Николай Василев
 
Ако изключим сравнително малкото избиратели, предимно в демократичната общност (+ сина на кмета на Симитли, които гласуваха с преференция (не за първия в листите), изборите проведени на 19 април не бяха упражнение по представителна демокрация. Огромното мнозинство пусна бюлетини с имена, на хора за които не беше чувало. камо ли да знае тяхната политическа бипграфия.

Близо половината избиратели гласуваха

не за политици, които да ги представляват в НС, а против ПОЛИТИЦИТЕ!

Против "тия все едни и същи" (нищо, че ги сменихме напълно поне четири пъти през последните три десетилетия).
Никой не се интересуваше от дебати, почти никой не се възмути, че лидерите на повечето основни партии отказаха да участват в такива.

Повечето от тези 44.6% от избирателите реално не гласуваха за "Прогресивна България" да ги представлява. Няма да е пресилено да кажем, че

мнозина гласуваха срещу парламентарната демокрация

Гласуваха за това "Президентът" да поеме управлението на страната. За да могат самите те да се дезинтересират от политиката. Затова и нямаше празненства по улиците. Животът продължава да тече, все едно, че нищо не се е случило. А се случи нещо епохално.

Сключи се обществен договор - "ти управляваш, ние си гледаме живота"

Много подобен на този, който преди четвърт век младият Путин сключи с руснаците. Видяхме до къде ги доведе това.

Конценртацията на властта в България на няколко пъти е довеждала до национални катастрофи. Днес опасността е може би по-малка, защото сме в Европейския съюз и НАТО. Но както е известно, властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно.