Димитър Попов

Оставката на правителството на Росен Желязков ще има последици, които вече очертават политическата рамка на цялата 2026 година. Някои от последиците са позитивни за България, други са негативни, но като цяло оставката носи рискове от дестабилизация и дори хаос, а това е сериозен проблем в средносрочна перспектива.

Самата оставка реши два краткосрочни и спешни проблема за страната. Първият е с бюджета. Заради дълбоко несъгласие между партиите в коалицията, страната можеше да има социален ляв бюджет, който увеличава заплати, пенсии, социални помощи, майчински, без за това увеличение да има достатъчно приходи от икономиката. 

Разминаването между приходи и разходи 

трябваше да се попълни с дългове и увеличени данъци, което никак не беше по вкуса на бизнеса, на повечето партии, както и на Европейската комисия. Протестите и спешната оставка на правителството направиха невъзможно приемането на новия бюджет, а с удължителния закон депутатите замразиха заплатите, пенсиите и увеличените социални разходи, като осигуриха приемлив от гледна точка на приходи и разходи дефицит от под 3%. Този вариант изключва дългова спирала, несъразмерен ръст на заплатите в публичната сфера и румънски вариант за инфлацията в България. 

Вторият позитив е прекратяването на една ескалираща и добре замислена кампания по пълната дестабилизация на държавата. Уличните протести се разрастваха, ставаха все по многобройни, а медиите и обединената опозиция - Радев, ППДБ и Възраждане, МЕЧ и др. показаха че са готови да ги радикализират и да предизвикат улични битки. В същото време Делян Пеевски със своя контрапротест подсказа, че също е готов да извади на улицата своите симпатизанти. Държава, в която има протести и контрапротести, е 

държава пред гражданска война,

 а в нашия случай – и пред конфликт с непредвидими последици, защото избирателите на ДПС „Ново начало“ са основно български турци и роми. Сбиване на улиците между тях и протестиращи срещу правителството няма да е обикновен граждански сблъсък, а етнически конфликт, което за Балканите е рецепта за гражданска война. Бързата оставка на правителството предотврати такъв предполагаем сблъсък съвсем навреме.

Това са краткосрочните ползи от падането на правителството в този момент. Негативите обаче са повече и тъкмо те ще доминират през следващата година. 

Първият негатив за страната е, че оставката отвори пътя за сериозна дестабилизация с непредвидими последици. На протестите се видя, че българското население е развило свръхчувствителност към властта и демонстрира пълна непоносимост към цялата политическа класа. На самите протести бяха освирквани всички партийни организатори, без изключение, а онези 71% от българите, които симпатизираха на тези протести, смятат всички политици за „маскари“. Самите протестиращи, може би подсъзнателно, поискаха да управляват директно, от улицата, защото не се доверяват на представителните органи на демокрацията – парламент, правителство, президент, партии. В политическата теория това се нарича охлокрация – когато улицата иска да е легитимна власт. Един от политолозите-теоретици на ППДБ го формулира съвсем ясно – когато се изсипят хора на улиците да искат оставка, каза той, правителствата веднага трябва да я подават, без никакви условия, и това да стане регламент в държавата. Охлокрацията обаче е по същество анархия. Да налагаш улицата и протестите като обичаен модел на политическа система, вероятно е примамливо за по - младите, които харесват крайно левите и ултралиберални течения в Европа, но е много опасно за националната държава. Такива доминиращи настроения в обществото със сигурност водят до държавен разпад или до диктатура.

И ненапразно тъкмо диктатурата се възприема като спасение от анархията. В България определено настроенията за автократично управление доминират. Социологически изследвания през 2020 година показваха, че ние сме единствената европейска страна, в която привържениците на твърдата ръка и диктатурата са повече от привържениците на демокрацията – съотношението беше 

45 на 35%

 Най-близо до нас бяха румънците, където обаче искащите демокрация все пак бяха повече с няколко процента. Не знам какви са цифрите днес, но съм почти сигурен, че искащите твърда ръка са повече от половината българи. С радикализирани и почти изравнени крайно леви и крайно десни в обществото, дестабилизацията е гарантирана.

