"В руското държавно ръководство България се приема като част от ЕС и като една страна с относително малка икономика. От тази гледна точка Русия изключително прагматично би трябвало да определя своите интереси у нас". Това коментира журналистът Цветана Кръстева в интервю за БНР. (Цветана Кръстева от пет години отблизо следи процесите в Русия като кореспондент на БНТ.)
"В Русия спирането на проекта „Южен поток“ се интерпретира по друг начин", обясни тя и добави: "Може би не по този, който е най-верния, а именно, че България е прекратила проекта, а ние помним, че руският президент през декември 2014 година обяви за прекратяване на проекта, тъй като руската страна не можа да отговори на изискванията на третия енергиен пакет на ЕС".
По отношение на споменатите по време на пресконференцията на премиера Бойко Борисов и президента Владимир Путин „братски“ отношения между Русия и България, журналистът коментира: „Тук присъства една емоция, която е изключително вредна, когато говорим за междудържавни отношения, а тази емоция винаги е присъствала. Може би и няма как да не присъства, като имаме предвид кръвта, с която те са споени по време на Руско-турската война, а имаме и други исторически близости, но от тази емоция трябва да се бяга в политиката. Русия достатъчно добре се справя с това бягство, докато у нас забелязваме опити тази емоция да се капитализира от различни политически партии и да се настройва и поляризира обществото на русофили и русофоби.“
Според Кръстева визитата на президента е уговорена много преди срещата. Тя смята също, че двете визити – на президента и на премиера, съвпадат с промяната на отношенията между Европа и САЩ. „Европейските страни малко или много естествено са тласкани към Русия, от една страна. От друга страна, през последната година забелязваме, не само от страна на България, но и от страна на други европейски държави, да възстановяват загубените след анексията на Крим и войната в Източна Украйна политически контакти. Сега никой не говори за отмяната на санкции. Ако говорим и за България, Русия е нашият най-голям съсед извън ЕС, като изключим Турция, и е невъзможно да се правим, че тя не съществува.“
Кръстева уточни, че след срещата остава неясно дали, освен политически договорености за „Турски поток“, има и поет ангажимент от руската страна: „Фактът, че посещението на премиера Борисов в Москва беше ден, след като Анкара и Москва обявиха, че са се договорили за сухопътна на „Турски поток“ на територията на самата Турция, което беше обект на трудни преговори и се случи единствено защото „Газпром“ най-накрая склони да направи отстъпки в цената на продавания газ на Турция. Ние обаче не знаем дали подобни обещания не са давани и към Гърция и според мен в момента „Газпром“ ще прави проучвания къде е по-рентабилно и ефективно да се прокарва това трасе. За България е много важно, ако искаме да бъде построен този хъб, за него трябват три източници на природен газ.“
Журналистът посочи, че визитите на европейски лидери в Москва се използват от руското ръководство за вътрешна пропаганда и за демонстрация, че Русия вече не е в изолация.
В момента „Газпром“ прави проучвания къде е по-рентабилно да се прокарва трасе, твърди Цветана Кръстева
Фактор Фактор
Още от България
Криза: Депутатите с пореден опит за избор на председател на НС
Предстоящият избор на председател ще е рекорд в политическата история на страната ни
Бюлетините от 1777 секции ще бъдат преброени наново
За първи път Конституционният съд разпорежда проверка в такъв мащаб
Тома Биков: В историята на България има четири контрареволюции, последната се персонализира от Бойко Борисов
За него революциите в България винаги идват отвън, изненадващи са, променят целия политически ред и геополитическата ориентация на страната