В края на миналата седмица за първи път съдът не върна на прокуратурата обвинителния акт срещу бившата съдийка Румяна Ченалова. Така в края на септември пред Специализирания наказателен съд се очаква да започне едно наистина дългоочаквано дело. Не всеки ден на подсъдимата скамейка застава доскорошен магистрат, пише "Правен свят".

Личността на обвиняемата е не по-малка причина за засиления интерес към казуса. Ченалова стана публично известна, след като бе определена за "гнилата ябълка" на съдебната ни система от някогашния френски посланик в София. Само година по-късно Румяна Ченалова вече представяше себе си за пръв радетел за съдебна реформа, което й отреди ролята на "знаме" на реформата. Атаките й срещу държавното обвинение бързо я направиха важна персона за кръговете, обслужващи подсъдимия банкер-беглец Цветан Василев, както и изненадващо симпатична за неуспели политически проекти, с болезнена фиксация върху прокуратурата. Това донякъде обяснява и натрапчивото желание Ченалова да бъде представена едва ли не като мъченица и напълно невинна жертва.  Колкото и да твърдят адвокатите на бившата съдийка и самата Ченалова, че не разбират твърдяното в обвинителния акт, то внасянето му в съда преди две години хвърли повече светлина върху иначе необясними понякога съдийски решения, особено по казуси, които не са обществено известни.

Според прокуратурата, Ченалова е извършила престъпление по служба и документно престъпление при разглеждане на дело по искова молба на "ОЕТ - Обединени Енергийни търговци" срещу НЕК. Става дума за престъпление по служба с 14 отделни деяния, с които, според прокуратурата, са нарушени ЗСВ и ГПК, с цел да се набави облага за ОЕТ. Обвинението твърди, че Ченалова не е видяла нередностите в исковата молба на ОЕТ, а по нея не били платени дължими държавни такси от общо 434 105.14 лв. За НЕК настъпили вредни последици от направените запори, а облагата на ОЕТ са неплатените държавни такси. Документното престъпление пак е свързано със същото дело и поправка в протокол по него. Зад тази фактологична формулировка, обаче, се крият множество подробности, които остават неизяснени за обществото. 

Като например това, че през първата половина на 2013 г. съдийката Румяна Ченалова се намира на една маса в популярния столичен ресторант "Под липите" с управителя на "Обединени енергийни търговци" Ангел Божилов и с адвокат Калоян Неделчев. На съседната маса се намира и близкият приятел на Божилов – Димитър Попов. Основната обсъждана тема между съдийка и бизнесмен се оказва основателността на претенциите, които компанията ОЕТ има към Националната електрическа компания (НЕК). На въпросната среща Ченалова поема ангажимент, че ако дружеството на Божилов предяви иск срещу НЕК пред СГС и тя се окаже съдия-докладчик по него, то ще уважи претенцията на частната компания срещу държавното дружество в пълен размер. Съветът на Ченалова изглежда е бил приет, защото на 18 юли 2013 г. исковата молба на ОЕТ срещу НЕК е депозирана в деловодството на СГС. Според разследващите, това е самото начало, защото следват поредица от действия на Ченалова, които говорят за нейната пристрастност.

"С действията Ченалова е нарушила служебните си задължения, игнорирайки един от основните конституционно закрепени принципи, възпроизведен в чл. 8, ал. 1 от ЗСВ и чл. 9, изр. 2 от ГПК - за точно и еднакво прилагане на законите от органите на съдебната власт спрямо всички лица и във всички случаи. Спазването на тези норми изисква от всеки съдия, длъжност, която е заемала и обвиняемата, при изпълнение на функционалните си задължения да не създава условия за облагодетелстване или привилегироване, на която и да е от страните или участниците по възложените дела", гласи заключението на разследващите.  Ченалова дори "спестява" на Ангел Божилов внасянето на дължимата държавна такса: "Без да е изпълнила служебните си задължения, регламентирани в Глава тринадесета и Глава тридесет и втора от ГПК, които определят конкретното дължимо поведение на съдията – докладчик преди да предприеме каквото и да е действие, включително и по администриране на исковата молба - да провери допустимостта и редовността й, а при констатиране на нередовност - да укаже да ищеца да я отстрани. В изпълнение на поетия ангажимент към Божилов - да уважи изцяло исковите претенции на представляваното от него дружество, Ченалова въпреки невнасянето на дължимите държавни такси по първоначалната и допълнителната искови молби, и непредставянето по делото на документ, удостоверяващ внасянето им, не само, че не ги оставила без движение и не указала да се отстранят нередовностите по чл. 128, т. 2 от ГПК, а предприела активни и целенасочени действия по разглеждане на делото и решаване на търговския спор по същество в полза на ищцовото дружество ОЕТ и в частност на Божилов, пренебрегвайки и забраната на чл. 129, ал. 6 от ГПК. Разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ГПК, възпроизведена и в текста на чл. 3, ал. 1 от Закона за държавните такси определя момента, към който съдът, като орган на съдебната власт – държавен орган и длъжностно лице по чл. 6 от Закона за държавните такси следва да събере определената държавна такса, в съответствие с нормативно установения ред и размер". Ако бъде осъдена дори само за нарушаване на чл. 6 от Закона за държавните такси, Ченалова ще трябва да плати веднъж "спестената" такса от ОЕТ в размер на 434 105,14 лв. и отделно санкцията, която може да е до три пъти размера на дължимото – т.е. общо на 1 736 420, 56 лв. "Услугата" на Ченалова към сътрапезника от битовия ресторант в квартал "Лозенец" е само първото от двете обвинения срещу нея. За разследващите е категорично, че Ченалова преправя и протокол от съдебно заседание, което се явява престъпление по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс. "Инкриминираният протокол бил съставен под диктовката на обвиняемата, и в него тя удостоверила обстоятелства и изявления, които не отговарят на действителното фактическо положение", сочи разследването. Според обвинението в случая е "налице пряк умисъл", защото Ченалова "е съзнавала, че извършва лъжливо документиране в официален документ, предвиждала е общественоопасните последици на своето поведение и е искала настъпването им с цел, инкриминираният протокол да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства и изявления, както от ищеца по делото, така и от самата нея като председател на съдебния състав при решаване на търговския спор". Наказанието за това престъпление е лишаване от свобода до пет години, като в маловажни слуцаи до една година или пробация. 

Разбира се, всичко това трябва да се докаже в съдебната зала, при това на три съдебни инстанции. Фактите са налице, а обясненията, че всички те са низ от случайности, едва ли биха издържали пред обществото, ако то обаче ги познаваше, а не се правеха опити Ченалова да бъде представяна за жертва или борец за правосъдие. И тук ясно се вижда, че законите са налице, разследващите са си свършили работата, остава да разберем – глоба от близо 2 млн. лв. или затвор грозят Ченалова, а може би и двете или ще сме свидетели на поредния шумен процес, който завършва безславно с оправдателна присъда.