Вторият негатив е, че влизането в еврозоната се случва при необичайни обстоятелства, с висока инфлация и високи цени, което ще компрометира еврозоната и членството ни в ЕС. От това ще спечелят само противниците на Европа, които без това смятат, че е възможно обръщане на геополитическия курс на страната. За съжаление, българите не бяха и не са сред големите поддръжници на еврозоната. Социологията показва, че и сега 48% са против приемането на еврото. Тези избиратели са вода в мелницата на Възраждане и Радев, които могат да се обявят за представители на половината от българите и като използват хаоса в първите месеци на годината, да възобновят дебата за геополитическата ориентация на страната. 

Нещо повече: не съм далеч от мисълта, че Възраждане и Радев може да изпълняват и по-мащабен руски план за погроми в България. Вече има сигнали, че след 1 януари 2026 година, при евентуални трусове около цените на стоките, а може би и след провокации, ще започнат бурни улични протести срещу еврозоната. Потушаването им ще изисква сила и много полицейски мерки, нещо което служебно правителство на Радев едва ли ще направи. А на когото такава ситуация му звучи конспиративно, нека да попита разузнаването или ДАНС какво правеха през ноември представители на Възраждане в Москва - с кого са се срещали там, какви инструкции са получили, и дали включването на проруските партии в протестите, организирани от ППДБ, не е било част от по-голям

 руски план за България

Третият негатив е, че разногласията между партиите и тяхната радикализация ще блокират всяка възможност да се състави редовно правителство през пролетта. Така предсрочните избори ще се окажат междинни и вероятно ще имаме нови през есента, заедно с президентските. Това означава, че цялата следваща година страната ще бъде управлявана от служебни правителства, а практиката у нас показва, че такива правителства са напълно неспособни да провеждат каквато и да е смислена политика. България устойчиво върви към нова въртележка от предсрочни парламентарни избори и това лесно може да се предвиди отсега. 

За Румен Радев това ще бъде „златно време“, защото е шанс отново да контролира много процеси в държавата без да носи никаква отговорност за тях. Това обаче може да се случва само ако той е в президентството, а не лидер на партия с несигурно бъдеще. Ето защо Радев със сигурност ще си изкара мандата до последния ден и вероятно с всички сили ще пречи на каквото и да е разбирателство между партиите за създаване на стабилно управление. В момента той заедно със свой олигархичен кръг е завладял президентската институция, /крещящ пример за „завладяната държава“/, използва я изцяло в лична изгода и когато излезе от Дондуков 2, отношенията между партиите коренно ще се променят. Едва тогава е възможно съставяне на редовно правителство, както и край на дълбоката политическа криза, в която се намираме сега.

В този смисъл 2026 година ще е трудна за страната и много рискова, а решението се отлага поне до януари 2027 година, когато Румен Радев ще напусне президентството окончателно. От личността и политическия профил на новия президент ще зависи до голяма степен бъдещето и преодоляването на дълбокото разделение в обществото. 

Политическата 2026 година се очертава да бъде трудна и за цялата политическа класа, пред която има за решаване много сложни въпроси. Главният, на който трябва да се отговори, е:

 в каква посока плуваме

 До момента политиците нямат единен отговор на този въпрос или чакат отговора да дойде отвън. В сложната международна ситуация, в която ние както винаги сме като Хензел и Гретел, напълно изгубени в тъмната гора, готови отговори няма. Така че ако уцелим вярната посока, сигурно ще е плод на щастлива случайност, но тъй като се случват чудеса, възможно е в крайна сметка да останем от правилната страна на световната история. Не е задължително, естествено, чудеса се случват рядко, особено в такова блато като нашето, пълно с гладни крокодили. И все пак, поне малко оптимизъм в края на годината няма да е излишен, нали!