалба, малко място за ликвидност. Френското правителство допълнително увеличава предоставянето на ликвидност на компании чрез гарантирани от държавата заеми или собствен капитал. Новият германски пакет за бизнеса е на стойност 21 милиарда евро. В Германия правителството ще компенсира малкия и средния бизнес, засегнати от затваряне, до 75% от загубите. 

 Пето, свързани с тези мерки в цялата икономика са предложения, които бележат връщане на индустриалната политика. Франция го формулира изрично в своя план за възстановяване, като предвижда 1 милиард евро за преструктуриране на стратегически индустрии. 

 Допълнителен елемент от германския план за възстановяване е увеличаването на търсенето с 39 милиарда евро, което включва временно намаляване на ДДС, което се очаква да остави 20 милиарда евро в ръцете на потребителите. Други елементи включват намаляване на цените на електроенергията в домакинствата, еднократно изплащане на бонус от 300 евро за деца, увеличаване на надбавката за самотен родител и допълнителни субсидии за грижи за деца и детски градини. Във френския план за възстановяване липсва сравним компонент, който вместо това разчита на комбинация от мерки за повишаване на търсенето и предлагането. 

 Нито една от страните не предлага план за действие при извънредни ситуации, в случай че икономиката не успее да се възстанови. Германският план до известна степен предвижда такава възможност с временното намаляване на ставките на ДДС. Това намаление може да бъде удължено в случай, че икономиката не се вдигне достатъчно. Френското правителство обмисля някои идеи, които да помогнат за търсенето, но те не са изложени в пакета от септември. Един от основните сектори, който е най-тежко ударен от кризата предизвикана от разпространението на COVID-19 е сектор туризъм. Някой от мерките са : 

 Инжектиране на ликвидност в туристическия бизнес - Франция и Германия например въведоха намалена ставка на данъка върху добавената стойност от 5 процента за секторите за обществено хранене и туристическо настаняване.

 Повишаване на местното търсене на туризъм чрез ваучерни схеми - Редица страни засилиха местното търсене чрез субсидирани от държавата отстъпки в туристическите услуги. Обединеното кралство е начело с програмата си за отстъпки "Eat out to help out", която се прилага за ядене на храна и напитки в понеделник до сряда. Отстъпката е ограничена до £ 10 на човек и не се отнася за алкохол. Франция предоставя на потребителите отстъпки за ресторанти в размер на 38 евро всеки. Тези отстъпки могат 3 да се използват през уикендите и празниците, за да позволят на посетителите да прекарат в барове и ресторанти. Програмата за възстановяване на Италия предоставя на всяко семейство безплатни ваучери за билети за кино, театър, музей и концерт. Италия също така възстановява 10 процента от транзакции с кредитни карти до 300 евро за чуждестранни и местни туристи. 

 Създаване на програми за субсидиране на почивки за местни туристи - Някои правителства насърчават местните разходи за туризъм, като въвеждат програми за субсидиране на ваканциите. 

 Инвестиране в цифрови решения, които да заменят човешкия контакт в туристическата индустрия - Някои програми за възстановяване ангажираха помощ за намаляване на личния контакт в туристическата индустрия чрез цифровизация. С автомобилите, които осигуряват по-голямо социално дистанциране от влаковете или самолетите, Франция и Германия субсидират компаниите за коли под наем да актуализират своите автопаркове с електрически автомобили - част от по-широка инициатива за екологично възстановяване. Правителствата също така финансират разработването на онлайн приложения за резервиране на туристически услуги и онлайн туристически водачи. Франция влезе в национална блокада, като само училища и основни предприятия остават отворени до 1 декември, докато в Германия новите мерки ще затворят ресторанти, барове, спортни зали и културни пространства като театри за един месец, но оставят отворени училищата, супермаркети и магазини. Всичко това при условие, че се спазват хигиенните мерки против разпространението на вируса и се определят строги граници за социално дистанциране. Повечето фирми във Франция ще затворят - включително барове и ресторанти - и движението извън дома ще бъде строго ограничено. Частните и публичните събирания ще бъдат забранени, но училищата ще останат отворени. Някои икономически дейности - обществени услуги, фабрики, ферми и строителни обекти - ще продължат, а ограниченията за посещения и погребения в дома на пенсионерите няма да бъдат толкова строги, колкото през пролетта. Както в останалите страни, така и в България, икономическите разходи вероятно ще бъдат тежки, премахвайки крехките признаци на възстановяване, наблюдавани през лятото, и увеличавайки перспективата за двойна рецесия. Европейската комисия призова европейските правителства да засилят реакцията си и да координират стратегиите за тестване и България трябва да действа сега. Мерките имат за цел да облекчат натоварването на болниците, където броят на пациентите се увеличава, и да спрат бързото разпространение на вируса преди предстоящите празници, без да доведат икономиката до пълен застой. В много държави вирусът циркулира със скорост, която дори най-песимистичните прогнози не бяха очаквали. Позицията на всички държави в ЕС е една и съща – обхванати от втора вълна, за която се знае, че ще бъде по-трудна и посмъртоносна от първата. 

България трябва да последва примера на други държави, които вземат предвид мерки за противодействие срещу кризата предизвикана от разпространението на COVID-19. Германия и Франция използват пакет от мерки с фокус върху инвестиции в зелената енергия, технологии, подкрепа за работещите и бизнеса, политики с акцент върху прехода на техните икономики към модели за справяне с изменението на климата и др. Не на последно място е инвестирането в дигитализацията, финансиране на научноизследователска и развойна дейност и прехода към дигитална икономика.

* Авторът е работил като финансов съветник към Европейската Комисия (Брюксел), консултант към Световна банка (Вашингтон), експерт по финансови инструменти и настоящ финансов консултант в областа на алтернативните инвестиции - частни капитали, хедж фондове и институционални инвеститори. Завършил специализация по лидерство и развитие в Института за държавна администрация „Джон Кенеди“ в Харвардския университет, магистратура по финанси в Лондонското училище по икономика и политика, бакалавър по бизнес и финансов мениджмънт в Манчестър. Към момента докторант по икономика, дигитална трансформация и финансови услуги.