Скъпи колеги,

Уважаеми дами и господа,

За мен, като възпитаник на Софийския университет, е чест да се обърна към вас в рамките на тази конференция, посветена на такава ключова за бъдещето на нашата държава и общество тема. Като хора, посветили се на европейското бъдеще на България, наш дълг днес е да отстояваме направения стратегически избор да бъдем част от НАТО и ЕС. И да работим за това младите хора да осъзнаят добре неговото значение за тяхната сигурност и просперитет. 

Преди две десетилетия България успешно реализира своя цивилизационен избор да стане интегрална част от евроатлантическата общност на най-силните и богати държави в света. На 29 март 2004 г. България официално се присъедини към НАТО – най-успешния в историята и най-мощния в света съюз за колективна отбрана, основан на нашите споделени ценности[1]. Членството в Алианса беше от решаващо значение за присъединяването ни на 1 януари 2007 г. и към ЕС – най-мащабния и успешен интеграционен проект в света, основан на нашите споделени демократични ценности[2], осигуряващ на държавата ни икономически просперитет и най-вече – възможности за развитие. От нас зависи да ги оползотворим напълно.

Благодарение на тези стратегически успехи за българската външна политика, днес България е неотделима част от европейското семейство на свободните демократични държави, от което насилствено беше откъсната след инспирирания от Москва държавен преврат на 9 септември 1944 г. и съветската окупация, наложили престъпния комунистически режим[3] за 45 години.

В днешната коренно 

променена среда на сигурност

 след началото на 24 февруари 2022 г. на руската война против Украйна, заедно с нашите съюзници от НАТО и останалите държави от ЕС сме изправени пред нови и дългосрочни предизвикателства. Войната не само се завърна в Европа, но тя е близо до нас, едва на няколкостотин километра от границите ни. И засяга нашата обща сигурност.

Бруталната военна агресия на Руската федерация срещу Украйна, съпътствана от системните военни престъпления на руските въоръжени сили, представлява грубо нарушение на Устава на ООН и международното право. Руската война против Украйна разруши изградената след Втората световна война европейска архитектура за сигурност. 

Реваншистката, ревизионистична и неоимперска политика на Русия 

носи висок рисков потенциал както за предизвикване на нови, така и за разпалване на замразени кризи и конфликти. Заедно с нашите съюзници оценяваме, че Русия днес е най-значителната и директна заплаха за сигурността на Алианса[4], а, следователно, и за нашата национална сигурност. Още повече, че още на 5 март 2022 г. Руската федерация включи България в списък[5] с държави, считани за неприятелски. В допълнение, Кремъл състави и списък[6] от 47 държави, налагащи „деструктивни нагласи, които противоречат на руските духовни и морални ценности“, в който България също е включена.

Освен Русия, необходимо е да бъдем бдителни и спрямо политиката на Китай. България споделя съюзната оценка, според която Пекин продължава да поставя системни предизвикателства пред евроатлантическата сигурност[7]. Пекин трябва да прекрати всякаква материална и политическа подкрепа за руската агресия против Украйна. На срещата на върха на НАТО във Вашингтон на 10 юли 2024 г. съюзниците ясно заявиха това.

Руската война против Украйна е придружена и от 

системна хибридна агресия против НАТО и ЕС, 

включително и срещу България. Основни мишени на руската подривна дейност са процесът на вземане на вътрешнополитически решения[8], нашето единството и нашите ценности. Например, спирането на военната помощ за Украйна понастоящем е първостепенна задача на руската хибридна агресия. Същевременно, дезинформацията към момента се явява ключов инструмент на хибридната война против България и оттам идват и опитите за всяване на страхове и разделение в българското общество.

Вече живеем в коренно променена стратегическа реалност. Не само войната се завърна в Европа, но тя застрашава и нашата сигурност и тази на съюзниците и партньорите ни. Затова е необходимо да се адаптираме, за да можем да дадем адекватен колективен отговор на предизвикателствата.

Днес особено адекватно днес звучат думите на Ейбрахам Линкълн, произнесени преди повече от век и половина: „Догмите на спокойното минало са неадекватни на буреносното настояще. Случаят е изпълнен с трудности и ние трябва да израснем заедно с него. Тъй като нашето положение е ново, ние трябва да мислим по нов начин и така да действаме.“[9]

Именно в контекста на днешния все по-несигурен свят нашият стратегически избор трябва да бъде ежедневно отстояван и укрепван. Опасно е да вземаме това, което имаме за даденост. Към момента против нашето членство в НАТО и ЕС, а следователно и против нашата сигурност, просперитет и начин на живот, действат организирани от Кремъл реваншистки сили, които искат да откъснат България от Европа и така да лишат и новите поколения от европейско бъдеще. На това трябва да се противопоставим с всички сили.

