В епоха без наука, древните гърци откриват кости на мамути, мастодонти и древни носорози – и ги наричат Орест, Тезей и Пелопс. Истинска „треска по костите“ превръща палеонтологични реликви в доказателства за митове и национално величие.

Мит или палеонтология?

Как древните гърци тълкуваха вкаменелостите на мамути и носорози като останки от героите на Троянската война.

В периода между VII и V век пр.н.е. древна Гърция преживява нещо, което днес бихме могли да наречем „треска по костите“. От Спарта до Атина, от Тегея до Скирос, гръцките полиси се надпреварват да откриват и почитат огромни кости, които – според тях – принадлежали на митични герои от славното минало. Но днес науката разкрива друга страна на тази история: става дума не за реликви от герои, а за фосилизирани останки на изчезнали праисторически животни.

Когато костите разказват митове

Един от най-големите хроникьори на тази култова практика е древногръцкият географ и писател Павзаний (II в. сл.н.е.). В своите пътеписи той описва над две дузини случаи, в които гърците откриват гигантски кости и ги възприемат като свещени останки. Една от най-известните истории разказва за спартанците, които намират предполагаемите останки на Орест в Тегея. Атиняните пък твърдели, че са извадили костите на Тезей от остров Скирос.

Интересното е, че тези места – Тегея и Скирос – са разположени в региони, които съвременната палеонтология идентифицира като богати на фосили от епохата на ледниковия период. Там са намирани останки на мамути, мастодонти и гигантски носорози. За древните обаче тези кости били доказателство за епоха, когато героите от Омировите епоси бродели по земята.

Вяра, политика и наука на едно място

Костите били не просто любопитни предмети – те имали политическо и културно значение. В едно време, когато митологията била неделима част от идентичността на всеки град-държава, „притежаването“ на останките на митичен герой било въпрос на престиж и дори божествена легитимация. Това, че Атина пази костите на Тезей, например, укрепвало националното ѝ самосъзнание и претенции за водеща роля в гръцкия свят.

Павзаний разказва и за други находки – като гигантско рамо, извадено от морето от рибар и изложено в светилище. Местните вярвали, че то принадлежало на митичен герой, вероятно от предтроянската епоха. А самият Павзаний, макар с влечение към реалността, не криел маниакалната си отдаденост на темата – той признава, че буквално „досаждал“ в Атина в опит да разбере съдбата на костите на Едип, след като били мистериозно преместени от Тива.

От епос до еволюция: преосмисляне на миналото

Днес науката хвърля нова светлина върху тази древна практика. За палеонтолозите е почти сигурно, че много от костите, които гърците смятали за героични, всъщност били вкаменелости на изчезнали животински видове – например динотерии, пещерни мечки или палеолоксодони (древни слонове). В отсъствие на научна терминология, гърците просто използвали най-достъпното обяснение – митовете.

Така се ражда един своеобразен култ: археология, митология и преднаучна палеонтология в едно. За древните хора тези открития били не просто интересни артефакти, а живи доказателства за една епоха на герои, чудовища и богове.

„Костната треска“ на древните гърци е удивителен пример за това как човешкото въображение, културните вярвания и природните феномени могат да се преплетат в едно. Това не е само история за вкаменелости – това е история за стремежа към смисъл, за нуждата да се обясни необяснимото, и за удивителната способност на хората да тъкат митове от материята на Земята.