+ Дионисий Стобийски

МНОГООБИЧНИ ВЪВ ВЪЗКРЪСНАЛИЯ ХРИСТОС ГОСПОД
ХРИСТОЛЮБИВИ
БЪЛГАРИ,

Ч Е С Т И Т
Б О Р И С О В Д Е Н !!!

Колко преизобилстват даровете на Св. Дух в Църквата Христова?! Как премъдро блаженопочиналите и приснопаметни йерарси на Българската екзархия са определили параклисът в Синодалната палата да бъде посветен на светия равноапостолен и благоверен цар Борис-Михаил, Покръстител на българския народ, а бих допълнил и идеен просветител и първоначален благовестител на Христовото слово на народите, северно от пределите на Първата българска държава?! Тази негова апостолска непоколебима про-активна политика, която можем спокойно да наречем мисия, е призната от изтъкнати историци - както родни, така и чужди православни учени, а също и от сериозни изследователи - представители на Запада. Делото на св. цар Борис Църквата нарича равноапостолско, но то не е такова само за българските земи, а наистина е такова и за тези, простиращи се по цялата северна шир. Кандилото на това равноапостолско мисионерство досточтимите екзархийски митрополити са запалили в Синодната палата, та неговият пламък с царствена мощ да дарява светлина от престолнината на българския първойерарх и именно от мястото на църковната съборност и единство - сградата на Св. Синод в българската столица София. Това е чест и достойна гордост за нас, българите, но и безспорна привилегия, защото вече разчитаме само и единствено на небесния покров на Покръстителя в църковното служение в България за благодатно въздействие на Утешителя - Св. Дух върху днешния състав на Българския Синод - председател и членове.

Мъченическата смърт на първия българин страдалец за Христа - св. Боян Енравота, законния престолонаследник на хан Омуртаг - и пролятата му за благочестивата вяра кръв са посели благодатните семена на християнското учение в българския владетелски двор. Маламир, предан на езичеството, извършва братоубийството над Енравота и правдиво е лишен от Провидението от наследници. На престола се възкачва Звùница, най-малкият брат на св. Енравота, който силно е страдал по него. Неговият син Пресиян в сърцето си е бил проникнат от християнското благочестие, изявено в живота на чичо му и спира гоненията срещу приемащите християнството. Това благочестие е предадено и на сина му Борис, който през 852 г. заема престола на българските владетели. Той наистина като тигър, каквото е значението на името му на айталски, се е борил да въведе своя народ в цивилизацията на просветените християнски народи, тактично съобразявайки се с обстоятелствата на времето.

Вървяла ли е България към цялостно покръстване? Това е питане, което твърде често се поставя, когато някой разгръща страниците на родната ни история. Мога да кажа, че по естествения, логичния ход на нещата отговорът е отрицателен просто защото християнството не се е вмествало в пропитото от демонично езичество общество, моделирано от съжителството на т.нар. от историографията прабългари и славяни, живеещи в една държава. Боилите - аристократите в Българското ханство от позицията си на върховна власт са угасяли и най-слабата искрица на християнската вяра, дори и тя да е в последния поданик на хана. Това е ранното Средновековие, когато цената на човешкия живот и живота въобще са имали една съвсем друга стойност, а особено пък в езическото общество.

Ето защо най-отговорно и категорично заявявам, че в цялата тази среда само и единствено Божията десница е била тази, която е могла да подреди така нещата, че целият свят, не само България и Източната Римска империя (Византия), а всички, живели тогава, да бъдат не само изненадани, но и шокирани. Едната от трите най-големи сили, имаща ключова роля в Европа, става християнска. Това не е едва ли не логичен политически ход, а е абсолютен акт на силна, пламтяща вяра и жажда за духовно просвещение, което у Борис дивно се проявява. Покръстването е не само историческо събитие - то е духовно явление отвъд нашето зрение!

Ние, българите, си се знаем и се познаваме какво представляват нравите ни, можем да си представим и нашите предци - езичници. Доверие някому ние - българите - даваме ли, и то лесно?! Да накараш българина езичник да се отрече от сатаната, за когото той не е знаел нищо, и в името на Светата Троица трикратно да го потопиш в банята на очищението, значи само едно: - делото на Покръстителя е дело на Светия Дух. Мъченическата кръв на Енравота благодатно извисява третия владетел на Българската държава след обичния му брат Звùница и племенника му Пресиян до степен на светец, пребиваващ в аскеза и съзерцание.

