Александър Невзоров, руски опозиционен журналист, обявен от Кремъл за екстремист. 

Добър вечер. Днес имаме само извадка – съвсем накратко ще минем през събитията. Те не са много, но ги има.

На първо място, и Съединените щати, и още 10 различни държави от Европа и Близкия изток вече са се обърнали към Украйна за подкрепа на отбранителните им възможности. Ясно е, че рано или късно – и по-скоро рано, отколкото късно – военната хегемония на Украйна в Европа е практически неизбежна. Но тя ще се случи не по решения на някакви коалиции, не по думата на Макрон, не по мъдруванията на Мерц – а по съвсем естествен път. Защото реалността е могъща сила и тя властно изтиска позите, умуванията и междудържавните ритуали.

ВСУ ще бъдат търсени просто по право – по правото на суперармия, по правото на тяхната издръжливост и огромния им боен опит. Когато наблюдаваш как шевовете на света се разпукват и навън лезе кървавото съдържание, повярвайте – вече никой няма да е до минералната вода на Елисейските дворци и до реверансите в коалицията на желаещите.

И точно това е нещото, което Путин е бил длъжен да предвиди, когато започваше своята безсмислена война. Вместо унищожаване и анулиране на свободен Киев и украинската държава, той ще получи Украйна, която в много отношения ще бъде военният лидер на Европа. Е добре, Путин е глупав, недалновиден и такива прости неща не разбира.

 
Има и нещо забавно – Зеленски. Ако говорим за Зеленски, той разбира се е особен екземпляр и по умението да притисне вратата на неприятеля изпреварва с три глави дори самия Тръмп. Тръмп, трябва да се каже, наистина притиска навсякъде всички безразборно по целия свят, захваща се с едно и после започва да притиска друго. А Зеленски го прави прецизно. И ето, можем да наблюдаваме в моя Telegram канал до каква безумна истерия, до какви крясъци и страдания този изверг Зеленски е докарал ръководителя на парламентарната фракция на Държавната дума на Руската федерация. В случая на стареца Миронов му се е удало да изрази в своя вой практически цялото днешно руско мъчение, копнеж, болка и унижение.

Трябва да се каже, че този вокалист – защото той почти пее – председателят на партията, прави впечатление. Но картинката малко се разваля от приставената до него жена, клетницата, която вероятно пресмята колко време и усилия ще й трябват, за да успокои разбушувалия се старец. Дамата заслужава орден, защото и аспирацията може да е подвиг.

Та да, всички крясъци са вече за необходимостта да се убие Зеленски и колкото по-скоро. И приблизително толкова, колкото Миронов, е побеснял и Соловьов – той също с крясъци изисква да се намотаят вътрешностите на Зеленски на лапата на руския свят.

Убийството на президента на Украйна в момента се е превърнало в някаква мания на руските патриоти. И това не е изненадващо. За да намалят болката от националния позор, руснаците стократно са преувеличавали ролята на Запада – онзи същия Запад, който вече 4 години срамежливо хихикайки стиска колена и не се решава да даде на Украйна дори най-елементарното съвременно оръжие – като „Таурус". Но тази песен за Запада и коварството на НАТО вече е поизтъркана, омръзнала е и не работи. И значи руското население трябва да се запали с някаква нова зашеметяваща идея фикс. Ясно е, че тази идея за известно време ще бъде разкъсването на Зеленски, който е наругал Руската федерация и е виновен за всичко изобщо.

 
Е, как стои при Тръмп? При Тръмп нещата не са толкова добре, колкото той декларира. Той обяви, че всичко – победата е давно постигната. Това се случи около час след началото й. Само Иран не е в течение, че е победен, затова продължава да се съпротивлява, да бомбардира страните от залива и да се отбранява. Възможно е да бомбардира и Калифорния, както съобщиха американските спецслужби. Но всичко това по принцип не помрачава американската победа.

Изобщо тази Трампова победа е удивителна разновидност на победата. Тя е уникална, като всичко, излязло от вашингтонския кръжок „Умели ръце". Тоест всякакви тамерлани, Фридриси, велики Атили гледат от небето в пълно недоумение. По принцип дори на добре известния цар Пир победите се получаваха малко по-добре, отколкото на Тръмп.

 Плачевните за Руската федерация последствия от бомбардировката на Брянския завод. Да, руснаците при това не губят своята комичност. Те веднага – без да са измили от ръцете си кръвта от харковските убийства – написаха в ООН жалба за бомбардировката на завода в Брянск. Трудно е да си представиш такова нещо – натрапник, дошъл в полицейското управление, и гневно пишещ жалба срещу момичето, наранило го – същото, което той просто е искал да изнасили.

Приблизително така изглежда и цедулката на Министерството на външните работи на Руската федерация за атаката срещу Брянския завод, където са пострадали хора над 52-годишна възраст. Онзи същи завод, където са се произвеждали схемите на ракетите, с които Русия ежедневно бомбардира жилищни квартали и болници в Украйна. МВнР дори не разбира колко са абсурдни и смешни ламентациите му.

 
Какво още мога да ви кажа важно и любопитно? На първо място – крайно забавно е всичко, свързано с „добрите руснаци". Отдавна не съм ви глезил с нищо за опозицията и емиграцията. Може би по-добре беше да не го правя, за да не разстройвам никого. Но понякога трябва, защото може да се създаде невярното впечатление, че тази емигрантска опозиция вече я няма. Не – не е така. Емиграцията цъфти. Тя е постигнала огромни успехи в много трудното дело на биенето на вятъра. И всички ветровити дървета вече са добре обработени на конгреси във Вилнюс, в Париж, в Берлин и в парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

В свободното от основното занимание – биенето на вятъра – добрите руснаци се отдават на ожесточена междуособна битка помежду си, съревновавайки се чия репутация е по-чиста и кой е по-верен на идеите на демокрацията. Те продължават разбира се да пазят загадочната си преданост към руския избирател, народа като цяло и мирàжа на прекрасна свободна Русия. За това им отиват почти всички сили и почти всички грантове.