През първото десетилетие на 21-ви век България стана част от НАТО и ЕС и си осигури възможно най-надеждната защита по чл. 5 от Северноатлантическия договор. Равносметката, обаче, през годините след 2004 г. показва, че 

държавата изостана в изграждането на достатъчно силна и модерна отбрана

 След присъединяването към НАТО се утвърди трайна тенденция на намаляване на разходите за отбрана като процент от БВП, като едва от 2018 г. започна тяхното поетапно повишаване в изпълнение на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г.[10] Това е израз на недостатъчната ангажираност на тогавашните правителства с финансирането на сектора и оттук изостанаха и модернизацията и превъоръжаването. 

Кумулативният ефект на натрупаните през годините проблеми в отбраната в условията на системно недофинансиране логично се отразиха негативно на състоянието на отбранителните способности на българските въоръжени сили, което е обективно представено в изводите от поредица от годишни доклади за състоянието на отбраната и въоръжените сили. С основание в последните няколко доклада[11] се говори за ограничения и дефицити в това отношение. В Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2023 г.[12] се дава следната оценка: “Текущото състояние на способностите на въоръжените сили, за по-голямата част от тях, остава незадоволително. Това се отразява неблагоприятно върху възможността за ефективно изпълнение на задачите за възпиране и отбрана в национален и съюзен контекст.”

Предвид всичко това, със съжаление следва да признаем, че първите 20 години членство в НАТО за нас беше период на редица пропуснати възможности за превъоръжаване и модернизация, въпреки че през последните пет години бяха сключени договори за придобиване на нови бойни самолети F-16 Block 70, два многофункционални модулни патрулни кораба и бойни машини Stryker за Сухопътни войски, включително и въоръжение. Остава реализацията на още редица важни проекти, за да имаме необходимите способности и за да се освободим бързо от остарялото съветско въоръжение и техника, което е оперативно несъвместимо с това на съюзниците ни от НАТО.

Новата стратегическа среда поставя нови и още по-високи изисквания към способностите на българските въоръжени сили по всички техни компоненти[13]. Затова натрупаното закъснение в тяхното изграждане и развитие следва да бъде компенсирано. Следващите 20 години членство в НАТО трябва да бъдат години на качествена промяна и стабилно ускорено изграждане и развитие на българските въоръжени сили. Необходимо е не само бързо наваксване на пропуснатото за тези две десетилетия чрез технологично превъоръжаване, но и най-вече ефективно и качествено управление на ресурсите за отбрана. Въпросът е не само осигуряването на повече финансови средства, а и по какъв начин те се изразходват, така че всеки лев на българския данъкоплатец да бъде трансформиран в реални способности. 

За да имаме силна и модерна българска отбрана в НАТО и за да може след 20 години да се направи положителната равносметка, че това е било време на стабилно изграждане, развитие и надграждане на способностите на въоръжените сили е необходимо да бъдат следвани 

пет основни приоритета:

1. Новите лидери в отбраната

В новата среда на увеличаващи се непредсказуемост, рискове и заплахи нарастват изискванията към способностите. Това ще важи с особена сила за хората като техен най-важен компонент. Непосредствено стоящото пред отбраната предизвикателство е разрешаването на острия проблем с високия процент вакантни места за военнослужещи, който към 31.12.2023 г. достигна 21,8%. Това състояние значително ограничава възможностите на въоръжените сили да изпълняват в пълна степен възложените им задачи, както на национално ниво, така и в рамките на колективната обрана в НАТО.[14]

За да въведем нови, модерни и оперативно съвместими системи въоръжение, преди това следва да сме осигурили достатъчно подготвени професионалисти. Въпросът обаче не се изчерпва само с попълването на незаетите места. Тук от решаващо значение са и професионализмът, мотивацията, лидерските качества, моралът и интегритетът на хората в отбраната. Изграждането на новите лидери в отбраната зависи от качеството на управлението на човешките ресурси в системата. Освен подготвени и мотивирани професионалисти, военнослужещите трябва да се изграждат като лидери, готови непрекъснато да се учат, усъвършенстват и развиват; да бъдат инициативни; да поемат отговорност; да усъвършенстват способността си за критично мислене; ефективно да комуникират и работят в екип; и най-вече да служат за пример на своите колеги и подчинени. 

