Михаил Найденов, експерт по национална сигурност

Алиансът е гарантът на нашата отбрана и крайъгълният камък на нашата сигурност в новата стратегическа среда на нарастващи рискове и заплахи.

Днес Русия е най-значителната и директна заплаха за сигурността ни.

Руската война против Украйна разруши европейската архитектура за сигурност и коренно промени стратегическата среда. Политиката на силата в Европа се завърна. Най-непосредствените предизвикателства за сигурността на държавата ни днес идват от руската реваншистка и ревизионистична политика, от руската военна агресия против Украйна, както и от хибридната война, която Кремъл системно води против нас и нашите съюзници и партньори.

Същевремено, днес в ход е необратим процес на ребалансиране на трансатлантическата връзка. Това значи положителна промяна в трансатлантическите отношения, изразяваща се в поемане на повече отговорност от страна на европейските съюзници в НАТО, която да съответства на техния икономически и демографски потенциал.

Ребалансирането се осъществява в контекста на политиката на президента Доналд Тръмп към пренасочване на фокуса на американската стратегия към Индо-тихоокеанския регион и по-специално към Китай, който е възприеман от Вашингтон като най-голямото системно дългосрочно предизвикателство. Това се потвърждава и от последната оценка за заплахите на американската разузнавателна общност (25.03.2025 г.). Това се очаква да бъде в основата и на следващите стратегически документи на САЩ.

Следва да си припомним, че ребалансирането към Индо-тихоокеанския регион съвсем не е ново развитие за Америка. Такава стратегия беше представена и от президента Барак Обама още през 2011 г. - т.нар. Pivot to Asia. Сега вече това се реализира на практика.

В този контекст трябва да отчитаме, че сигурността в Европа ще остане стратегически интерес за САЩ. Следователно, те ще бъдат и занапред ангажирани с отбраната и сигурността на континента, въпреки 

пренасочване на фокуса към Китай

 Въпросът е сега Европа да поеме своя справедлив дял от разпределението на тежестта в НАТО. Това вече се реализира чрез последните мащабни инициативи на ЕС за стимулиране на процеса на изграждането на критично необходими способности и развитието на европейската отбранителна индустрия - Планът "Превъоръжи Европа/Готовност 2030" и Бяла книга за европейската отбрана - Готовност 2030. За нас това е възможност да изградим силен европейски стълб в НАТО. В този смисъл, ребалансирането на трансатлантическите отношения ще доведе до тяхното заздравяване, като това е предпоставка за гарантирането и занапред на устойчив и дългосрочен ангажимент на САЩ към Европа.

В този контекст, като съюзник в НАТО и член на ЕС България следва най-пълно да се възползва от откриващата се 

историческа възможност 

да реализира ускорено технологично превъоръжаване на българските въоръжени сили. От нас зависи да хванем момента и да засилим значително нашата отбрана в рамките на колективната. Това има пряко значение за нашата сигурност като съюзник от източния фланг на НАТО в стратегическата среда на нарастваща несигурност.

За да бъдем силна част от европейския стълб на НАТО, трябва да осигурим достатъчно средства за отбрана, за да осъществим ускорено превъоръжаване и модернизация едновременно на всички видове въоръжени сили, както и по всички оперативни домейни. България вече изпълни ангажимента, поет на Срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. разходите за отбрана да достигнат 2% от БВП. Това обаче вече в новата стратегическа реалност е крайно недостатъчно. Необходимо е да се стремим към целта от 3% от БВП за отбрана.

В контекста на ребалансирането на трансатлантическата връзка днес в центъра на вниманието е именно необходимостта от повишаване на разходите за отбрана сред европейските съюзници от НАТО. Това развитие обаче също не е ново. Още през първия си мандат Доналд Тръмп настойчиво поставяше този въпрос в Алианса. Тогава редица европейски страни членки, включително и България, започнаха постепенно да увеличават разходите си за отбрана като процент от БВП. По данни на НАТО за четирите години на първия мандат на Тръмп средното ниво на разходите за отбрана на европейските държави членки нарасна от 1.48% през 2017 г. на 1.75% през 2020 г., като тази положителна тенденция получи допълнително значително ускорение след началото на войната на Русия против Украйна и днес този показател вече е 2%. България на практика също постигна тази цел през 2024 г. 

