Изключително рядък златен медальон на хан Омуртаг(Първо българско царство - 814-831 г.) ще бъде продаден на аукцион в САЩ. Търгът е обявен на портала наClassical Numismatic Group (Класическа Нумизматична Група). 
Наддаването на живо  започва на 15 януари от 9 часа източно американско време  или 16 часа българско. Към момента вече е оферирана цена от $32,500, но се очаква да достигне над 50 хил. долага, прогнозират експерти. Може да се участва и онлайн, като вече 4 души са се регистрирали за наддаването.

Медальонът е от чисто злато, с диаметър 22 мм и тежи  3,07 грама. На него е изобразен кан Омуртаг, коронован и с драпирано лице, държи кръст и акакия (кожена торбичка с пръст). Медальонът е окачен на оригинална верига. 
В сайта е представена и кратка история за управлението на кан Омуртаг и значението на неговата титла – кана сюбиги. 
Предполага се, че вероятно това е третият известен подобен медальон с лика на кана. 

Въпреки очевидното сходство на медальона с византийски солиди(монети), той не съответства на теглото им, за да бъде използвани като обменна валута. Някои историци използват думите „ламела“ и „плака“ при описването на медальоните, но тези термини също изглеждат неподходящи за малки златни дискове, предназначени да бъдат окачени под някаква форма. Други учени определят находката като хризобули - златни печати, прикрепени към документи, изпращани на водачи от същия ранг, в случая на Омуртаг или на византийския император на Изток, или на франкския император Луи Благочестив на Запад. Според византийската установена практика, спазвана и от българите златните печати се използват за комуникация с други императори или царе, сребърните за високопоставени църковни служители и оловни печати за всяка друга кореспонденция.

 Единственият друг известен пример на медальон като този е намерен на територията на България, по време на разкопки в Царевец.
За учените и изследователите до този момент баха известни  само два примера на този вид златен медальон на Омуртаг. Първият  е показан от Карел Шкорпил в негова публикация през 1905 г. Бил е открит в района около столицата на Омуртаг, Плиска. Очевидно че находката не е принадлежала на Шкорпил, тъй като няма снимка на откритието в публикацията на археолога, а само чертеж. Въпреки това на него ясно се вижда примка в горната част на медальона, съсредоточена върху кръста във върха на короната на Омуртаг, точно както на медальона, който ще бъде продаден другата седмица в Ню Йорк. След като Шкорпил представя парчето злато, то изчезва от погледа на обществеността и до днес е в неизвестност. Другият подобен пример днес се съхранява в Националния музей в София и е показан през 1976 г. след откриването му при археологически разкопки във Велико Търново от Петър Славчев. Двата медальона са с еднакъв диаметър (22 мм), но теглото е записано само за софийския -2,74 г. На софийския медальон също липсва примка, въпреки че очевидно има следи от такава. Обявеният на търг и медальонът в София са направени от една и съща матрица, а изследователите нямат конкретна причина да предполагат, че медальонът от 1905 г., показан от Шкорпил е имал различна матрица. Всъщност  напълно възможно е предложеният сега на аукциона в САЩ медальон да е изчезналият от България преди 115 години експонат. Показаният от Шкорпил е с леко неправилен кръг, изключително подобен на леко неправилния кръг на обявения сега за продан. Напълно възможно е да става дума за една и съща находка, а това означава, че медальоните най-вероятно са само два – в София и САЩ. Това превръща колекционерската им стойност в още по-значима.