Всичко това няма да бъде възможно без наличието на моралния компонент на лидерството, основан на ценностите. Ето защо в следващите 20 години не само трябва да бъдат привличани достатъчно военни и цивилни професионалисти, но най-вече трябва да се постигне пълно скъсване с всякакво остатъчно съветско наследство. Това е в основата на промяна на всичко останало.

2. Ускорено превъоръжаване 

Ускорено технологично превъоръжаване на всички видове въоръжени сили е задължително национално усилие, за да имаме адекватни на стратегическата среда способности. В приетата от Народното събрание Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г.[15] са посочени проектите за модернизация и превъоръжаване, заедно с бюджетната рамка и източниците за финансиране на тяхното осъществяване. 

В документа конкретно са посочени приоритетните направления за инвестиции чрез проекти с прогнозна стойност над 100 млн. лв. за финансиране до 2032 г., както следва: (1) Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните формирования от Сухопътни войски; (2) Придобиване на нови трикоординатни радари; (3) Придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси; (4) Осигуряване на комуникационно-информационната поддръжка на дивизионен щаб в полеви условия – Многонационален щаб на дивизия; (5) Придобиване на зенитно-ракетни комплекси – придобиване на ЗРК със среден/голям обсег на действие; (6) Изграждане на система за противовъздушна отбрана на механизирана бригада; (7) Придобиване на ракетна система за залпов огън с повишена мобилност (HIMARS); ( Придобиване на 155 мм гаубици; (9) Разузнаване и наблюдение на земни и морски цели, чрез използване на безпилотни летателни системи от среден и висок клас, с ударни възможности; (10) Придобиване на бойни вертолети; (11) Придобиване на противоминни кораби; (12) Развитие на способности за преодоляване на сухи и водни препятствия; (13) Придобиване на ракетни катери/ммпк. 

В следващите 20 години България трябва да продължи и да интензифицира своето участие в многонационални програми, проекти и инициативи на НАТО, ЕС и със съюзни държави при придобиване на отбранителни способности.

В процеса на превъоръжаване трябва да се включи и българската отбранителна индустрия, която следва да се развива като конкурентоспособна на европейския и световен пазар. Модернизацията трябва да се осъществява заедно с българската индустрия и наука.

Не на последно място, при модернизацията и превъоръжаването трябва своевременно да се отчитат поуките от войната в Украйна. Правилно научените уроци оттам ще изиграят своята роля в развитието на боеспособни български въоръжени сили на бъдещето. Това е валидно също така и за качеството и конкурентоспособността на нашата отбранителна индустрия в перспектива.

3. Българския принос към възпиращия и отбранителния потенциал на НАТО в Черно море

За да бъде силен и надежден съюзник в следващите две десетилетия, България трябва да продължи с усилията си в полза на укрепването на възпиращия и отбранителния потенциал на НАТО по източния фланг, най-вече в Черно море. Това следва да остане основен приоритет за България, а нашият принос да се засилва що се отнася до изграждането на съюзни структури и формирования на наша територия, развитието на военната мобилност и изграждането на способности на страната-домакин. Тук следва да развиваме нашето сътрудничество с останалите регионални съюзни държави.

В непосредствена перспектива[16], нашият принос в осигуряването на изпълнимостта на отбранителните планове на Алианса е свързан със: сформирането у нас на многонационален дивизионен щаб към Структурата на силите на НАТО; със създаването, съвместно с Румъния, на Регионално компонентно командване на специалните сили; с подписването на писма за намерение със съседните страни-членки за осигуряване на военната мобилност в региона.

Присъствието на многонационални формирования у нас е израз на съюзната ангажираност към сигурността ни и носи пряк възпиращ и отбранителен ефект.[17] България, като страна-домакин, ще продължи работата по създаване на необходимите условия за нарастване на многонационална бойна група до бригада, в случай на необходимост. По този начин българските военнослужещи ще имат възможността да се подготвят заедно с колегите си от съюзни армии за отбраната на страната и това ще повиши оперативната съвместимост. Ще имаме и съвременна материална база и съоръжения на наша територия.

