Дилян Николчев, Християнство и култура

Защо Св. синод отказва от 2011 г. да предостави в Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРОДПБГДСРСБНА) база данни на подлежащи на задължителна по закон проверка лица, е въпрос, който вълнува не само мен като преподавател по „Църковно право” и „Устройство и управление на БПЦ”, но вярвам, и много православни християни в страната ни, както и обикновени български граждани. Поради това „материализирах“ интереса си, подавайки в КРОДПБГДСРСБНА заявление с молба (вх. № КВ-19-2426/09.04.2019 г.) на основание чл. 31, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСЗСБНА) да ми бъде предоставена цялата кореспонденция на Комисията с Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ – БП). Още същия ден получих отговор (изх. № КИ-Ч-19-6598), с който бях уведомен, че тя (кореспонденцията между Комисията и Св. синод) е следната:

Писмо с изх. № КИ-К-11-21828/04.11.2011 г. от КРОДПБГДСРСБНА до Негово Преосвещенство Стобийски епископ Наум (тогава главен секретар на Св. синод), 1 лист;

Писмо с изх. № 1060/17.11.2011 г. от Св. синод, постъпило в КРОДПБГДСРСБНА с вх. № 13052/17.11.2011 г., 1 лист;

Писмо с изх. № 1228/23.12.2011 г. от Св. синод, постъпило в КРОДПБГДСРСБНА с вх. № 14261/27.12.2011 г., 7 листа;

Писмо с изх. № КИ-К-12-469/13.01.2012 г. от КРОДПБГДСРСБНА до Негово Светейшество Патриарх Български Максим, 1 лист;

Писмо с изх. № КИ-К-12-9629/31.05.2012 г. от КРОДПБГДСРСБНА до Негово Светейшество Патриарх Български Максим, 1 лист;

Писмо с изх. № КИ-К-12-16604/25.09.2012 г. от КРОДПБГДСРСБНА до Негово Преосвещенство Стобийски епископ Наум, 1 лист;

Писмо с изх. № КИ-К-13-5780/08.04.2013 г. от КРОДПБГДСРСБНА до Негово Светейшество Патриарх Български Неофит, 1 лист;

Писмо с изх. № 546/14.06.2013 г. от Св. синод, постъпило в КРОДПБГДСРСБНА с вх. № 4728/20.06.2013 г., 1 лист;

Писмо с изх. № КИ-К-13-11487/18.07.2013 г. от КРОДПБГДСРСБНА до Негово Светейшество Патриарх Български Неофит, 2 листа;

Писмо с изх. № КИ-К-13-16202/24.10.2013 г. от КРОДПБГДСРСБНА до Негово Светейшество Патриарх Български Неофит, 2 листа;

Писмо с изх. № КИ-К-14-2609/17.02.2014 г. от КРОДПБГДСРСБНА до Негово Светейшество Патриарх Български Неофит, 1 лист;

Писмо с изх. № КИ-К-15-12597/27.11.2015 г. от КРОДПБГДСРСБНА до Негово Светейшество Патриарх Български Неофит, 1 лист;

Писмо с изх. № КИ-К-18-10507/06.06.2018 г. от КРОДПБГДСРСБНА до Негово Светейшество Патриарх Български Неофит, 1 лист;

Писмо с изх. № 502/22.06.2018 г. от Св. синод, постъпило в КРОДПБГДСРСБНА с вх. № 4538/25.06.2018 г., 3 листа.


Или разменени общо 24 листа – кореспонденция, която получих от Комисията.