Св. Кръщение и св. Миропомазание българският хан Борис приема заедно с царственото семейство и приближените си боили на българската югоизточна граница, където от християнска земя с просветено съзнание и осветена душа приема св. Тайни - Тялото и Кръвта на Господа Иисуса Христа, в Когото Борис вярва непоклатимо, знаейки, че Синът Божий станал Син Човеческий, за да спаси всички, дори и неговия народ, защото Той Спасителят е изкупил целия човешки род там на Голгота. Тези изключително сакрални актове са извършени в ранната есен на 864 г. в началото новия индикт (сега - църковна година) лично от нашия Просветител във Вярата - Св. Фотий Велики, патриарх Константинополски, след сключен и междудържавен договор.

Мъдростта на българския владетел, облагодатена от Триединния Бог, му е показала кога да стане покръстването и на целия народ. В началото на настъпилата нова 865 г. от Рождество Христово като самодържец вече приелият светото Кръщение Борис-Михаил е наредил нарочно повикани от Константинопол духовници да покръстят всички българи - негови сънародници. И това е станало при огромна радост от страна на поданиците му, не насилствено, както атеистите полит-агитатори на комунистическия режим твърдят под булото си на нàучни работници. Това смирение, това послушание и тази духовна радост за нас, българите, е възможно да се случат единствено, когато Бог повели и това е станало по молитвите на богопросветения владетел. Бунтовете, вдигани от боили, бранещи своя егоистичен интерес с цел преврат, са били потушени не заради налагането на Християнството, а по силата на тогавашните действащи държавни закони, предвиждащи определено наказание при държавна измяна. Нека, оценявайки паметните събития от историята ни, не забравяме, че дори и днес, все още по света има смъртно наказание, и то в страни, служещи за модели на много други.

Великото, епохалното дело - Покръстването, веровият акт от любов по Бога, извършен от св. цар Борис, дарува шанса за спасение и за нас, българите, чрез евангелското благовестие, ако желаем да се спасим в Христа Възкръсналия. Той (Борис) в наземна бран със скиптър в ръка се е борил против всичко, пречещо на духовния растеж и извишението на българския народ. Това е довело и в нашите земи учениците на светите братя Константин-Кирил Философ и Методий, където посятото от тях просветно дело е разцъфтяло, та сега всички славяноговорящи да имаме свой език и своя писменост, защото Глаголицата в България в посвещение на Философа става Кирилица изпод труда на първия епископ на Българския език - св. Климент, архиепископ Охридски. Познанството на св. цар Борис със св. братя е факт. Владетелската сестра на хана - Теодора, докато е била заложница в Цариград се е запознала и често е беседвала с Константин-Кирил Философ, а в летописа на Диоклийския презвитер, съхраняван до днес във Ватиканската библиотека пише за Борис: „Методий го обърна във вярата".

Св. цар Борис през 864 г. покръстен в 865 г. окончателно ни е покръстил като народ всички в св. Христова вяра, най-детайлно просветен в догматиката, което е видно от писмо на св. патриарх Фотий Вселенски до него и от 114-те въпроса, отправени към папа Николай І, както и в организацията и историята на Християнската църква.

Отново св. цар Борис-Михаил ни дари с Поместна Българска църква след много преговори с кого ли не: с папа Адриан ІІ в Рим; с император Лудовиг Немски и с император Василий І в Константинопол. Във византийската столица от 5 октомври 869 г. до 29 февруари 870 г. се е провел Събор, на който присъстват източните патриарси, папски делегати, дори и заточеният в Константинопол тогава Римски папа. На 4 март 870 г. в императорския дворец се е провело извънредно заседание на току-що завършилия Събор с окончателно решение за учредяване на автономна Българска църква, с ранг Архиепископия, подчинена на Вселенската Патриаршия.

Пак св. цар Борис ни осигурява нашето аз, буки, веди... Благодарение на него имаме писменост и книжовен език. Благодарение на него сме в цивилизацията на светлината. Той е нашият Мойсей, който ни изведе от робството на езическия мрак и невежеството и ни издигна до култура на духа, чиято неугасваща свещ е Христовата вяра. Той помири по-малката сестра - науката с Истината, която е по-голямата.

