Бойко Борисов заяви, че постъпленията в бюджета намаляват от въздействието на коронавируса. Премиерът каза и че България губи десетки милиони левове всеки ден. "Най-опасното сега е да не си "счупим икономиката" - тогава ще има безработица и ниски доходи."

Общият спад в отделни сектори може да достигне до между 20 и 30%, прогнозираха работодатели.

Още е рано за точни оценки и прогнози, пикът на епидемията предстои. Сигурно е обаче, че бизнесът вече понася загуби, а това няма как да не се отрази на бюджета. Със сигурност епидемията ще "пренапише" финансовия план на държавата и ще разчупи консервативната фискална политика на правителството. Засега то не е обявило екшън план, за каквито мерки всекидневно четем, че предлагат големите (но и по-засегнати) държави за икономиките си.

Каква е глобалната картина в извънредната ситуация

Икономистите на ООН обявиха, че кризата, провокирана от коронавируса, може да струва на света тази година между 1 и 2 трилиона долара.

Загуба на доверие от страна на потребители и инвеститори, забавяне на глобалното търсене, увеличаването на задлъжнялостта, нервните пазари, редуващи безпрецедентни колебания - всичко това вещае лоши перспективи за световната икономика и може да доведе до катастрофален сценарий с повсеместна неплатежоспособност и срив в стойността на активите. Такъв коментар направи преди дни Ричард Козул-Райт, ръководител на отдела за глобализация и стратегии за развитие на Конференцията на ООН за търговия и развитие (ЮНКТАД).

Ако този сценарий се сбъдне, най-засегнати ще бъдат икономиките на страните износителки на петрол и други суровини, както и на държавите, създали тесни връзки с тях, тъй като веригите за доставки ще бъдат нарушени, констатира той.

По всеобщи оценки големите икономики в света ще изпаднат в рецесия през първата половина на годината. Това ще повлияе със спад в производството у на тясно свързаните с тях по-малки икономики, каквато е българската.

Къде сме ние във внесената отвън криза: кои са губещите

На пръв поглед може да се каже, че търговията, туризмът, транспортът са най-силно засегнати от разпространението на коронавируса по света поради ограниченията в пътуванията (включително бизнес пътуванията) и превоза на стоки.

По последна информация по границите на Словения, Хърватия и Сърбия престояват стотици български камиони, които се сблъскват със санитарна стена. Пред срив са фирмите, занимаващи се със случаен превоз, ученически и детски превози (спрени от МОН).

Епидемията удря и производители с партньори в засегнати страни. Най-пострадали се оказаха най-големите търговски партньори на България - Италия и Германия в Европа, и Китай - извън нея. Така кризата бе внесена отвън.

Гъвкав ли е бизнесът

Там където условията позволяват, българските компании бързо се пренастройват към новите обстоятелства: появиха се шансове за битовата химия, производството на дезинфектанти, предпазни маски, защитни облекла. Някои сектори ще спечелят от превантивните мерки срещу традиционния грип и новия коронавирус - козметичния, фармацевтичния, шивашката индустрия. Ако обаче ползват субстанции, суровини, материали, които не се доставят от проблемни страни. Производството се пренастройва към по-големи обеми и опаковки, за да задоволи търсенето. В отворилите се пазарни ниши със сигурност ще навлязат и нови фирми - малки, средни. Ще се създадат нови партньорства, които могат да се утвърждават за по-добри времена.

Спекула, паника и презареждане

Очевидно високото търсене в някои сегменти ще доведе до включване на пазара на нови производители и от там до нормализиране на цените. До два пъти по-високи от нормалните цени не се смятат за високи при експресни поръчки, но по-високи от това едва ли пазарът ще търпи и много бързо ще отсее, коментира Васил Велев.

В някои страни в ЕС има паника и презареждане. За да се избегне този ефект у нас, държавата работи с големите вериги магазини и аптеките и в случай на нужда ще се ограничи купуването на определен вид стоки от първа необходимост, за да се избегне спекулация. Складовете на търговските вериги са пълни, както и държавният резерв. За това увери министърът на икономиката Емил Караниколов.

Самите търговски вериги (представителите на чуждестранни компании) призоваха за търпение, спокойствие и успокоиха, че разполагат с всичко необходимо.

Какво може да направи държавата

За да се излезе от повсеместната криза, правителствата трябва да инвестират в бизнеса. Ще получат зелена светлина и от ЕС, който не само ще допълни с еврофондове националното съфинансиране по определени проекти, но и ще разхлаби ограниченията за предоставяне на държавна помощ.

Така и българската държава сигурно ще увеличи разходите в кратък период от време - въпросът е колко пари, кой ще бъде подпомогнат, как и в какви срокове ще бъдат възстановени разходите.

Министерство на здравеопазването например ще изкупи всички налични маски, за да се раздадат на служителите. Всички училища в страната ще се дезинфектират - ще се закупят дезинфектанти.

Започна българското производство на защитни облекла за медиците - ще бъдат изкупени тези защитни облекла (за тях трябват платове).

Направиха се предложения за данъчни облекчения. БТПП например лансира премахване на данък дивидент, както и отпадане задължението на работодателите да заплащат първите три дни от болничните (дали ще успеят тъкмо сега работодателите да прокарат искането си за болничните?).

Тепърва ще се разработват плановете за конкретна подкрепа от страна на държавата - за най-тежко засегнатите компании и техните служители; компенсация на заплатите на служителите при временно преустановяване на дейността; отделно за малките и средни предприятия, за здравната система, за държавните служители, ако се наложи да бъдат пуснати в отпуск; за големи проекти; за пазара на труда.

Ситуацията няма аналог, не само в България. Но е важно първо и своевременно да се идентифицират най-засегнатите.

Срокът и мащабът на кризата ще зависят от разпространението на вируса, от времето, необходимо за намиране на ваксина, от това колко е притеснено населението и от мерките, които се предприемат за овладяване на епидемията, отбелязват икономистите на ООН.

(Източник: Dir.bg)