От 12 месеца насам стойностите са над предела от 1.5° затопляне

Снежана Бесарабова

Какво се случва в нашия забързан и разтревожен свят? Една криза задейства друга, и те като вълни преминават от държава на държава. Едва затихна световната епидемия от ковид, последваха две големи войни в Европа и Близкия Изток, и множество въоръжени конфликти тук и там на континентите. Сред всичките катаклизми има един който е подценяван, но застрашава непосредсвено живота на Земята, и то в цялост. Това са задълбочаващите се климатични промени заради несъобразеното с природата развитие на индустрията.

Все още много хора споделят мнение, че можем да отложим или пренебрегнем проблемите с природата и климата. Имаме си толкова много икономически и социални кризи и грижи. Светът е пламнал – дай да оставим на заден план последствията от това, което причиняваме на природата, смятат те. Но работата е там и все по-явно става, че екологичните и социалните кризи не са нещо разделено, несвързано и изолирано – те са различните частии на една и съща сфера, които преливат една в друга. Деформирането на едната страна, се отразява и пренася в другите области на сферата. Решението на казуса опира до това можем ли да черпим блага от природата, без да я ограбваме, за да имаме шанс да възстановим загубеното равновесие?

Наскоро експертите от природозащитнана организация WWF съобщиха за една обезпокоителна констатация на Службата на Европейския съюз за климатичните промени „Коперник“. Учените заявяват, че светът е достигнал прага на затопляне от 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. А това е граница, която според тях не бива да бъде преминавана, за да гарантираме, че щетите от климатичната криза ще са минимални. Буди тревога направената констатация от изследователите, че

границата вече е надхвърлена

в продължение на дванадесет последователни месеца. Освен това, 2023 г. е потвърдена като най-горещата календарна година от средата на XIX в. насам.

А януари 2024 г. е бил най-топлият откакто се извършват наблюденията.

Това не означава, че светът е изгубил всяка надежда да спази целта на Парижкото споразумение по изменението на климата от 2015 г., отбелязват учените. Защото средната глобална температура не се е задържала над 1,5 градуса в продължение на двадесетгодишен период. Специалистите казват, че ако не се вземат неотложни мерки с намаляване на емисиите от всички държави на планетата, температурата на Земята ще надхвърли трайно 1,5 градуса в началото на следващото десетилетие.

Що се отнася до България

започнахме да привикваме към по-високи температури през лятото. Лятото на 2023 г. се оказа третото най-горещо в страната ни за последните 44 години. Учените стигат до заключението, че климатът в Южна България малко по малко започва да се доближава до гръцкия.

Най-сериозният причинител на климатичната криза е отделеният въглероден двуокис при изгарянето на въглищата, газа и петрола, което създава около 90% от всички емисии. Отделянията от изкопаемите горива предизвикват екологични катаклизми, като наводнения, опустиняване и горски пожари. За да се спре или поне задържи процесът, държавите трябва да се замислят сериозно за по-природосъобразни източници на енергия, които да използват пестеливо и ефективно.

Природата е съюзник на климата, според Апостол Дянков, специалист по климата и енергията. Защото горите, влажните зони, селскостопанските земи задържат климатичните промени като поглъщат въглеродни емисии. Но всички тези екосистеми са застрашени от икономически традиции и подходи в съвременния свят. Затова природозащитниците залесяват и възстановяват зоните с водоеми, което е естественият и по-евтин начин за справянето с климатичните промени, в сравнение с инженерните решения.

Да се обърне внимание на климатичното равновесие не означава задължително влагане на допълнителни средства и ресурси. Промяната в редица подходи, като например замяната на въглищата като енергоизточник с по-чисти и рентабилни начини за добиване на енергия, дори би спестило средства. Достатъчно е просто да излезем от унищожителни традиции в мисленето, и страха за моментното оцеляване, без концепция дори за близкото бъдеще – а ние трябва да се погрижим за човечеството с визия за поколения напред.