Безпощадното преследване на опозиционни журналисти, писатели и университетски преподаватели е знак за несигурността. Референдумът за промяна на конституцията на Турция не е лесен казус за Ердоган. Допитванията, огласени от Партията на справедливостта и развитието, показват, че с „да“ се очаква да гласуват 51-54 на сто от избирателите, което оставя открита всякаква възможност.
В нощта на 15 юли миналата година журналистката Ханде Фърат и частният телевизионен канал Си Ен Ен Тюрк на медийната група „Доган“ изиграха ролята на катализатор при неуспеха на преврата. Докато танковете и бронираните машини се намираха на улиците и превратаджиите превзеха държавната телевизия, Реджеп Тайип Ердоган даде интервю на Фърат от Мармарис чрез ФейсТайм, като призова хората да излязат на улиците.
Макар по традиция да е била свързвана със светския кемалистки режим, медийната група „Доган“ с издаваните от нея пет вестника и 21 телевизионни канала защити републиката, дори това да означава спасяване на един ислямски президент, който изобщо не е по вкуса й.
Не знаем дали учредителят на групата Айдън Доган е очаквал връщане на жеста, но събитията от миналата седмица опровергаха това. Властите му наредиха да се яви лично в съда, който гледа по-старо дело за контрабандна търговия с горива. 80-годишният Доган е застрашен от тежка присъда затвор.
Всички в Турция и извън нея разбират, че контрабандната търговия е само претекст. Впрочем ден преди това самият Реджеп Таийп Ердоган обяви, че групата „Доган“ „ще плати много тежка цена“ за един друг, съвсем различен казус, който заплашва да прати в затвора и Ханде Фърат.
Препъникамъкът за скандала бе репортаж на Фърат, публикуван в „Хюриет“ – вестник на медийната група, на 25 февруари. Публикацията твърдеше, че турското правителство не е търсило мнението на Генералния щаб, преди да вземе решение за премахване на забраната за носене на ислямски забрадки от жените, служещи в турската армия. Онова, което повече е смутило Ердоган, е било заглавието на спорната статия – „Смут в Генералния щаб“.
Дали групата „Доган“ е поискала извинение за заглавието на репортажа, след като шефове, смущавали Ердоган, бяха сменени, а преди това групата уволни и водещия на новините, тъй като публично се бе изказал за гласуване с „не“ на референдума на 16 април?
Президентът, който иска да стане султан и да се сдобие с правомощия, по-големи и от тези, с които е разполагал Кемал Ататюрк, не даде вид да е развълнуван.
Преследването на независими журналисти обаче продължава. Последният от тях е Дениз Юджел, кореспондент на германския „Велт“, по обвинения за „пропагандиране в полза на терористична организация и за насърчаване към насилие“. Факт, който предизвика гняв в Германия. Юджел е с германско и турско гражданство, а в случая с него лично се намеси и канцлерът Ангела Меркел.
Безпощадното преследване на опозиционни журналисти, писатели и университетски преподаватели е знак за несигурността на Ердоган с оглед на референдума, който няма да бъде просто една „разходка“ за неговата партия, както първоначално той се надяваше.
Както твърдят достоверни източници, вътрешните неогласени социологически сондажи, поръчани от правителствената Партия на справедливостта и развитието, показват, че „да“ са казали 51-54 на сто от запитаните, което оставя открита всякаква възможност.
Голяма част, може би от порядъка на 40 на сто от електората на крайнодясната Партия на националистическото действие, са гласували с „не“, въпреки че ръководството й се солидаризира с Ердоган.
В лагера на отговорилите с „не“ са още кемалистката Народнорепубликанска партия, прокюрдската Демократична партия на народите (чиито двама съпредседатели са в затвора), цялата турска левица и повечето от синдикатите, браншовите съюзи и неправителствените организации.
Спазматичните реакции на Ердоган и на премиера Бинали Йълдъръм, които малко или много обвиняват всички защитници на „не“-то, че съзнателно или несъзнателно „помагат на тероризма“, по-скоро имат ефект, обратен на очаквания.
Трудностите, пред които е изправена Партията на справедливостта и развитието, са свързани и с развитието на икономиката. Турция е засегната от общия спад на развиващите се икономики и някои сектори, като преработвателната промишленост, са вече в криза. Пазарът на недвижими имоти е в процес на свиване, а турската лира непрестанно спада спрямо долара. Опитвайки се да привлече гласоподаватели, правителството се стреми да намали данъците и да създаде стимули за нарастване на заетостта, като натоварва публичните финанси.
Възлова роля за изхода на тази надпревара играе и кюрдският елемент, особено в Истанбул и в други големи градове, където значителна част от консервативно настроените кюрди гласуваха на предишни избори за Партията на справедливостта и развитието, но сега изглежда, че са склонни да гласуват с „не“.
В последно време Партията на справедливостта и развитието сякаш търси някакъв нов, по-гъвкав подход спрямо кюрдите. Това обаче застрашава да предизвика пукнатини във вече крехката коалиция с националистите от Партията за националистическо действие.
Показателно е, че нейният лидер Девлет Бахчели избухна по време на последното посещение на лидера на иракските кюрди Масуд Барзани в Анкара по повод окачването на кюрдското знаме. А това би могло да се тълкува като знак за очаквани опасни националистически жестове от страна на правителството на Партията на справедливостта и развитието за сплотяване на крайните националисти.
