7 Април, 2026

Закъснели ли сме? Земята се превръща в "горещ парник", сочи ново проучване

Закъснели ли сме? Земята се превръща в "горещ парник", сочи ново проучване

Този сценарий е възможен дори ако се постигнат глобалните цели за намаляване на парниковите емисии

Съвместно изследване на учени от Германия, Швеция, Дания и Австралия предрича мрачно бъдеще за планетата ни: Дори и да се постигнат целите на Парижкото споразумение за климата – т.е. глобалното затопляне да бъде ограничено до максимално 1,5 до 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалния период, климатът на Земята може изцяло да се промени.

Повишаващите се средни температури увеличават риска от активизирането на процеси, които допълнително биха затоплили земната повърхност, твърдят учените.

"Нашето изследване показа, че едно глобално затопляне на земната атмосфера с около 2 градуса по Целзий, може да доведе до процеси, които още повече ще увеличат неблагоприятното въздействие над климата", казва основният автор на студията - австралиецът Уил Стефен.

Според тази прогноза, средните температури в света ще се увеличат в дългосрочен план с 4 до 5 градуса в сравнение с прединдустриалния период. Това ще повиши морските нива с 10 до 60 метра, вследствие на което много острови и крайбрежни градове като Венеция, Ню Йорк, Токио и Сидни ще бъдат наводнени, а части от земята ще станат необитаеми. Учените наричат този сценарий "Горещ  период".

Ефектът на доминото

Неблагоприятните процеси и фактори, които биха могли да предизвикат резки промени в световния климат, са добре известни. Горите и зоните на вечния лед, които сега се числят към категорията на „приятелите на климата", защото задържат парниковия ефект, в бъдеще навярно ще се превърнат във „врагове на климата", които неконтролирано изпускат вредни емисии в атмосферата.

До този момент обект на анализ са били предимно отделни процеси, засягащи “парниковия ефект”, но не и влиянието и взаимовръзката между тях. Международният екип, чиято студия бе публикувана в понеделник ( 6.8), анализира различни сценарии, до които би могло да се стигне в условията на глобално земно затопляне с 2 градуса. В работата си по тези сценарии те откриват многобройни взаимодействия и верижни реакции, свързани с топенето на глетчерите, размразяването на вечните ледове, живота в океаните и намаляващата роля на резервоарите за въглеродни окиси.

Процесите, предизвикани от глобалното затопляне, имат потенциал да създадат ефект на доминото, твърди шедският учен Йохан Рокстрьом, който е съавтор на изследването. "Щом отпадне един елемент, следващата плочка от доминото също ще се преобърне. Би било много трудно, дори невъзможно, да се предотврати този фатален ефект  за системата на климата." Това значи, че земята ще започне да се затопля все по-бързо, дори и ако човечеството престане да произвежда парникови газове.

Парижкото споразумение за климата, подписано от 197 държави, си постави за цел да ограничи повишаването на глобалната средна температура до максимум 2°C . Не е ясно обаче, дали това е достатъчно, за да бъде спасено човечеството от климатична катастрофа, предупреждава Ханс Йоахим Шелнхубер, директор на  Института за изследване на климата в Потсдам. "Все още не знаем дали можем да запазим глобалното затопляне само в рамките на 2 градуса”, казва Шелнхюбер.

Какво можем да направим сега

Sега е времето, когато можем да предприемем мерки, с които да избегнем сценария "Земя парник", но това ще изисква фундаментално различно отношение и действия спрямо планетата. Авторите твърдят, че е необходима пълна преориентация на човешките ценности, смяна на поведението, опазване на горите и биоразнообразието, развитие на технологиите, които премахват въглеродния диоксид от атмосферата. Всички трябва да станем стопани на Земята.

По думите на водещия автор, за да избегнем подобен сценарий, трябва да пренасочим човешките действия от експлоатация към стопанисване на системите на Земята.
Сподели:

Коментари (0)

Астронавтите от „Артемис II“ достигнаха най-далечната точка, стигана някога от човек - 406 хил км. от Земята

Астронавтите от „Артемис II“ достигнаха най-далечната точка, стигана някога от човек - 406 хил км. от Земята

Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох и астронавтът на CSA (Канадската космическа агенция) Джереми Хансен подобриха настоящия рекорд от 400 хил км., поставен през 1970 г. от екипажа на Аполо 13, пише НАСА

Мисия до Луната в реално време: къде се намира Artemis II и как живеят астронавтите в космоса

Мисия до Луната в реално време: къде се намира Artemis II и как живеят астронавтите в космоса

Четирима астронавти са на над 200 000 мили от Земята в мисията Artemis II. Те спят прикрепени към стените, ядат дехидратирана храна и живеят в пространство като малка палатка, докато пътуват към тъмната страна на Луната

„Артемис-2“ на пълна газ към Луната - първа стъпка към Марс

„Артемис-2“ на пълна газ към Луната - първа стъпка към Марс

Интересни подробности за мисията на американските астронавти разкрива българката Татяна Иванова, студент по авиокосмическо инженерство във Флорида