Помисляли ли сте някога, какво става с рибата, която умира в океана? Когато гледате към дъното на океана, няма да видите струпване на рибешки скелети и останки. Къде отиват останките от рибите? Всъщност те изчезват. Микроорганизмите в океана бавно ги разграждат и те постепенно изчезват безследно.

Въпреки че не ги виждаме с невъоръжено око, нашият свят е пълен с микроорганизми. Смята се, че дори в чистия въздух има около 100 микроорганизма в радиус от 1 см от всяка дадена точка. Дори и на височина десет километра във въздуха, както и на десет километра под земята, има микроорганизми. Разбира се, и в морската вода има също така огромно количество микроорганизми. Дори и в човешките вътрешности има огромни количества от тях – наричаме тази „популация” бактериална чревна флора. С други думи, ние живеем в супа от микроорганизми.

Съществуват около триста различни вида чревни бактерии, съставляващи общо 1000 трилиона, които живеят във вътрешностите на човека. Но те не са там безцелно. Много неща, случващи се в нашето тяло, се извършват именно от тези бактерии. Най-важната функция на тези бактерии е да създават първични основни ензими, които са източник на нашата жизнена енергия. Смята се, че чревните бактерии създават приблизително 3000 вида ензими.

Сред чревните бактерии има и лоши, и добри бактерии. „Добра” бактерия наричаме например лактобацила, който работи съзидателно за човека; „лоши” са тези, които причиняват разпадни процеси и имат вредни ефекти за човешкото тяло.

С една дума добри бактерии са тези, които произвеждат антиоксидантни ензими. Когато в червата се образуват свободни радикали, тези бактерии умират и създават антиоксидантни ензими, които обезвреждат свободните радикали.

В червата съществуват безброй малки власинки, наричани „villi” (смукалца). Лактобацилите, добрите бактерии, навлизат в пространствата между тези власинки. Много клетки, включени в имунната система, като белите кръвни телца и клетките-убийци, се произвеждат именно в тези власинки. Когато белите кръвни телца и клетките-убийци се борят с чуждите тела от рода на белтъчини, болестотворни бактерии, вируси и ракови клетки, се произвежда огромен брой свободни радикали. Лактобацилите играят активна роля в отстраняването на тези свободни радикали.

Фактът, че свободните радикали не могат да бъдат неутрализирани напълно от „добрите бактерии” или по някаква друга причина остават невредими, води до възпаление на извънредно деликатните власинки, до тяхното унищожаване и това причинява язвен колит или болестта на Крон.

От друга страна, лошите бактерии разлагат несмлените материи и по принцип се смятат за токсични. Но като предизвикват анормална ферментация на несмлените материи и като създават токсични газове, те стимулират вътрешностите ни да отделят газове и изпражнения, като по този начин спомагат за възможно най-бързото отстраняване от тялото ни на несмлените вещества. Поради това не може да се прави точно разграничаване на чревните бактерии на добри или лоши. „Лошите” бактерии може също така да съществуват с определена цел в тялото, която не е задължително да бъде вредна.

Освен добри и лоши бактерии има и такива, които не са нито токсични, нито полезни. Те се наричат „междинни” или неутрални бактерии. И тук отново не съществува особено точен начин за тяхната класификация. Важен е балансът между всички тези видове бактерии. Както с белтъчините няма значение колко важна хранителна съставка са те, ако ги консумирате в големи количества, ще се превърнат в отрова за тялото ви. Същото може да се каже и за лошите бактерии. Ако броят им се увеличи твърде много, биха създавали проблеми, дори и ако са вид бактерии, от които тялото се нуждае за поддържане на здравето.

Всичко се свежда до равновесието и, както вече споменах, равновесието на чревните бактерии е нещо много деликатно. Микроорганизмите са извънредно деликатни и лесно се влияят от обкръжаващата ги среда. Ако тази среда е подходяща за размножение, броят им ще нараства с няколко хиляди или дори с няколко милиона пъти по-бързо. Но ако тази среда е неблагоприятна, те ще умират много бързо.

Характеристиката на междинните чревни бактерии все още не е ясна, защото, ако са заобиколени предимно от добри бактерии, те също започват да произвеждат антиоксидантни ензими. Но обкръжени предимно от лоши бактерии, те започват да произвеждат оксидирани ензими и се превръщат в лоши бактерии. С други думи, междинните бактерии силно се влияят от това какъв вид бактерии ги обграждат.

На хората не се харесва, когато става дума за лоши бактерии, но ние самите създаваме благоприятна за тях чревна среда. Не може да обвиняваме микроорганизмите за нашето пренебрежително отношение към собствените ни навици на хранене и начина ни на живот. Дали ще превърнем междинните бактерии в телата ни в добри или лоши, зависи от собствените ни действия.

(Откъс от книгата „Ензимният фактор” на д-р Хироми Шиния, публикуван в kundaliniyogafriends.wordpress.com.)