Украинският президент Володимир Зеленски обяви, че Украйна въвежда режим на прекратяване на огъня от полунощ на 5 срещу 6 май, съобщи Ройтерс. Решението идва на фона на продължаващи интензивни бойни действия и само часове след като Москва също обяви едностранно примирие за 8 и 9 май – дати, свързани с отбелязването на края на Втората световна война.

В изявление в социалните мрежи Зеленски подчерта, че до момента Киев не е получил официално предложение от Русия за параметрите на подобно спиране на огъня. „Към днешна дата не е постъпило нито едно официално обръщение към Украйна относно условията за прекратяване на военните действия, за което се говори в руските социални мрежи. Смятаме, че човешкият живот е несравнимо по-голяма ценност от „отбелязването“ на каквато и да е годишнина. В тази връзка обявяваме режим на примирие, смятано от 00:00 часа в нощта на 5 срещу 6 май“, заяви украинският държавен глава.

Той допълни, че страната му ще „реагира симетрично“ от този момент нататък – формулировка, която оставя отворена възможността за отговор при нарушения на примирието.

Паралелно с украинската позиция, руският президент Владимир Путин обяви двудневно спиране на огъня на 8 и 9 май, за да отбележи годишнината от победата над нацистка Германия, съобщи руското министерство на отбраната, цитирано от Ройтерс.

Москва заяви, че очаква Украйна да последва примера ѝ, но същевременно отправи остри предупреждения. Според изявлението, при опит за нарушаване на тържествата за Деня на победата, Русия може да предприеме „масирани ракетни удари“ срещу центъра на Киев.

Руското министерство на отбраната дори призова цивилното население и чуждестранните дипломатически мисии да напуснат украинската столица „навреме“, което допълнително повиши напрежението и постави под въпрос реалния характер на обявеното примирие.

На този фон бойните действия продължават с висока интензивност. Украинският министър на вътрешните работи Игор Клименко съобщи, че при последните руски удари са загинали най-малко 14 души, а близо 60 са ранени, по данни на Укринформ.

По думите му руските сили са извършили над 70 атаки в различни части на страната. Най-тежко засегнат е град Мерефа в Харкивска област, където са загинали седем души след удар по цивилна инфраструктура. В град Вилнянск, в Запорожка област, е поразена църква, при което са загинали двама вярващи.

Тези данни подчертават контраста между дипломатическите сигнали за деескалация и реалната ситуация на терен, където насилието не показва признаци на затихване.

Обявените от двете страни прекратявания на огъня поставят редица въпроси относно тяхната цел и устойчивост. От една страна, Киев аргументира решението си с хуманитарни съображения и поставя акцент върху защитата на цивилното население. От друга, руската инициатива е пряко обвързана с символична дата – 9 май, която има силно политическо и историческо значение за Кремъл.

Съчетанието между обявено примирие и заплахи за удари по столицата поставя под съмнение дали става дума за реален опит за деескалация или за контролирана пауза с пропаганден и тактически характер.

На този етап липсва координация между двете страни, както и ясно договорени условия – фактори, които в предишни случаи са водили до бързо разпадане на подобни инициативи.

В центъра на противопоставянето остава въпросът, поставен от Зеленски – дали символиката на исторически дати може да оправдае риска за цивилното население.

Докато Москва се подготвя за отбелязване на Деня на победата, реалността в Украйна продължава да се измерва в жертви, разрушена инфраструктура и ежедневна несигурност.

Предстоящите дни ще покажат дали обявените примирия ще се превърнат в реална пауза във военните действия или ще останат пореден епизод от информационната и военна конфронтация.