Вече говорих колко бурно – просто не можете да си представите колко бурно – е чествала емиграцията от началото на XX век, така наречената бяла емиграция, смъртта на Ленин. Какви луди банкети са се давали, как са се целували хората, как са тичали с куфарите и купували билети за Варшава, за да се устремят незабавно към Русия, убедени, че със смъртта на Ленин всичко ще свърши там. И никой от тях не е разбирал, че след смъртта на Ленин ще дойдат още 60 години кървав болшевизъм.

Разбира се, главната радост в близко бъдеще ще бъде смъртта на Путин. И никаква новина няма да може да се конкурира с това с какъв възторг светът ще приеме известието, че чудовището вече се е охладило, разрязано, изкормено и зашито. Ликуването ще бъде световно. Но в обозримо бъдеще това наистина няма да промени нищо – освен да забави войната. Преди три години смъртта му можеше да преобърне ситуацията и да остави на Русия шанс за оздравяване. Но сега вече не – защото Русия е поразена от зараза, която се е разпространила и е влязла дълбоко.

 Питат ме защо мълча за Сурков – арестуван ли е или е избягал от Русия. Ами слушайте, каква е разликата? Хванат или не, той вече е свършил мръсната си работа. Той оформи идеята през 2014 г. в пламтящия Донбас, той формира бандите от престъпници, вкарани там, за да разпалят ситуацията. Намери се подходящият момент – след Майдана известно време Украйна лежеше в безсъзнание. Слава, дори ако по някакъв начин го арестуват или убият – аз го предупреждавах навремето, че ще го застрелят, защото чудовището не търпи умните. И това най-вероятно ще се потвърди.

 Виждаме, че в Русия всякакви Александър Невски, Пожарски и прочие Панфиловци на народа явно са му досаднали до смърт и не предизвикват нищо освен пристъпи на вяла епилепсия. Чувайки набилите оскомина имена на фигурантите от патриотичния пантеон, дори и най-закоравелият ватник заспива или бяга – всички тези изтъркани символи отдавна са изгубили срока си на годност и като вдъхновители вече не работят. А Кремъл има проблем – той наистина отчаяно се нуждае от герои. И тези герои в момента се опитват да лепят от какво ли не.

Ето един пресен и много интересен пример. Някой си орк Ерашев е бил изоставен от своите при отстъплението. Той, забравен, почти 70 дни просто е гнил в своята дупка, потопен в собствените си изпражнения и доизяждал мъртвите си другари. Беше зима и другарите се намираха в относително незагнило състояние. Никакви позиции не е удържал – просто не е можел да се придвижва, тъй като е имал тежки минновзривни наранявания на стъпалата. Нямал е никакви боеприпаси. Дупката му не е представлявала никакъв стратегически или тактически интерес – никой не я е щурмувал, никой не е посягал на нея.

Украинците са знаели за нея. Лесно са могли да го засипят с гранати, но са пожалили ранения. В плен дори не са го взели – абсолютно неходящия орк е трябвало да бъде носен 2 км на гръб. Плюс това руснакът е воняел неистово – затова просто са го забравили. Бойците от ВСУ просто са му хвърлили в дупката вода и бисквити, после фронтът изобщо се е изместил по-наляво и по-навътре – и за гниещия субект са забравили.

Случайно на него е попаднал заблуден в горските пояси погребален отряд на Руската федерация. Взели го и веднага ДНР мошеникът Пушилин ловко наклеветил на Путин за подвига на героя, удържал позицията 68 дни. И Путин какво мислите? Веднага залепил на този персонаж Ерашев звездата Герой на Русия и наредил на всички медии да тръбят за двадесет и деветия Панфиловец, останал жив.

 А ето и забавност от Америка. Министерството на войната на Съединените американски щати е доказало научно, че невъзможността да се открадне от военния бюджет създава огромно количество битови проблеми. И за да дадат пари някъде, Министерството на отбраната на Съединените щати е закупило за почти 7 милиона долара омари, за 2 милиона долара кралски рак, за 15 милиона долара пържоли. И по непонятна причина е придобило и няколко концертни рояла. А тези проклети рояли, от които никой няма нужда, карат хората да учат валсове. Валсовете пък влекат след себе си изучаване на маниери и други хлопотии.

 Виждаме също, че класическата, доказателствена медицина се оказва, грешала. Смятало се, че бяс е нелечима и смъртоносна болест. Оказва се, че не е така – това е грешка на медицината. И рабиесът, тоест бесността, съвсем спокойно позволява живот. В Русия носителите на този смъртоносен вирус, страдащи от бяс в хронична форма, са си създали специален орган, наречен Съвет по правата на човека. Без удостоверение за бесност там не приемат. Съставен е от много опасни, мътноглази, предимно мустакати тетки, закапващи слюнка – така, както се полага при бяс – една върху друга. Най-тежката форма на болестта дава право да се оглавява този загадочен орган. И ето именно в Съвета по правата на човека, когато поредния път се обсъждаше законът за домашното насилие – за това, че мъжете нямат право да бият жените – член на съвета, коментирайки тази инициатива...