Днес се навършват 11 години от смъртта на големия Тодор Колев. Незабравимо ще остане неговото превъплъщение в „Самотният човек”. За някои това беше ролята на живота му, която той уникално пресъздава чрез героите си от „Господин за един ден”, „Топло”, „Опасен чар”, „Двойникът” до ромския музикант с цигулка.
Всъщност обаче „Самотният човек” не беше роля, а истинският Тодор Колев, който обичаше да казва: „Ние сваляме кожите си”. Публиката го бъркаше с Чаплин, а Адама им отвръщаше, че „малкият човек на Чаплин е вече демоде”, защото беше открил „Самотния човек”, с белег на челото, който седи на масата, лови мухите и ги пуска.
Никога не стана ясно дали големият поет Борис Христов е написал „Самотния човек” специално за Тодор Колев. Но той позволи единствено на актьора да превърне стихотворението му в най-тъжната песен от годините на комунизма, но и в най-тъжната клетва, че "можем пепел да ядем, но няма да се молим".
САМОТНИЯТ ЧОВЕК
Той има белег на челото си
и сяда винаги накрая.
Дори когато е висок,
самотният човек е малък.
Събира билки, или пък
с теслицата на спомените дяла
остане ли без работа.
И мъкне вехтото си одеало.
Докато другите крещят
или говорят за изкуство,
самотният човек на масата
лови мухите и ги пуска.
Но ако пише стихове
той непременно ще остави
една сълза в очите,
или драскотина в паметта ви...
Той има дом и топла супа,
но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса
в дъното на коридора.
И тоя дом
да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде,
но няма да се моли.
В какъв ли огън е горял
и под каква ютия,
за да научиш
трябва много вино с него да изпиеш.
Тъй както си върви,
с петно на ризата си чиста
самотният човек в тълпата се изгубва
изведнъж, като мънисто.
В едната си ръка той носи книга
за душата болна
а в другата самотният човек
въженце стиска в джоба.
И даже неговия дом
да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде,
но няма да се моли.

Още от От редактора
Отива си Добри Войников, авторът на “Криворазбраната цивилизация” и “Покръщение на Преславский двор”
Възрожденецът и учител полага основите на българския театър и е деен участник в създаването на Българското книжовно дружество
26 март – Ден на Тракия – символ на победа, саможертва и памет
Съчетала две знаменателни събития от нашата история, на тази дата си припомняме както героизма на нашите предци, така и тяхната саможертва в името на България
Николай Кауфман: Албумът с фолклорните му обработки „Мистерията на българските гласове“ е отличен с „Грами“
Фолклористът съхранява 40 000 вокални и инструментални фолклорни мелодии, негови обработки са включени в световноизвестните албуми “Мистерия на българските гласове” на швейцарския продуцент Марсел Селие