На днешната дата през 1902 г. е роден Г. М. Димитров (Георги Михов Димитров). В народното съзнание остава популярен като Гемето - водачът на БЗНС „Пладне“, борил се против правителствата на Царство България, както и срещу комунистическата диктатура.
Гемето е член на БЗНС от 1922 г. Завършил медицина в Загреб през 1929 г. , след завръщането си в България се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“ (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС „Обединен“ („Ал. Стамболийски“ и „Врабча 1“). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС „Ал. Стамболийски“. През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на емигрантския Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател „Свободна и независима България“.
Завръща се в родината в края на септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради противопоставянето му на Българската работническа партия — комунисти (БРП-к) и на отечественофронтовската власт. През 1945 г. е снет от ръководството на БЗНС, а скоро след това е изключен от неговите редове и арестуван. Спасен е от агенти на английското разузнаване. Няколко месеца се укрива във вилата на американския представител в София. Напуска отново страната през септември същата година.
Две години по-късно заедно с други емигранти от Източна Европа създава т. нар. „Земеделски комитет“ („Зелен фронт“)-Международен Селски Съюз- със задача да се бори против комунистите в Източна Европа. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира в емиграция в САЩ.
Фактор
Гемето е член на БЗНС от 1922 г. Завършил медицина в Загреб през 1929 г. , след завръщането си в България се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“ (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС „Обединен“ („Ал. Стамболийски“ и „Врабча 1“). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС „Ал. Стамболийски“. През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на емигрантския Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател „Свободна и независима България“.
Завръща се в родината в края на септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради противопоставянето му на Българската работническа партия — комунисти (БРП-к) и на отечественофронтовската власт. През 1945 г. е снет от ръководството на БЗНС, а скоро след това е изключен от неговите редове и арестуван. Спасен е от агенти на английското разузнаване. Няколко месеца се укрива във вилата на американския представител в София. Напуска отново страната през септември същата година.
Две години по-късно заедно с други емигранти от Източна Европа създава т. нар. „Земеделски комитет“ („Зелен фронт“)-Международен Селски Съюз- със задача да се бори против комунистите в Източна Европа. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира в емиграция в САЩ.
Още от От редактора
Преди 151 години британски капитан за първи път преплува Ламанша
Българският маратонец Петър Стойчев постави нов рекорд за преплуване на Ламанша през 2007 година
Памет за героите! На 11 август 1877 г. е решителната битка за Шипка
По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души, турците минават към отбрана,
Преди 111 години е полетял първият български самолет
Неговият създател Асен Йорданов става почетен гражданин на Ню Йорк, а името му е вписано и в паметта на мегаполиса - на летище “Ла Гуардия” поставят възпоменателна плоча с името му, а в музея “Ер спейс” са изложени негови лични вещи