Надзорният съвет на НЗОК търси начин да затегне контрола над плановото лечение на българи в други страни от ЕС. Засега обаче все още не разполага с достатъчно ясни и пълни данни на какво се дължи ръстът на броя на пациентите, личи в стенограма от заседанието, цитирана от "Медиапул". 

Ако в годината на присъединяване на България към Европейския съюз 2007 г. само четирима българи са имали нужда от специално лечения в други държави членки, до 2017 г. общият брой на заминалите за лечение българи е вече общо 632. Толкова са издадените формуляри S2 за десет години, с които българските граждани отиват в чуждестранни болници за лечение, ако не могат да го получат в България. С най-голям дял български пациенти са Германия, Белгия, Франция, Швейцария. 

Тази статистика представя председателят на надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и зам.-министър на здравеопазването Жени Начева по време на заседание през март. "Анализът, който е направен на видовете заболявания по исковете, за мен показва един застрашително нарастващ размер на случаите от 2007 г. до 2017 г. включително", обобщава Начева.

В същото време стана ясно, че дълговете на НЗОК към чуждестранни здравни фондове към края на 2017 г. възлизат на над 270 млн. лв.. Именно те станаха повод за конфликт между здравното министерство и ръководството на касата и дебати в парламента през февруари тази година.

По думите на Начева лечението в чужбина е съсредоточено в няколко на брой болници, вероятно поради тяхната специфика и традиции в лечението на съответните заболявания. "Поне аз останах с впечатлението, че основно това са заболявания, които са свързани с онкологията и лечението на редки заболявания, сърдечно-съдови заболявания, които се твърди, че не се лекуват у нас. Най-вече и тежки състояния, свързани с трансплантация", пояснява председателят на надзора. Според нея тази година трябва да се засили контролът върху медицинското решение за насочване на пациентите за лечение в чужбина.

Идеята на Начева е да се работи повече с националните консултанти "какви пациенти се насочват, по повод на какви заболявания, защо толкова нараства броят на пациентите по тези заболявания".

"Вероятно трябва да потърсим и консултация с националните консултанти, с които касата работи, за да прецизираме тези заболявания, дали те не могат да се лекуват у нас, от какво са породени, тъй като нараства наистина много броят на лицата, които се насочват в чужбина", казва тя.