За България, както и за останалите съюзници в Европа, 2% от БВП за отбрана са крайно недостатъчни и е необходимо по-нататъшно ускорено и съществено нарастване. Доналд Тръмп настоява за 5%, въпреки, че и самите САЩ в момента не харчат толкова за отбрана (3.38% за 2024 г.). От своя страна, генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова

 съюзниците да започнат да отделят “значително повече от 3%” от БВП за отбрана

 По последни данни на НАТО, за 2024 г. 23 държави членки, включително и България, отделят най-малко 2% от БВП за отбрана. Естония, Гърция, Латвия, Полша и САЩ харчат повече от 3%, като Полша е първенец с 4.12%. Полша беше наречена от секретаря по отбраната на САЩ Пийт Хегсет "съюзник за пример" в Европа ("model ally").  България също може да си постави амбицията и да стане model ally в региона, като страна от югоизточния фланг на Алианса. Това зависи от нашите усилия в идните години.

Имайки предвид всичко това, следва да се отчита, че разходите за отбрана, сами по себе си, не са единственият измерител на приноса на съюзниците към НАТО и колективната отбрана. Важни са също така: приносът към операции и мисии на НАТО; активното участие във формирането и вземането на решения в Алианса; изграждането на съюзни формирования и структури на територията на страните-членки (напр. многонационалната бойна група на НАТО в България); участието във формирования на Алианса, разположени на територията на други съюзни държави; участието в съвместни проекти със съюзници за изграждане на способности; изпълнението на Целите за способности на НАТО; изградени способности за поддръжка на страната домакин и др.

В този контекст, развитието на стратегическото партньорство в отбраната и сигурността между България и САЩ е от взаимен интерес и следва да остане 

водещ приоритет в дългосрочен план

 Затова още отсега трябва да търсим нови хоризонти пред стратегическото ни партньорство със САЩ в контекста на ребалансирането на трансатлантическите отношения.

Не на последно място, в този контекст трябва да си даваме много добре сметка, че подкрепата за Украйна е в наш стратегически интерес. Затова до момента България е предоставила 10 пакета военна помощ за Украйна. България трябва да продължи подкрепата си за Украйна. Вярната формула за постигане на мир е именно мир чрез сила, а не мир чрез отстъпки пред агресора. Траен мир означава справедлив мир. Ето защо Украйна трябва да бъде във възможно най-добрата позиция да преговаря.

Мир чрез сила обаче може да бъде постигнат само ако Европа и Америка са заедно. Само трансатрантическото единство днес е в състояние да осигури и гарантира като резултат такова положение, при което  Русия повече да няма възможността да започне нова агресия срещу Украйна или срещу която и да било друга държава в Европа. 

В крайна  сметка, от това какъв мир ще бъде постигнат в Украйна зависи и каква архитектура за сигурност ще бъде изградена в Европа. Само мир чрез сила в Украйна може да донесе дълготрайна стабилност и сигурност в Европа. 

Именно в такъв стратегически контекст България посреща 21-та годишнина от своето членство в НАТО. Затова днес трябва да реализираме стратегически правилни решения в посока изграждане на силна българска отбрана в НАТО и ЕС. Това означава максимално да се възползваме от потенциала на плана "Превъоръжи Европа/Готовност 2030", което трябва да значи и "Превъоръжи България", активното да работим за укрепване на трансатлантическата връзка в хода на нейното ребалансиране, да станем съюзник за пример ("model ally") в Черно море и да търсим нови хоризонти за разширяване на стратегическото партньорство в отбраната със САЩ.