На 9 ноември 2024 г. се навършиха 35 години от един от най-решаващите политически моменти в късната комунистическа история на България – денят, в който Тодор Живков е принуден да подаде оставка като генерален секретар на БКП. Случва се в тесен кръг на партийното ръководство, под внимателния контрол на представителите на КГБ в НРБ. Датата съвпада символично с падането на Берлинската стена – събитие, което бележи ускорения разпад на комунистическата система в Европа.

Въпреки че ключовите събития стават на 9 ноември, у нас официално се отбелязва 10 ноември – когато пленумът на ЦК формално гласува оставката на Тато, както още наричаха Тодор Живков, и я огласява публично. Истинските механизми зад процеса, довел до свалянето на Първия, остават скрити десетилетия

Кой посочи наследника

През есента на 1989 г. Живков вече усеща натиска на Москва. След критичното писмо на външния министър Петър Младенов, той го разпознава като фаворит на Кремъл. В разговори със съветския посланик Виктор Шарапов Живков признава, че в Политбюро няма подходящ наследник и предлага Александър Лилов – извън състава на ЦК. Москва обаче налага собствена воля: наследникът трябва да е от Политбюро. Така кандидатурата на Петър Младенов става „предрешена“.

„Чавдарците“ пристигат за оставката

На 8 ноември трима стари партизани и членове на Политбюро – Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев – посещават Живков. Официално идват да „го посъветват“, но реалната цел е да го убедят да се оттегли. Според свидетели Живков сам изрича думите „Дали не е добре да подам оставката?“ – реплика, която тримата веднага подкрепят.

Съветският натиск

Същия ден Живков провежда още една среща с посланик Шарапов. Според свидетелства съветската страна вече води разговори с членове на Политбюро, за да осигури избора на Младенов. По-късно Живков ще твърди, че натискът е бил силен, но това е част от дългогодишната практика на СССР да контролира висшето партийно ръководство в НРБ – практика, от която и самият той се е възползвал през десетилетията на управлението си.

Денят на решението 

През целия ден Живков провежда срещи с министри, ръководители и партийни кадри – последни разговори преди неизбежното. В 17 ч. започва заседанието на Политбюро. Малцина са изненадани, когато той подава оставка. Живков уточнява, че е предложил за свой наследник Александър Лилов, но Политбюро се консолидира около кандидатурата на Петър Младенов след „консултации“ с Москва.

След заседанието Живков лично уведомява съветския посланик за решението – по предложение на самия Младенов. Малко по-късно посланик Шарапов съобщава, че Москва „приветства избора“.

Паралелната история – падането на Берлинската стена

Докато Живков е свалян, в Берлин Гюнтер Шабовски обявява премахването на ограниченията за излизане от ГДР. Хиляди източни германци преминават свободно в Западен Берлин. Комунистическата система започва да се срива на очи.

В навечерието на 10 ноември Младенов вече поема поста генерален секретар. Москва дава одобрение. Живков остава сам в кабинета си след 35 години власт, сведена до тих финал, режисиран от Кремъл и изпълнен от собственото му партийно обкръжение.