Колкото и да звучи странно, но е факт: когато самолетът закъснява, денят е успешен. Такъв беше вчерашният ден за България в Европейския парламент. А самолетът за Брюксел наистина закъсня с близо час, но българските евродепутати, с малки изключения, бяха навреме на работното си място. Предстояха две важни заседания. Първото бе Конференцията посветена на механизма за сътрудничество и проверка за България, който в доклада на Директора на Генералния секретариат на Европейската комисия Уилям Слийт, се препоръчва да бъде преразгледан. За участие в нея в Брюксел бяха пристигнали вицепрезидентът Илияна Йотова, настоящият и новоизбраният главен прокурор - Сотир Цацаров и Иван Гешев, Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков и съдията от Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев.

Конференцията бе организирана от колегата от ГЕРБ Емил Радев, залата бе препълнена, интересът, включително и на медиите, бе голям. Имаше достатъчно време за дискусия, така че всеки който желаеше можеше да зададе и най-неудобните въпроси особено на тези от участниците, чиито имена всекидневно се спрягат в България, а срещу някои от тях имаше дори организирани протести. Но каква бе моята изненада, когато констатирах, че точно критиците на Цацаров и Гешев не се явиха на конференцията. И така практически избягаха от възможността да получат отговор на въпросите, които със сигурност ги вълнуват и които в България с охота поставят. Става дума за евродепутатите Елена Йончева и Радан Кънев, които съзнателно или не, чрез отсъствието си от този дебат

дадоха силно рамо на г-н Цацаров и на г-н Гешев

Споделям това, защото е време да се научим, когато критикуваме някого да имаме достойнството да го направим гледайки го в очите, а не хихикайки задкулисно пред удобно поднесен микрофон в телевизионно студио, пред фамилиарничещ журналист, формулирал удобни за госта си въпроси. И станах свидетел на приятна изненада.

Господата Цацаров и Гешев, с които имах възможност за първи път лично да се срещна, отговориха откровено на всички неудобни въпрос. Те сами си зададоха въпросите, които у нас протестиращите срещу тях им задаваха. И отговориха спокойно, уверено, с факти. Оставиха добро впечатление.
Според Иван Гешев "процесът на реформа е необратим", но "прокуратурата осъзнава, че усилията трябва да продължат". И информира, че предстои приемане на постановление на Министерския съвет за национален механизъм за борбата с корупцията, който трябва да осигури запазването на това, което в доклада на Комисията се определя като "напредък“. През последните две години борбата с корупцията е видима. Предявени са искове за замразяване на имущество за около 3 млрд. лева. Иззето е имущество за над 2 млрд. лева. Прекратена е дейността на множество нелегални фабрики за цигари – осъществяващи престъпна дейност за 700 млн. лв. Намалени са с 50 % телефонните измами – чувствителна тема за обществото ни. Изводът, който направи новият главен прокурор е, че България е "постигнала трайни и устойчиви резултати" в борбата с организираната престъпност и корупцията. Ето, това бе моментът, в който всеки, който искаше да възрази на г-н Гешев, можеше да го направи и да представи други и различни факти. Нямаше кой. Словоохотливците по темата в България

ги бе хванала липсата в Европарламента.

Категорична позиция в подкрепа на тезата за премахване на предпазния механизъм за България изрази вицепрезидентът Илияна Йотова и защити доминиращата вече теза, че ако се прави наблюдение на функционирането на правосъдните системни на страните членки,то това наблюдение трябва да бъде за всички, а не избирателно.

Убедително за реформите в съдебната система, основани включително и на осъществените промени в конституцията, говориха съдиите Чолаков и Магдалинчев.

Представителят на ВСС съдията Магдалинчев информира депутатите, че през тази година за първи път е бил проведен избор за главен прокурор по нов модел – част от препоръките в мониторинговия доклад от 2017 г. Във ВСС е въведено и "електронно правосъдие ". Според него българската съдебна система е "изпълнила всички препоръки“. И на това изказване никой не възрази. Може би защото няма какво да се възрази.

С послание страната ни да продължи усилията в утвърждаването на правовата държава и с убеденост, че механизма за наблюдение за България ще бъде прекратен, към участниците чрез видеовръзка се обърна и еврокомисар Мария Габриел. Изказаха се и колегите евродепутати Емил Радев, Илхан Кючюк, Ангел Джамбазки и Асим Адемов.

Аз не съм член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, но в изказването си подчертах, че съм присъствал на обсъждането на Доклада представен от г-н Слийт. Припомних и доминиращите оценки за България на това обсъждане: "стабилен напредък", "успешно приключили показатели", "значителен напредък в реформата на съдебната система и борбата с корупцията". Припомних и крайният извод от доклада на г-н Уилям Слийт: "Напредъкът на България е достатъчен и страната е изпълнила поетите ангажименти...И тъй като механизмът за проверка е преходен той може вече да бъде преразгледан по отношение на България".