4. Подкрепата за Украйна - наш стратегически интерес

Руската военна агресия против Украйна е директно предизвикателство за НАТО и ЕС, а също така и за България. Ако Украйна бъде победена, агресията на Москва може да се насочи и към други държави от бившия СССР и неговата сфера на влияние в Източна Европа. Подобно развитие засяга и нашата сигурност. Именно поради тази причина победата на Украйна е в наш стратегически интерес[18].

Дали и доколко ще оставим Русия отново да осъществи агресия и да застрашава сигурността ни в бъдеще зависи от изхода на войната в Украйна. Необходимо е да си даваме сметка, че не военната помощ за Украйна удължава войната, а оставянето на руската агресия без отговор. Следователно, нашата и съюзната сигурност зависят от подкрепата ни за Киев. Ето защо оказването на военна помощ за Украйна е процес, а не еднократен акт.

От нашето стратегически адекватно поведение днес по отношение на военната помощ за Украйна зависи не само сигурността ни, но и качеството, и мястото и авторитета на страната ни като съюзник в Алианса за десетилетия напред. От това каква политика България води сега зависи колко уважавани ще бъдем като съюзник утре. А доверието на съюзниците и партньорите стои в основата на бъдещите инвестиции в икономиката и просперитета. Нещо повече. Военната и военнотехническата помощ, която оказваме на Украйна, заедно с подкрепата ни за нейната евроатлантическа интеграция, укрепват доверието между нашите две държави и ще благоприятстват участието на български компании във възстановяването на тази страна. 

В този контекст, следва да си даваме сметка, че военната подкрепа на Запада за Украйна занапред ще се изразява не само в изпращането на оръжие и боеприпаси, но също така и в подпомагането на обучението на въоръжените сили на Украйна, военното образование и реформите в отбранителния сектор. Освен това тази подкрепа ще се изразява все повече и в инвестиции в развитието на украинската отбранителна промишленост, включително и осъществяване на съвместни проекти. А това открива и нови възможности за България. 

Предвид всичко това, подкрепата за Украйна е въпрос на стратегическа култура и стратегическа грамотност, която трябва да продължим да проявяваме.

5. Българският принос за силна трансатлантическата връзка

Положителната тенденция на нарастване на разходите за отбрана сред европейските съюзници от НАТО, започнала след срещата на високо равнище на страните-членки в Уелс през 2014 г., следва да продължи. Европейските съюзници трябва да дават своя адекватен принос към Алианса. В новата стратегическа среда не може да има съюзници, които само да се възползват от общата сигурност, без да допринасят адекватно. В НАТО на 21 век няма място за free-riders. Справедливото споделяне на тежестите в Алианса през следващите няколко години е ключът за запазването на активния ангажимент на САЩ със сигурността и отбраната на Европа при новата американска администрация на президента Доналд Тръмп.

Приносът на България за поддържането на силна трансатлантическата връзка може да бъде измерен към момента с нарасналите разходи за отбрана и с изграждането на структури на НАТО у нас и повишаването на присъствието на Алианса в региона.

През последните седем години България поетапно увеличава своите разходи за отбрана като процент от БВП, а тази година те ще достигат поне 2% от БВП. От страна на Министерството на отбраната вече е заявен и стремежът ни разходите за отбрана да бъдат на един устойчив във времето минимум от поне 2.5% от БВП. Това е и обективна необходимост, предвид натрупаното изоставане през годините в модернизацията и планираното едновременно превъоръжаване на всички видове въоръжени сили.

В контекста на преразпределението на тежестта в НАТО в посока поемане на по-голям дял от нея от европейските съюзници следва да си даваме сметка, че търсеният ефект е допълняемост, а не дублиране на усилия и ресурси. Между НАТО и изграждащата се Обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС не следва да се допуска конкуренция и оттам дублиране.

Дами и господа,

Реализирането на тези пет приоритета ще трансформира България като съюзник в Алианса през следващите 20 години и отваря нови възможности пред страната ни да има повече сигурност и просперитет. В допълнение към горепосоченото, сега е времето да извлечем два вида уроци от практиката и на тяхната база да градим системата за национална сигурност и отбрана занапред.

Първо, това са поуките от фронтовете на войната в Украйна. Те трябва да бъдат използвани в изграждането и развитието на българските въоръжени сили. Този процес дава ценен принос за укрепването на нашия възпиращ и отбранителен потенциал.