Пак св. цар Борис ни дарува самия себе си като първия преподобен монах, просиял в святост. И до ден-днешен цялата християнска история не познава друг случай, когато някой монарх, абсолютен суверен, именно в сияйността на царственото си величие, в просперитета на държавата и народа си и в апогея на земните си физически сили, да изостави царските палати и иночески да се посели на пустинно място в неуютна монашеска килия, отдавайки се на аскетичен подвиг, исихия, съзерцание и разкриване на Божествените откровения.

Ако сега уж се стремим България да е в европейска страна, то по времето на св. цар Борис Европа в пълнотата си е била в България. Св. цар Борис ни показва, че с прозрение, когато творим настоящето, абсолютно задължително трябва там да включим и бъдещето, защото настоящето е трансцедентно компресиране на бъдещето в перпендикулярното време на вечността у Бога. Той така успя да отреди на българския род достъп до мястото му във вечността и неотменимите предели в битието на Създателя. Той ни показа силата и чудотворността на вярата, опората, която трябва да е Църквата и Божиите храмове като свещени молитвени домове, служещи ни едновременно както за съхранение на нашата идентичност, така и за нейното прогресивно развитие в общочовешкия аспект на съвременния глобален свят.

Всичко това изисква за този свят мъж - същевременно Покръстител, Просветител, успешен владетел и преподобен монах - да изтъкна една истина, съвсем умишлено изопачавана като последица от Преславския народен събор, свикан от св. цар Борис в 893 г., съгласно народната мъдрост: „Истината може да е в забвение забутана, но кога и да é - ще блесне като слънце на лице".

Един единствен, не историк, а летописецът Регинон, от манастир в Лотарингия, без да е бил в България, само по слух пише, че Владимир-Расате не бил свален от княжеския престол и ослепен, тъй като на Запад по това време са знаели, че така се наказват изменниците на държавния строй при варварите.

Юрдан Трифонов в книгата си „Достоверен ли е разказът за ослепяване на Борисовия син Владимир" пише: „Шафарик и други учени се съмняват и не се доверяват на това твърдение. След 36-годишно управление Борис се оттеглил от престола в края на 888 г. Тогава Владимир е бил на около 44-45-годишна възраст, тъй като преди Покръстването участвал с баща си във войната против Властимировите синове из Черна Гора."

Преди Борис да напусне престола, е бил съставил правовият закон озаглавен на старобългарски, а не на познатия сега църковно-славянски език: „Соудний людьмъ" - значи преди 888 г. Този правов закон е българска преработка на „Еклога за делата на съда", издаден от римските (византийските) императори Лъв и Константин. В този пръв писан юридически закон у българите: „Наказанието ослепяване е било изхвърлено и заменено с продаване в робство". И въобще от него са били изхвърлени „членовредителните наказания". „Летописът на Регинон" носи дата 868 г., а Борис предава много по-късно властта на Владимир, именно в края на 888 или в началото на 889 г. Значи неговата летопис няма как да съответства на истината.

Следователно истината блесва - княз Владимир не е ослепяван, а само свален от княжеския трон... Другото е екранизация, втълпена във времената на социалистическия богоборчески диктаторски тоталитаризъм. 

Нека днес, на днешния ден - 1118 г. след блаженото успение на св. цар Борис - съзнавайки кому какво дължим и какво се изисква от нас, които сме православни християни и български граждани, да въззовем към извършителя на българската сакрална революция с думите, с които св. Църква в църковното песнопение кондак се обръща към него:

„На камъка на непорочната вяра си създал храмове, с Божествени добродетели сам себе си си показал предобър и красив храм, богоблажени царю Борисе, в когото Отец се всели, и Син, и Дух Светий. Прочее, с това твоето упование в безсмъртието е изпълнено, защото Бог, като те изпита, намери те достоен за Себе Си и те прие като жертвено всеплодие. Сега, моли се за нашите души!"

Св. равноапостолен и благоверен цар Борис-Михаил Покръстител да бди над нас и да ни избавя от всяко видимо и невидимо зло - дори и именуващо се само себе си християнско или друго, защото днес много, считащи се за православни християни са богопротивни убийци, които убиват и упованието във Вярата у цели народи, подложени на най-жестоки изпитания и смърт!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК !!!

На многая и благая лета!

+ Дионисий Стобийски