Калин Манолов

Копейките са освирепели! Преди Коледа, тихомълком, с. Стефан Стамболово в община Полски Тръмбеш, е преименувано на Градина. По-точно - върнало си е старото име. По инициатива на кмета Александър Петков Коев от БСП, избран с над 98 % от гласовете (!!!) , и 

след местен референдум,

 иницииран от него и проведен на 13 април 2025. От 103 гласували (над 40%, което прави референдума легитимен), 102 са били „ЗА“...

Село Градина вероятно вече е цъфнало и вързало. И след тази малка победа се готви за по-големи - например за връщане на лева или за излизане от ЕС...

Любопитно е, че комунистите прекръстват селото от Градина на Стефан Стамболово през 1951 като част от масова държавна кампания за заличаване на „старите“ или „неподходящи“ имена и за налагане на имена на исторически личности, удобни за официалната идеология. Макар че колко удобен на комунистите е бил русофоба и антикомунист Стефан Стамболов, умът ми не го побира! Най-вероятно е 

символизирал „силна държавност“,

 със сигурност откъсната от реалния му политически контекст. 

Е, сега, стефанстамболовчани възстановяват историческата справедливост. За да ги нахъсам, на мястото на кмета бих им цитирал например записа от дневника на Стефан Стамболов от 6 декември 1886: 

"В борбата ни с турците за нас Русия беше свята, на нея ни гледахме с пълно и безпределно доверие, от нея чакахме да ни помогне...

Тогава ние с ненавист и омраза гледахме не само на турците, но на австрийците, на немците, а най-вече на англичаните, които високо викаха, че Русия не иде да ни освободи, а да ни пороби, завладее и погълне… Кой българин вярваше на тия немско-английски палаври *? (измислици, б.м.)

А между там минаха се 10 години и днес всеки разумен българин, всеки патриот, който милее за българската независимост и народност, като гледа какво вършат русите в България и навън, иде да даде право на немците и ингилизите, да признае, че техните уверения са биле и прави, и уместни. 

Като разбрахме, че Русия иска да унищожи Царството ни, да грабне земята ни, да погуби народността ни и да се намести в къщата ни, ние се сепнахме, събрахме силите си и се почна между Русия и нас една страшна и непримирима дипломатическа война, война между „освободителите“, днес превърнати в грабители и „освободените“, между малкия Давид и исполина Голиата…

...С едно постоянство, което учуди всичкия свят, с една неочаквана вещина, с една примерна ревност и бдителност, с една предвидливост и съобразителност, българете унищожиха всичиите руски интриги, разкъсаха всичките им примки и прескочиха всичките трапове, които им бяха приготвили "освободителите".

Интригата и подкупът, заплашванията и заканванията не подействаха, изкуствено приготвените бунтове, умряха преди да се родят, обещанията много малко души прилъгаха, нотите останаха мъртва буква...

...Дойде и хладното и отрезвяващо разочарование, което показа на руския пратеник Каулбарса, че неговата мисия няма да сполучи и че 

българите няма да си продадат Царството

 за голи обещания и само да чуят едно руско "спасибо". 

Сигурно не е имало нужда от този цитат, а и кметът едва ли го е знаел. Но е факт, че 140 години по-късно 103-ма българи пак са готови да се продадат за едно голо руско "Благодаря!"

Е, ако не русия, поне Радев ще им благодари...

Народе????