Д-р Евлоги Станчев*
На днешната дата, 29 януари 1918 г., по време на Съветско-украинската война (1917–1921), се състои битката при Крути – едно от най-важните и емблематични сражения в модерната украинска история. Това е сблъсък между болшевишките сили, настъпващи срещу тогавашната независима Украинска народна република (УНР), и млади украински офицери, кадети и студенти.
Невъобразимият героизъм и саможертва на многократно по-малобройните украински защитници е причина битката да остане в националната памет като „украинските Термопили“.
* * *
Скоро след Октомврийската революция, на 20 ноември 1917 г., украинската Централна Рада приема своя Трети Универсал, провъзгласяващ създаването на Украинската народна република. Това представлява опит за изграждане на независима национална държавност върху териториите на украинското етническо землище след разпадането на Руската империя. В отговор на този акт правителството на болшевишка Русия предприема открити военни действия срещу УНР с цел налагане на съветската власт. Украинското военно командване очаква настъплението на болшевиките в полтавско направление, поради което именно там са концентрирани най-свежите и боеспособни украински части. Вместо това обаче т.нар. Червена гвардия, ръководена от левия есер Михаил Муравьов, навлиза на украинска земя откъм бившата Черниговска губерния.
На около 130 км североизточно от украинската столица Киив, в близост до железопътната гара край черниговското село Крути,
болшевишките сили срещат впечатляващо упорита украинска съпротива
Съотношението на силите е изключително неравностойно – срещу 4,000 съветски войници се изправят едва около 500-600 украински доброволци, предимно кадети от киивското Първо украинско младежко училище „Богдан Хмелницки“. На страната на защитниците са също ограничен брой Сичови стрелци (доброволческо военно формирование, създадено от галицийски украинци) и защитници от т.нар. „Свободно казачество“ (доброволчески части с полицейски и охранителни функции). Битката продължава над пет часа, в рамките на които малобройната украинска защита успява да отблъсне няколко атаки и да нанесе значителни загуби на настъпващите червеноармейци. Впоследствие украинските части получават заповед за отстъпление, при което разрушават стратегическа инфраструктура – мостове и железопътни линии. Това забавя значително офанзивата на болшевиките към Киив. Някои украински младежи обаче са пленени, подложени на изтезания и екзекутирани.
Едновременно с битката при Крути, в киивския завод „Арсенал“ избухва въстание, организирано от местния комитет на партията на болшевиките.
Целта на бунта е да саботира украинската Централна Рада
и да подпомогне настъпващата към града Червена гвардия. Няколко дни по-късно въстанието е потушено от украинските сили.
Въпреки че украинците de jure губят при Крути, сражението има изключително стратегическо и политическо значение. Забавянето на болшевишкото настъпление осигурява жизненоважно време на украинската делегация да подпише Бресткия мир от 9 февруари 1918 г. (да не се бърка с договора от Брест-Литовск от 3 март 1918 г.), чрез който УНР получава важното международно признание от Централните сили. По силата на договора последните получават украинско зърно, в замяна на което предоставят военна помощ на Украйна срещу болшевиките.
* * *
В следващите десетилетия героизмът и саможертвата на младите украински кадети при Крути се утвърждават като важен епизод в украинската национална памет. Неравното сражение впечатлява както съвременниците си, така и днешните поколения, повече от век по-късно. Още тогава, на погребението на 27 украински момчета, пленени и убити от болшевиките, водещият украински историк и тогавашен председател на Централната Рада Михайло Грушевски ги определя като „герои“. Малко по-късно изключителният украински поет Микола Зеров – един от водещите представители на украинското „Разстреляно възраждане“, екзекутирано по време на сталинския терор – оприличава бойците край Крути като „украински спартанци“, препращайки към легендарната битка при Термопилите. Въпреки че през съветския период историята на Крути попада
под строга цензура,
паметта за сражението се съхранява сред многобройната украинска диаспора в Западна Европа и Северна Америка и се превръща в тема на множество публикации в различни жанрове.
През 2006 г., по време на президентския мандат на Виктор Юшченко – самият той определил кадетите при Крути като „предвестници на украинската политическа нация“ – на мястото на сражението е издигнат паметник.
Днес, в условията на руската завоевателна война срещу Украйна, битката при Крути има още по-дълбока символика. Историческите паралели между 1918 г. и нашето съвремие са поразителни и видими за всички. Както тогава, така и днес украинските защитници се изправят в изключително неравна борба срещу руските нашественици. Без значение дали става дума за червеноармейците или за путинската армия със знаци “Z”, всички те имат една-единствена цел – заличаването на украинската държавност. Както край Крути, така и днес ние виждаме изключителна саможертва в името на националната кауза – млади хора с железни сърца отиват на почти сигурна смърт, за да защитят своята държава и народ.
Когато четем за историята на това знаково сражение отпреди 108 години, сякаш е неизбежно
да си спомним за студентите на Майдана в Киив,
за легендарните „киборги“ от Донецкото летище, за защитниците на „Азовстал“ в Мариупол, за героите от Териториалната отбрана и Доброволческия украински корпус (ДУК), изправили се срещу дулата на руските окупатори, и т.н.
Героизмът от Крути тече във вените на украинската нация. Той ще проговаря винаги, когато украинците са изправени пред избора между подчинение и съпротива.
*Евлоги Станчев е главен асистент в Института за балканистика с център по тракология към БАН. През 2019 г. защитава докторска дисертация по руска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му занимания са в областта на историята на Русия, Източна Европа и Балканите. От особен интерес за него представляват различни въпроси, свързани с национализма, политическите идеологии и етническите конфликти в тези региони.


Коментари (0)