Противоречивият автор и бивш политик от редиците на социалдемократите Тило Сарацин направи представяне в Дюселдорф на новата си книга „Самозалъгване“ при засилена полицейска охрана, съобщава регионалният вестник Das Rheinische Post. В нощта преди изявата на автора, написал „Германия се самоунищожава“ – книгата, която доведе до разпалването на т.нар. сарацианида, бе извършено нападение срещу заведението, което го покани да представи новото си произведение. В сряда Сарацин бе посрещнат от около 90 демонстранти, които се събраха спонтанно в знак на протест срещу автора. 
Властите изпратиха близо 100 полицейски служители, които да гарантират сигурността на Сарацин и съблюдаването на реда. До инциденти обаче не се стигна.

Тило Сарацин бе член на УС на Бундесбанк, но подложен на охулване, беше принуден да напусне поста си в Бундесбанк след силен политически натиск от всички нива, начело с канцлера Ангела Меркел. Причина за това беше изразеното от него мнение, че с политиката си за прием на имигранти, които не се интегрират в немското общество, култура и език, Германия нанася непоправими щети на бъдещето си и не решава дългосрочно нито един от икономическите си проблеми, които стоят пред нея – на първо място нуждата от работна ръка. Ето откъс от книгата му "Германия се самоунищожава".


*  *  *

„Икономически погледнато Германия се намира в късната фаза на онази златна епоха, която започна около 1950 г. и сега бавно отива към своя край. От 20 години реалният доход на трудово заетите не се покачва, след най-късно 10 години той ще почне да спада и вследствие на демографските деформации този тренд ще се запази. Такава прогноза не се връзва с актуалните успехи на германския експортен бизнес, не пасва към инициативите за елитно качество на образованието на германските университети и не пасва към многобройните други хубави новини, с които ни радват всекидневно. Каква полза има обаче от такива краткосрочни успехи, когато пропиляваме базата за бъдещ растеж на жизнения стандарт и то и количествено, и качествено:
– количествено, защото от 45 години насам всяко ново поколение е с около 1/3 по-малко от предходното, при същевременно запазване на средната продължителност на живота,
– качествено, защото способностите за образование и предпоставките за образование на новородените устойчиво се влошават, а в манталитета на новите поколения закърняват онези качества, които са основа на всеки продуктивен възход…”
Германия няма да загине с внезапен гръм и трясък. Тя ще си угасне тихо и мирно заедно с германците и с демографски обусловеното изчерпване на нейния интелектуален потенциал. Германското в Германия се разрежда и изтънява все повече и повече, интелектуалният потенциал се губи още по-бързо. Кой ще познава след 100 години „Нощната песен на скитника” на Гьоте? Ученикът на Корана от съседната джамия едва ли…

Но дори и да няма повече германци, Северогерманската низина няма да остане безлюдна. В Централна Европа винаги ще живеят хора. Климатът е приятен, централното местоположение дава предимства, а наследената инфраструктура е добра. Само германските острови на територията, която носи названието Германия, ще стават все по-малки и малки, ако не се промени нещо фундаментално. Няма да е нужно кой знае колко време – нашите внуци и правнуци ще го преживеят. Германският елемент може да изчезне от Централна Европа, както е изчезнал гръцкият от Мала Азия. Само дето ще е по-бързо и вероятно ще е без кръвопролитие. Нас, германците няма да е нужно да ни прогонват, ние се сбогуваме тихичко от историята, според закономерностите на таблицата на смъртността на Федералната статистическа служба…”

Превод: © Милен Радев