Светослав Пинтев

Царят на българите Самуил. Това е мъжът, който е вписан като родоначалник на видния италиански род Миструци ди Фризинга, римските принцове, както ги знаят на Апенините.

И това славно име седи не къде да е, а на страниците на Златната книга на благородниците в Италия или Libro d'oro della nobilta Italiana, официално държавно издание, както и в регистрите на Хералдическия институт на страната със седалище в Рим. И в двете институции по вековна традиция

данните маниакално се проверяват,

изяснява се най-малката подробност, изключена е каквато и да била импровизация или вписване на имена, по които няма абсолютна яснота и документални доказателства. Защо историците ни не са разровили темата, това е друг въпрос.

Експерти на двете авторитетни институции проучват документи с десетилетия, за да се произнасят за произхода на даден благороднически род, да уточнят всички от родословното дърво. От край време евентуалното вписване на някоя фамилия в регистрите е цяло събитие, като от там издават необходимия сертификат единствено при наличието на неопровержими исторически документи и подробни научни изследвания около всеки един от предците.

Има данни, че още в първите години след установяването на т.нар. народна власт на 9 септември 1944 г., представители на семейство Миструци ди Фризинга пристигат в София, като търсят връзка с нашето Външно министерство, за да разкрият и да докажат с документи истината за рода си, но преди всичко, за да дадат дипломатическо оръжие на страната ни срещу

изтеглянето на армията ни от Македония,

наложено от мирните договори. Не, за да си искат трона, разбира се.

Вероятно пристига лично главата на фамилията по онова време Карло Миструци ди Фризинга, който по ирония на съдбата тогава е шефът на въпросния Хералдическия институт в Рим, един от най-големите специалисти по генеалогия за времето си. Той е автор на трактата "Италианското благородническо право". Човек, който е по-наясно от всеки друг с фактите и документите, способен да изясни цялата картина на скитанията и метаморфозите на потомците на владетеля във времето. Е това безспорно е безценна находка за историческата ни наука. Не и в зората на комунистическата диктатура.

Насочват делегацията към Дирекция на народната култура, наскоро минала под шапката на новото тогава Министерство на пропагандата, чийто началник е писателят Константин Петканов. Той е напълно наясно, че подобни "разкрития" са крайно нежелани от народната власт, но му се ще да запази документите, въпреки рисковете. Все пак е от Македония, участвал е в Македоно-Одринското опълчение, темата му е близка. Официално

държавата не приема документите,

но той ги прибира в дома си.

Константин Петканов, съпругата му и дъщеря му ги проучват и са изумени от фактите, но знаят, че времето им още не е дошло. Прибират ги в шкафовете, да чакат по-добри времена.

Твърди се, че от фамилия Миструци ди Фризинга и през 1956 г. изпращат свой представител, придружен от двама водещи римски адвокати. Отново носят документи за рода си, като всички разклонения са проследени до 1953 г. Едва ли обаче времето след Априлския пленум е най-подходящо за тази визита. На едва закрепилия се като партиен лидер Тодор Живков и на залязващия премиер Антон Югов изобщо не им е до тях, те са се вкопчили в свирепа борба за власт. А и партията ги задължава да бъдат

всичко друго, но не и патриоти

Как да обърнат внимание на някакви си царски издънки и да обърнат гръб на повелите на Сталин.

Решението на Коминтерна още от април 1934 г. е категорично. Македонските народни маси трябва спешно да се обособят в нация, "историците" да изковат нейната история и култура. Естествено, че при това положение Самуил ще бъде обявен за македонски цар, а всякакви доказателства, че си е български, са смъртно опасни за приносителя си. Италианците набързо са върнати, откъдето са дошли.

След демократичните промени, през 90-те години на миналия век, с темата се занимава литературният историк, депутат от Великото Народно събрание, Георги Тахов, който получава данните си от семейството на Константин Петканов, съхранил част от документите, въпреки риска. В своя статия от 1993 г. той първи разкрива, че цар Самуил е родоначалник на рода Миструци ди Фризинга и това е вписано в регистрите на Златната книга на благородниците в Италия. И тогава никой не се впечатлява особено. По това време пък се кове демокрацията.

В Libro d'oro прецизно се описват и връзките с чужди благороднически родове. Два са основните клонове от генеалогичното дърво на семейство Миструци ди Фризинга, които произлизат от преките наследници на цар Самуил. Издънките му влизат в бракове с потомците на някои от византийските императори и висши сановници, като през 1269 г. се сливат в едно - в Италия. Подробното им разглеждане ще оставим за друг материал, твърде дълго е.