Фирма „Инерком“ не отговаря на нито един от критериите, които са били заложени навремето с идеята да раздържавим този сектор, заяви депутатът
На комисията беше отказана информацията какъв е източникът на финансиране за сделката за ЧЕЗ. Това заяви в предаването „12+3“ на БНР Жельо Бойчев – председател на временната парламентарна комисия за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на „ЧЕЗ Груп“ в България, която днес ще представи своя доклад.
"Ние не можем да спрем всякакви спекулации в обществото за това какви са средствата и кой е реалният собственик. Без да знаеш какво е финансирането, никой не може да ме убеди, че някой човек е реален или краен собственик на тези активи. Тук се поставя въпросът – какво е управлението в страната?“
С приватизацията преди време са били заложени определени изисквания към кандидатите, припомни Бойчев и добави каква е констатацията в доклада: "Една елементарна справка показва, че в момента бъдещият потенциален купувач, ако стане сделката – фирма „Инерком“ – не отговаря на нито един от тези критерии, които са били заложени навремето с идеята да раздържавим този сектор и да влязат стратегически инвеститори с опит. Това е вследствие на отказа на държавата тотално да излезе от този сектор, което води до това, че от тук нататък всеки един може да си купи електроразпределително дружество. Тук говорим за естествен монопол. Говорим за критична инфраструктура, която е жизнено важна за сигурността и социалния мир на българските граждани“.
"Наблюдава се бърз, изпреварващ процес на приватизация на елекрторазпределителните дружества, без да бъде напълно готова правно-нормативната рамка, в която ще функционират дружестват в сектора", посочи още Жельо Бойчев и добави, че това на по-късен етап създава частичен проблем.
Вторият етап на приватизацията е, когато държавата решава да се раздели с оставащите 33% с аргумента, че те не могат да служат за вземане на важни решения и влияние върху управлението на дружествата. Според доклада това решение е икономически нецелесъобразно и необосновано. "Това е тоталният отказ на държавата от влияние върху този сектор – имаме вече 100% частно дружество", отбеляза Бойчев и добави: "Държавата получава малко под 115 млн. лв. за тези 33%. Докато няколко години преди това за 67% тя е получила около 550 млн. лв. …Ако държавата сега имаше тези проценти, тази сага с ЧЕЗ нямаше как да се развие по този начин".
Фактор
"Ние не можем да спрем всякакви спекулации в обществото за това какви са средствата и кой е реалният собственик. Без да знаеш какво е финансирането, никой не може да ме убеди, че някой човек е реален или краен собственик на тези активи. Тук се поставя въпросът – какво е управлението в страната?“
С приватизацията преди време са били заложени определени изисквания към кандидатите, припомни Бойчев и добави каква е констатацията в доклада: "Една елементарна справка показва, че в момента бъдещият потенциален купувач, ако стане сделката – фирма „Инерком“ – не отговаря на нито един от тези критерии, които са били заложени навремето с идеята да раздържавим този сектор и да влязат стратегически инвеститори с опит. Това е вследствие на отказа на държавата тотално да излезе от този сектор, което води до това, че от тук нататък всеки един може да си купи електроразпределително дружество. Тук говорим за естествен монопол. Говорим за критична инфраструктура, която е жизнено важна за сигурността и социалния мир на българските граждани“.
"Наблюдава се бърз, изпреварващ процес на приватизация на елекрторазпределителните дружества, без да бъде напълно готова правно-нормативната рамка, в която ще функционират дружестват в сектора", посочи още Жельо Бойчев и добави, че това на по-късен етап създава частичен проблем.
Вторият етап на приватизацията е, когато държавата решава да се раздели с оставащите 33% с аргумента, че те не могат да служат за вземане на важни решения и влияние върху управлението на дружествата. Според доклада това решение е икономически нецелесъобразно и необосновано. "Това е тоталният отказ на държавата от влияние върху този сектор – имаме вече 100% частно дружество", отбеляза Бойчев и добави: "Държавата получава малко под 115 млн. лв. за тези 33%. Докато няколко години преди това за 67% тя е получила около 550 млн. лв. …Ако държавата сега имаше тези проценти, тази сага с ЧЕЗ нямаше как да се развие по този начин".
Още от Бизнес
Под силен натиск на Тръмп: ЕС на финалната права за търговското споразумение със САЩ
Брюксел се ангажира да премахне вносните мита за американски индустриални стоки и да предостави преференциален достъп за селскостопански и морски продукти от САЩ. В замяна съйзът прие американски мита от 15% върху повечето европейски стоки
Американски частни интереси с непредвидими последици в плана "Тръмп“ за Балканите
Макар самоличността на собствениците на AAFS все още да не е публично известна, компанията е представлявана от две фигури от вътрешния кръг на Доналд Тръмп: Джеси Бинал, адвокат на Тръмп след президентските избори през 2020 г., и Джо Флин, брат на бившия съветник по националната сигурност на САЩ
Държавата затяга коланите, но не за всички: МВР и МО остават извън 10% съкращения
Бюджетен парадокс - правителството остави и силовите структури извън орязването на разходите, в същото време икономиите се топят