Заплахите на турския президент да "отвори портите" към Европа, за да преминат всички сирийци, приютени от действително гостоприемната му (поне доскоро) държава, не са от вчера. Името му на човек, който не отправя напразни предупреждения, се потвърди от три операции в Северна Сирия, за които Турция още плаща цената, и от ескалацията, която започна през последните дни и която също бе загатната от него, ако Русия и Сирия не приемат условията му.

Вчера след заседание на турските власти, председателствано от Ердоган, Анкара даде на бежанци и мигранти възможност да влязат в Европа или поне това твърдят турски медии и показват снимки на "Ройтерс", според които мигранти вече са влезли в ЕС по море. Турското ръководство предупреди, че Европа ще изпита силен бежански натиск, ако не съдейства на Турция в тежката криза в Идлиб, с която се оказа свързано "отварянето".

Този път обаче заканата е трудно изпълнима и причините са няколко.

Различни сирийци, различни интереси

Турски телевизии показаха кадри с мигранти, вървящи към границите с България и Гърция. В повечето емисии те бяха представени с националностите им - иракчани, афганистанци, пакистанци и други. Голяма част не бяха сирийци.

По-късно се появи и информацията за сирийци, които организират транспорта си към границата. Дали обаче всички биха тръгнали? Макар търсещите по-добър живот на Запад да са мнозина, картината в сирийските общности е по-сложна.

От 3.6 млн. сирийци, за които Турция постоянно напомня, че трябват пари, много малка част (по различни оценки между 100 хил. и 130 хил.) са в лагери по южната граница на страната; друга част Анкара вече обяви, че е върнала в територии под свой контрол в Северна Сирия. Останалите (със сигурност над 3 млн.) са разпръснати по градовете в Турция.

Една част нямат работа и водят мизерно съществуване, други се оплакват от дискриминация (каквато ще срещнат и в Европа). Много обаче са икономически интегрирани. Макар Турция да внимава с обновяването на данните за икономическата активност на сирийците, данни от миналата година сочат, че стотици хиляди от тях работят (формално или в сивата икономика); стотици хиляди деца учат в турски училища, много са родени в Турция и не познават друга страна. В различни изследвания част от тях се определят като интегрирани.

В очакване Сирия да премине (неизвестно кога) към възстановяване след войната мнозина са устроили живота си така, че да се връщат в родината за празниците, предизвиквайки и гнева на местните.

Сирийската граница остава затворена

Турция спря масовия прием на сирийци още преди няколко години, когато броят им набъбна до известния днес.

Вчера Анкара обяви, че отваря границата, тъй като не може да удържа натиска на нея. Източник в Истанбул, запознат с процесите и нагласата на турските власти, обаче смята, че идеята поначало не е била такава. С над 1.5 млн. (950 хил. за последните месеци и други стотици хиляди, дошли от началото на офанзивата на режима в Идлиб през април) подобна стъпка може да причини хаос, дори само част от струпалите се в лагери - формални и импровизирани - край границата да поискат да влязат.

Засега и Турският червен кръст не съобщава границата да е била отваряна; а докато това е вярно, на Анкара не ѝ се налага да се справя с нов поток мигранти.

Турция би загубила коз

Анкара често повтаря, че Европа не плаща дължимото за грижите, които Турция полага за сирийците, вместо да ги пуска на континента. Но в момент, когато отношенията между Анкара и Брюксел продължават да не са възможно най-добрите, заплахата работи добре.

Без да е сигурна, че би могла да събере достатъчно мигранти на границата си, без да е сигурна, че някой би ги пуснал (защото има и гранични постове на съседните страни), Турция няма особен стимул да изиграва коза си, ако ползата от това за нея ще е съмнителна.

Сделката от 2016 г., с която страната получи обещание за милиарди евро за издръжката на сирийците (впрочем формално голяма част от тях не са регистрирани като бежанци в Турция) в замяна на това да спира мигрантския приток, би пропаднала, а Анкара би загубила достъп до финансирането, без да спечели нещо: дори да изрази солидарност с Турция, в този конфликт Европа, ако трябва да действа сама, би била безсилна.

Освен това Турция би нарушила крехкия баланс, който ѝ позволява да изпраща по един сириец за разселване за всеки върнат в страната (а това всъщност е записано в сделката). Тя би застрашила и процеса, при който, твърдят някои политици в ЕС, страните от блока си затварят очите за мигранти, пристигащи по море на гръцките острови, които Анкара не приема обратно. Сега, въпреки подозренията за това нарушение, сделката продължава да работи.

www.dnevnik.bg