Второ, спешно необходими са системни усилия на институционално равнище за извличане на уроците от руската подривна хибридна дейност срещу нашата държава. На тази база следва да се развиват и усъвършенстват способностите на структурите от системата за национална сигурност. Това значи и изграждане на национална устойчивост.

В тази връзка, тук следва да се открои ключовата роля на изграждането на национално и ведомствено равнище на способности за противодействие на дезинформацията и за провеждане на ефективни стратегически комуникации с обществото. Министерството на отбраната вече дава добър пример с Военния телевизионен канал и вестник „Българска армия“, активно ангажирани в противодействието на дезинформацията.

В заключение, за да имаме силна държава и общество в следващите 20 години паралелно трябва да работим за изграждане на силна отбрана и национална устойчивост против хибридни заплахи. Двата ключови елемента - устойчивост и отбрана – стоят в основата на силна и просперираща и силна България в НАТО и ЕС.

НАТО вече отбеляза своите 75 успешни години, а съюзниците вече гледат напред към новите 75. Следващите 20 години на България в Алианса могат да бъдат силен градивен елемент в това споделено бъдеще.

Благодаря!

Използвана литература:

[1] Democracy, individual liberty and the rule of law, Северноатлантически договор, преамбюл.

[2] The key values on which the Union is founded are enshrined in Article 2 of the Treaty of European Union. They are respect for human dignity, freedom, democracy, equality, the rule of law, and respect for human rights, including the rights of persons belonging to minorities. These values are common to the Member States in a society in which pluralism, non-discrimination, tolerance, justice, solidarity and equality between women and men prevail.

[3] Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обн. дв. бр.37 от 5 май 2000 г. Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен. (2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

[4] “Russia remains the most significant and direct threat to Allies’ security.” Washington Summit Declaration issued by the NATO Heads of State and Government participating in the meeting of the North Atlantic Council in Washington, D.C. 10 July 2024, 

https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_227678.htm

[5] Правительство утвердило перечень недружественных России стран и территорий, Распоряжение от 5 марта 2022 года №430-р, http://government.ru/docs/44745/

, 

[6] Распоряжение Правительства Российской Федерации от 17.09.2024 № 2560-р, https://ipbd.ru/doc/0001202409200036/?page=2

[7] “The PRC continues to pose systemic challenges to Euro-Atlantic security.” Washington Summit Declaration issued by the NATO Heads of State and Government participating in the meeting of the North Atlantic Council in Washington, D.C. 10 July 2024, 

https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_227678.htm

[8] Вж изказването на министъра на отбраната Атанас Запрянов на 25 юни 2024 г. на кръглата маса на тема: „Изграждане на институционална устойчивост срещу зловредното чуждестранно влияние“, организирана от Центъра за изследване на демокрацията. https://csd.eu/…/Keynote_Minister_Zapryanov_25.06.24.pdf

[9] Annual Message to Congress -- Concluding Remarks Washington, D.C. December 1, 1862 https://www.abrahamlincolnonline.org/…/speeches/congress.htm

“We can succeed only by concert. It is not "can any of us imagine better?", but, "can we all do better?" The dogmas of the quiet past, are inadequate to the stormy present. The occasion is piled high with difficulty, and we must rise -- with the occasion. As our case is new, so we must think anew, and act anew.”

[10] Приет с Решение на Министреския съвет №3 от 4 януари 2018 г.

[11] Архив с доклади за състоянието на отбраната и въроъжените сили на Република България, https://www.mod.bg/bg/dokladi_arhiv.html

[12] Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2023 г. (одобрен с РМС №202/21.03.2024 г. за приемане от Народното събрание), https://www.mod.bg/…/coope…/20240327_Doklad_otbrana_2023.pdf

[13] Доктрини; организация; подготовка; въоръжение, техника и оборудване; лидерство; личен състав; инфраструктура и оперативна съвместимост.

[14] Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2023 г. (одобрен с РМС №202/21.03.2024 г. за приемане от Народното събрание), https://www.mod.bg/…/coope…/20240327_Doklad_otbrana_2023.pdf

[15] Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г., обн. ДВ, бр. 37, 26.4.2024 г.

[16] Българската отбранителна политика в новата стратегическа реалност, Лекция на министъра на отбраната Атанас Запрянов на тържественото откриване на новата академична 2024-2025 г. във Военна академия „Г.С. Раковски”, 3 септември 2024 г., https://www.mod.bg/…/minister/speeches/20240902_Lekcia.pdf

[17] Пак там.

[18] Пак там.