Вили Лилков

В последните дни се разгоряха спорове в медиите, дали в България по времето на комунизма е имало съветски военни бази. За мен спорът е безсмислен, тъй като тогава цялата територия и населението на НРБ беше идеологически, икономически, политически и културен придатък към СССР, а върхушката на БКП обмисляше възможността за присъединяване на България към СССР. Не вярвате?

Ето ги фактите!

На пленум на ЦК на БКП от 31 юли 1963 г. Тодор Живков предлага: „Да се обърнем с едно писмо към ЦК на КПСС и към правителството на СССР, в което да поставим въпроса.. (за)... по-тясна връзка между съветската и нашата икономика – в перспектива с нейното сливане. И по-нататък политическо сливане!“. Думите му са посрещнати с бурни аплодисменти! 

Пленум на ЦК на БКП на 4 декември 1963 г. за „Обсъждане на въпроса за по-нататъшното най-тясно сближаване и в перспектива за сливане на България и СССР“. Тодор Живков заявява, че „сливането със СССР е нашата крайна цел“. Въодушевлението е толкова голямо, че и кандидат-членовете на ЦК на БКП искат да гласуват „поради историческото значение на обсъждания въпрос“. Всичките 137 присъстващи със ставане на крака и овации одобряват решението. Тодор Живков призовава да се пази партийна тайна. 

На следващия ден е изпратена молба до ЦК на КПСС: „Скъпи другарю Хрушчов, ..., перспективата, че НРБ все по-тясно ще се сближава със СССР и нейната икономика постепенно ще се слива с икономиката на СССР, дълбоко е залегнала не само в съзнанието на българските комунисти, но и на огромната част от нашия народ... Ние молим ЦК на КПСС да разгледа това наше писмо и се надяваме, че ще срещнем пълно разбиране и готовност с общи усилия и в полза на нашите два братски народа да осъществим в живота направеното в нашето писмо предложение“.

На ІХ конгрес на БКП (14–19 ноември 1966 г.), в присъствието на Леонид Брежнев, Тодор Живков разширява формулата за сътрудничество със СССР чрез „тясно сближаване и свързване на нашата икономика и култура с икономиката и културата на СССР“. 

От 13 до 15 март 1967 г. в Москва Тодор Живков излага план за превръщане на България в съветска република чрез преки връзки между производствени предприятия и органите на планиране, между еднаквите по ранг отдели на ЦК и местните партийни ръководства, по държавна линия, по области и окръзи, на ниво дипломатически мисии, творчески съюзи, масови организации, научни институти и армията, защото „нашата армия се изгражда и възпитава в същия дух, както и Съветската армия“. 

В Програмата на БКП от 1971 г. е записано, че партията „ще провежда курс на всестранно сближаване на НРБ със СССР“, при който едновременно се развива интернационалната комунистическа собственост, а нациите всестранно се сближават „до пълното им сливане в бъдеще“, т.е. БКП иска не само сливане на двете държави, а сливане и на нациите!

В „Основни насоки за развитието на всестранното сътрудничество със СССР в етапа на изграждането на развито социалистическо общество в НРБ“, изложени от Тодор Живков през юли 1973 г., се говори за пълна съветизация на НРБ, задължително владеене на руски език и превъзпитание на българите в „дух на любов и преданост към СССР и в синовна признателност и вярност към съветския народ“. ЦК на БКП ги приема с овации, а Тодор Живков отново призовава да се пази партийна тайна. 

Съветското ръководство разглежда насоките и на 18 септември 1973 г. Леонид Брежнев пристига в НРБ и заявява, че КПСС приема инициативата под свой контрол и гледа на нея като дългосрочна политическа задача. 

На Националната партийна конференция на БКП през 1974 г. Живков заявява: „Най-главното от всичко, задача над задачите е интеграцията със Съветския съюз!“. 

На 14 август 1978 г. на среща с Леонид Брежнев в Крим, когато България е в тежка финансова криза, Тодор Живков казва, че „Имайте предвид, другарю Брежнев, че за да поставя тези въпроси, положението вече е станало неудържимо... За мен това е ясно и няма друг път: просто следва да се постъпва като с всяка ваша република.“ 

Изложените факти говорят

за национално предателство от най-висш порядък

и спорът за военните бази е напълно излишен, защото страната ни до 1989 г. е покорен васал, който по чудо не се е превърнал в 16-а република на СССР. Добре че съветските ръководители не са били по-настоятелни, защото със сигурност милиони българи щяха с удоволствие да се хванат с Тодор Живков на хорото, за да изразят радостта си от предателството на БКП. На хорото, което и днес се вие по мегданите, предвождано от национални предатели, които се представят за патриоти, а всъщност са обикновени рубладжии, от онези, които получават рублите от Изток, а ги харчат с удоволствие на Запад!

За невярващите посочвам следните документи:
Проф. Драгомир Драганов. Как за малко щеше да ни няма, 2015, изд. Труд.
Христо Христов. Стенограма от пленума на ЦК на БКП за сливане на България със СССР, л. 1–47, доклад на Тодор Живков, 26 май 2012, desebg.com.
ЦДА, ф. 1 б, оп. 34, а.е. 28, л. 16.
Стенографски протокол на ІХ конгрес на БКП (14–19 ноември 1966 г.).
ЦДА, ф. 1 б, оп. 34, а.е. 52, л. 31–32, 34–35.
ЦДА, ф. 1 б, оп. 58., а.е. 89, л. 6.
ДАА, ф. 1Б, оп. 35, а.е. 4550, протокол № 25 от 19 януари 1974 г. от заседание на ПБ на ЦК на БКП, бележки на др. Тодор Живков по доклада.
ЦДА, ф. 1 б, оп. 66, а.е. 1176, л. 33–34, 41–42.