Обърнах също така внимание на въпрос, който ние често сме склонни да подценяваме, да не разбираме. И той е, че позитивната оценка за България е оценка за работата на конкретни прокурори, следователи и съдии. Защото успехите, както в политиката, както впрочем и в "живия живот", не са безименни. В случая положителният доклад за България

е оценка за работата и на прокурорите Цацаров и Гешев

Това е истината. И с премълчаването й тя няма да стане по-малко истина. И като контрапункт припомних оценките в Доклада на Комисията за Румъния, където става дума за "бавен напредък", за "недостатъчно изпълнение", за "неизпълнение на препоръките". И затова Комисията не препоръчва мониторингът за Румъния да отпадне.

В изказването си припомних също така, че Парламентарната група на ЕНП категорично подкрепи предложението за отпадане на мониторинга за България. Впрочем и друг път съм имал повод да обръщам внимание, че именно Европейската народна партия е политическото семейство, в което българските национални интереси срещат най-пълно разбиране и подкрепа. Това сме го разбрали още преди много години от СДС и затова СДС бе първата партия от България станала член на ЕНП. Но не спестих и обективната истина и тя в този конкретен случай е, че за отпадането на мониторинга за България се обявиха и депутатите социалисти и социалдемократи, както и либералите, и повечето от зелените. "Изключенията", както вече посочих, отсъстваха от конференцията.

Работният ден продължи с дебат в Комисията по петиции относно внесената от български екозащитници петиция срещу проекта за доизграждане на автомагистрала "Струма". Тази петиция бе подновена преди известно време от колегата Радан Кънев с предложение да бъде гласувана и така проектът да бъде спрян. Вчера комисията трябваше да реши дали да остави петицията "отворена" или да я затвори окончателно, което означаваше да отхвърли предложението на Радан Кънев. Дебатът беше интересен.

И отново парадокс

Защитникът на "екозащитниците", противникът на правителствения проект, отсъстваше от него. Това аз не го приемам. Да вдигаш шум до Бога в България, да истеризираш и вътре в Европарламента, а когото дойде момент да се обсъжда открито и да се гласува по това, което ти си искал, теб да те няма. Не казвам, че случая е подобен с този на станалия нарицателен случай с депутата Малинов в предходния парламент, когато се обсъждаше друг важен за България въпрос, но аналогията се налага сама.

Разбира се, ако имаше сериозни аргументи в защита на петицията, те трябваше да бъдат изразени именно на това заседание. Но аз не чух нито нито един сериозен аргумент в подкрепа на предложението на г-н Кънев, освен желанието на една датска депутатка да посети Кресненското дефиле. Но други мераклии за разходка до дефилето на смъртта нямаше.

"Аргументите" на екозащитниците против изграждането на магистралата, така че едното нейно платно да мине през Кресненското дефиле, т.е. и по сега съществуващия път, бяха аргументирано отхвърлени. Стана дума за буболечки, пеперуди, змии и гущери, дори за Креснеската Керацуда. Това вече ме ядоса и се наложи да взема думата. Разказах за пътуването си по магистралата от Генуа до Ница и как там в предното стъкло на автомобила ми загинаха стотици дребни мушици, че и пеперудки дори. И припомних как е изглеждал този район, когато съм го видял за първи път във филм на Жан Жано, с участието на Люи дьо Фюнес. Но днес магистралата я има, защото животът я иска, а той, животът, не може да бъде спрян. Животът на хората я иска. Искат я загиналите близо 300 души в Кресненското дефиле през последните 9 години. Искат я стотиците осакатени от катастрофите в него.

Затова и ми е чужд зеленият екстремизъм, спекулацията с екологията

И дадох като пример, че сходна магистрала като тази, която ще минава през и покрай Кресненското дефиле, има вече изградена в съседна Република Северна Македония. Това е магистралата, която идва от Виена, минава покрай Будапеща и Белград, спуска се към Скопие и стига чак до Атина. Тя също минава през дефилета, а край град Велес се разделя така, както се предвижда това да стане сега и в българския проект. Но това вече са подробности. А важното бе, че след като всеки си каза мнението, след като всички български евродепутати защитиха позицията петицията да бъде отхвърлена, т.е. закрита, тя наистина бе закрита с огромно мнозинство. Но отново ще повторя недоумението си, че "виновникът" да си губим времето с дебат за очевидното, липсваше в залата, за да защити предложението си. И нека след това гражданите да не ни корят, че дебатираме по въпроси, чийто отговор е повече от очеваден. Да се спори за безспорното е проява на неуважение към избирателите. А да се предизвика такъв спор и да се отсъства от него - е наистина необяснимо. Разбира се, убеден съм, че има "извинителна причина". И дано да я има.

Така завърши вчерашният ми ден. С два успеха за България. А гледам, че днес и слънцето изгря над Брюксел, докато в София сняг завалял. Тази вечер в Брюксел пристигат като мои гости представили на местни организации на СДС и на Атлантическия съвет на България. Ще се постарая да се почувстват като у дома си.