Преди да потърсим отговорите по темата на настоящия текст, накратко информация, отнасяща до това какви са императивните изисквания на ЗДРДОПБГДСЗСБНА към Св. синод на БПЦ – БП като върховен управителен орган на поместната ни църква (като юридическо лице). Действащият понастоящем ЗДРДОПБГДСЗСБНА бе приет от Народното събрание на 6 декември 2006 г. Той бързо и някак си естествено придоби публичност като „закона за досиетата“. Законът всъщност бе третият опит – най-после успешен – за законодателно решаване на въпросите във връзка с отварянето на архивите на репресивните тоталитарни служби по време на комунистическото управление и огласяването на сътрудниците на ДС. Първият закон бе приет през 1997 г., а през 2001 г. парламентът разшири неговото поле на действие с прибавянето на нови категории публични длъжности и за проверка на лицата, които са извършвали публични дейности след 10 ноември 1989 г. В закона са обособени всъщност два основни списъка на лица, които подлежат на проверка. В първия списък попадат лицата, заемащи публични длъжности, а във втория списък са изброени лицата, подлежащи на проверка за принадлежност към ДС, извършващи публични дейности. По силата на ЗДРДОПБГДСЗСБНА именно тази втора категория лица настоящият състав на Комисията е длъжен да провери. Текстът в закона, отнасящ се до религиозните общности, следователно и до БПЦ, е разписан в чл. 3, ал. 1, т. 6. Според тази законодателна разпоредба на задължителна проверка подлежат „ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности“. Независимо от тълкуването и правоприлагането от страна на Комисията на разпоредбите на закона в този пункт, едно разширено тълкуване, стъпващо върху текстовете от Устава на БПЦ – БП (УБПЦ), предполага, че подлежат на проверка следните лица, упражняващи „публични дейности“ в рамките на БПЦ – БП като „религиозна общност“: (1) митрополитите, родени преди 16 юли 1973 г., според изискването на закона (избрани за такива след оповестяването на 17 януари 2012 г. на 11 от митрополитите (от 15) за сътрудници на ДС). От направената справка следва, че към този момент трябва да бъдат проверени още 4-ма настоящи митрополити[1]: Варненският, Русенският, Врачанският и Видинският. Освен титулярните архиереи на задължителна проверка би трябвало да бъдат подложени от Комисията още: викарните епископи, протосингелите, архиерейските наместници, ректорите на академиите и семинариите (общо 3), игумените на ставропигиалните манастири, директорите и началниците на многобройните синодални отдели и комисии, директорите на Църковно-историческия и архивен институт и на Националния църковен историко-археологически музей, а също и председателите на храмовете, които са и председатели на църковните настоятелства, както и самите членове на църковните настоятелства. Най-голямото напрежение между Комисията и Св. синод възникна именно по отношение на последната категория – членовете на църковните настоятелства.[2] (…)

[1] Трима митрополити, избрани за епархийски архиереи след оповестяването от КРОДПБГДСРСБНА на сътрудниците на ДС в състава на Св. синод през януари 2012 г., не подлежат на проверка, тъй като са родени след посочената в ЗДРДОПБГДСЗСБНА дата за лица, родени преди 16 юли 1973 г., които подлежат на проверка. Това са Старозагорският, Западно- и Средноевропейският и Неврокопският митрополит.

[2] По-нататък в текста подробно се спирам на проблема с отказа на Св. синод да предостави на Комисията база данни за църковните настоятели. Както ще стане ясно, застъпвам позицията, че Синодът трябва да изпълни изискванията на закона и по отношение на тях, но отбелязвам също и мнението си, че тези църковни настоятели би трябвало да бъдат проверени от Комисията в края на „списъка“, описан по-горе от мен. Два са аргументите ми в тази посока: първият, че в по-голямата си част, особено по селата и малките градове, църковните настоятели са предимно хора без особено обществено влияние в миналото; днес голяма част от тях са в напреднала възраст; вторият ми аргумент се базира на „аритметиката“ относно потенциалните възможности на Комисията да подложи на проверка огромен брой физически лица: само на територията на Р. България църковните настоятелства са ок. 2000. Като се има предвид изискването на УБПЦ всяко църковно настоятелство да се състои от 4–6 души, то крайният аритметически резултат за църковните настоятели, които попадат в „полезрението“ на КРДОПГДСРБНА, за да бъдат проверени, е между 8000 и 12 000 души, което прави физически невъзможна проверката им от страна на Комисията, поне в идните няколко години. Този проблем е обаче преди всичко законодателен, а не на КРДОПГДСРБНА, която само прилага закона такъв, какъвто е.