Калоян Методиев

Подкрепям референдума за забрана на джендър идеология в училищата защото:

Първо, защото мисля консервативно. Моето семейство е моя грижа и това не е егоизъм, а право. Разбирам света според конфуцианската максима, че мъжът трябва да е мъж, жената-жена, а детето – дете. Разбирането ми за възпитанието на децата е свързано с този модел. Мисля консервативно и следователно отричам крайностите. Уважавам свободата на избор след 18 години и не се меся на никого - всеки да живее както иска. Но моите деца са моя грижа. Пренасям този модел и към образователната система, която не може да ме замества или да ме превръща в безпомощен наблюдател в развитието на децата ми. 

Второ, защото имам известна теоретична подготовка по този въпрос. Като университетски преподавател съм писал научни статии (на няколко европейски езика) и изследвал тази проблематика от политологична гледна точка. Това е модел, който е известен от Древността. Описан е в „Идеалната държава“ на Платон, където родителите нямат роля и място във възпитанието на децата си, а това трябва да прави държавата. На родителите са отредени само биологично-производствени функции. Платон е бащата на всяка тирания. Там трябва да се търсят корените на много идеологически течения, включително и на развихрилия се в настоящето джендъризъм. Агресивните му характеристики, тръгнали от сексуалната революция през 1968 година, оттекват и до днес. Имаме ексалация на този въпрос. Имаме демонстрации на фанатизъм. Имаме ту силово, ту подмолно налагане на цели. Имаме диктат на малцинството над мнозинството. Всичко това са ярки белези за крайна и опасна идеология. Такива винаги свършват със социални сблъсъци. 
Трето, имам практически опит. Живеехме в западноевропейска държава. Записах дъщеря си в католическо училище с идеята за по-строго и консервативно възпитание. Тъкмо беше станала на 12 години.  Държавата прие закон, според който дете навършило 12 годишна възраст може да започне хормонална терапия за смяна на пола без да уведоми родителите си (в случая мен и жена ми), а се обърне към някой от учителите, който да задвижи процедурата. Учителите бяха профилактирани, обучени и пропагандата си вървеше. Още по-ужасното е, че терапията е необратима. Дори след известно време детето да реши друго ще е много късно. Пубертетът е взрив на физически и психически промени. Под булото на добри намерения всъщност протича злокобен процес на влияние върху неукрепналата детска психика. 

Две години преди това дъщеря ми дойде вкъщи с въпросник дали може момче да играе с кукли, момиче с колички и т.н. Тестът завършваше с въпроса: а какво мислят родителите ти за това? После я разпитваха като политкомисари. Погнусих се. Караха собственото ми дете да доносничи срещу мен и ако напише нещо проблемно да ме извикат да обяснявам защо съм нетолерантен. 

Пред очите ми детските етикети за броени седмици бяха сменени в цялата търговска мрежа с нови, на които на роклите и панталонките вече пишеше: „за момчета и момичета“ (for boys and girls). Добри и стари журналисти бяха свалени от екран, защото се изказаха срещу това нововъведение. Определяха ги като демодирани, нетолерантни. 
Пред очите ми родители християни и мюсюлмани, които политически си противостояха остро в училищното настоятелство, събраха заедно обща подписка срещу плакати със сексуална пропаганда по коридорите на училището. Ако се замисля сигурно ще се сетя за още десетки примери. 
Попитах една приятелка, британска социоложка, откога е това? Защо се случва? Прилича ми на някаква сюреалистична психоза.  Отговори ми: Стана изведнъж, преди десетина година. Избухна и много бързо набра скорост. Друг познат, холандец ми каза, че и при тях е било същото, но е започнало по-рано, а в момента започва обратна тенденция. 
Виждам пълзящите промени в учебниците у нас. Виждам неправителствени организации взели на въоръжение само този проблем и как го поставят като централен за политиката и обществото ни. 

Няколко неща в заключение. 

Трудно е да се говори за един народ като за нещо цяло. Въпреки това, бих определил нашия народ като консервативен. Като уважаващ семейството, но не някой да се бърка в него, особено по отношение на децата му. Като толерантен, но непозволяващ  да се злоупотребява с толерантността му. Като оцеляващ, често поединично, а не като общност (което не ми харесва), но намиращ своя път и посока. 

Заради всичко изброено изразявам своята позиция -  подкрепям референдума и се подписвам в подписката за провеждането му.