Цветанка Андреева*

Зеленски или Радев пред Парламента – две различни идентичности за България: страната ни като част от европейската реалност или част от евразийската фикция

Все по-смущаващо е припокриването на тезите на президента и лидера на „Възраждане”. 

По повод споровете около присъствието на руския посланик и възможността президентът Зеленски да говори пред новоизбрания ни парламент и двамата - Радев и Костадинов - съзряха „изместване на акцента“ от проблемите на българите.

Какъвто и да е акцентът на Радев и Костадинов, той определено не е върху европейската идентичност на България, а единствено тя може да способства за успешното решение на икономическата, социалната криза и опасността пред националната ни сигурност. 

Всичко извън европейската идентичност на България, което Радев и Костадинов ни представят,

е бъдеще в мрак

Бъдеще, в което България е неутрална, незащитена, гъвкава и удобна за Путин (с политиката на Радев) и в което съществува риск от дестабилизиране с референдумите на Копейкин срещу еврозоната и структурите на ЕС и НАТО. Тук не е трудно да се направи аналогията с механизма на Путиновите „референдуми“ за легитимирането на превземането на Украйна. 

Подобна перспектива пред България, в която тя обслужва целите на Путиновата война, откъсвайки се все повече от евроатлантическата си идентичност за сметка на евразийския си път, са най-съществената заплаха пред сигурността и икономическото ни развитие. 

Опасният акцент на Радев и Костадинов можеше да бъде изместен от речта на Зеленски при откриването на парламента ни. И това щеше да е

право в целта на българския национален интерес

За съжаление ПП и ДБ явно не схванаха големия смисъл на реч в точно този церемониален ден.

 Това е най-подходящият ден, в който България можеше да защити европейската си принадлежност и идентичност като настояще, история и бъдеще. Идентичност като идейност, ценности и общност. Европейска България с европейска принадлежност и път. 

Предвещаваният кратък живот на 48-то НС може да бъде силно осмислен от смелия акт на същинско вкарване на България в европейския живот като идентичност и позиция спрямо започналата война на Путин срещу цивилизацията, към която принадлежим. 

В този контекст Зеленски и Радев (Митрофанова, Костадинов) са две различни идентичности. Те представляват

битката на съвременната европейска цивилизация

за силата на правото и свободата, човешките права и демокрацията срещу авторитаризма, агресията и правото на силния да окупира чужди земи и народи. 

И така при откриването на новия парламент за пореден път ще слушаме Румен Радев. От сега може да се каже, че това ще е политическо дежавю. Той отново ще използва конституционното си право на обръщение за личните си политически цели. От самото начало на президентстването му той обиждаше депутатите и унижаваше парламента, като по този начин целеше да компрометира самия парламентаризъм и да внесе политическа нестабилност, чрез която обсебваше властта в държавата, вкарвайки при всички предсрочни избори поредния си политически проект в парламента. След което, вместо да съдейства да се изградят здрави коалиции, той атакуваше, критикуваше и компрометираше партиите и така получаваше изпълнителната власт и то без действащ парламент. 

Но този път българският парламент, колкото и фрагментиран да изглежда, има шанса да е силен и смел, да сформира мнозинства за защита на държавата ни, за вземане на стратегически решения за сигурността и развитието ни и за реформи, които могат да решат икономическите и социални проблеми, а не да ги задълбочават в неясно бъдеще. 
Предстоящата зима може да е бедна и студена, но може и да е дръзновена и солидарна за обществото ни. Това зависи от идентичността ни като държава – европейска България в реалността на ЕС или евразийска република във фикцията  Русский мир на Путин.

* Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора