3 март! Какъв позор сте за свободна България, лъже-патриоти

Светослав Пинтев

Днес отбелязваме националния празник на България. Навършват се 147 години от Освобождението, както го наричаме още от училищния чин. Така сме научени...

Хубав и наистина светъл ден е това, донесъл автономия на българския род след половин хилядолетие азиатско владичество – първата от трите стъпки към нашата Независимост.

Уви, това е и ден, обрасъл с отровните израстъци на пропагандата, с умишленото изкривяване на историята до неузнаваемост. Те са се сраснали в съзнанието на много хора и го превръщат в зловонна каша – хранителна среда за нацията ни, за съжаление.

И всичко това е станало с активното и любезно съдействие на почти всички управляващи по време на прословутия преход.

Това е ден, който трябва да се чества достойно и с радост, а не да се замазва с нови лъжи.

Защото сега имаме една съвсем изкривена картина на този ден, превърнал се в сърцевина на един безсмъртен пропаганден наратив, промиващ мозъци със страшна сила. И именно този зловещ наратив, повтарян от държавния глава и другите главички по веригата, ни е превърнал в малка кошара-лудница, където

вълците пазят стадото и го учат на стаден патриотизъм

В място, където „патриоти“ наричат най-нелепите и агресивни чуждопоклонници. Но е много удобно да дъвчат едно и също.

Колцина са „патриотите“, които знаят, че Княжество България не е точно освободено, защото остава автономна част от Османската империя? А това го пише в историята – ако опиташ да я прочетеш някой път. Даже в учебниците го пише, макар и малко по-усукано и с „Освобождение“ в заглавието.

Някои „патриоти“-политици се водят и историци, знаят го, но им харесва да се правят на луди, за да служат на северните си господари. Чувал съм даже вождът им да казва по телевизията, че никакъв подем в никоя сфера не е имало през Възраждането. Всичко било робство, мрак и скърцане със зъби, никакъв подем в нищо. Какъв тежък психар трябва да си, за да си историк по образование и да кажеш това безумие?

Трябва да не си чел Вазов и Димитър Талев, 

за да се вържеш. Ама колцина „патриоти“ са ги чели?

Освободените току-що българи със сигурност не са били лакеи на Руската империя, каквито са днес редица държавни мъже и жалки политически екземпляри по отношение на Руската федерация, която е приемник единствено на СССР, както и друг път е ставало дума.

Колцина от „Възраждане“ например могат да смелят факта, ако някога го научат, че самият Евлоги Георгиев през 1880 г. е принуден да напусне Народното събрание, защото по турско време е бил и руски поданик, както пише Симеон Радев?

Евлоги Георгиев се оправдава така:

„Господа, аз съм българин от Карлово. Преди 43 години съм преминал в Румъния, там обстоятелствата ме принудиха да взема чуждо поданство и аз взех руското. В последно време, като се освободи България, аз счетох за длъжност да взема мерки, за да премина из руското поданство и да бъда български поданик, като съм българин.“

Не само е българин от Карлово, а е най-богатият българин и най-щедрият благодетел на Отечеството. Още тогава вече е направил много за народното дело. Но и това не помага – щом е бил руски поданик, да не се бута в политиката. Точка! Евлоги Георгиев, разбирате ли?

Освободените току-що българи явно са били рядко неблагодарно племе по отношение на Матушката, ако питаш днешните „възрожденци“. Къде са сегашните „патриоти“ да им обяснят това-онова и да ги научат как да тачат Освободителката, която предшествениците на Путин всъщност отдавна пратиха в Отвъдното?

Страхувам се само, че тогавашните либерални политици, довчерашни хъшове, щяха да им напълнят задниците с джепане.

Спирам да пиша за тях, че се ядосах.

Колцина си спомнят днес, че 3 март става официален национален празник на България през 1991 г. по време на правителството на Димитър Попов с изменение на Кодекса на труда, прието от Великото народно събрание на 5 март 1991 г.?

Така 3 март елегантно заменя 9 септември

като официален национален празник – комунизмът си отива, тр-ла-ла...

Водещата политическа сила в него е БКП, преименувана току-що в БСП, която правилно си е направила сметката, че така „со кротце“ ще запази руската освободителна връзка, а новоизлюпената и напълно зашеметена от промените демократична общност даже ще се радва и ще ръкопляска.

Тогава партията на българските социалисти, разбира се, се ръководеше от Александър Лилов, не от Корнелия Нинова например.

А плодовете берем сега...

Парадоксално е, че днес тези хора у нас, които най-много реват за свободата и Освобождението, за пролятата кръв и жертвите, яростно и агресивно отричат правото на украинския народ да се бори за свободата си. Късат си ризите за това колко трябва да сме признателни на масовия убиец Путин, задето не ходим с чалми, както поетично се изразяват.

Какво малоумие само, каква омраза към свободата и свободните хора, какво възвеличаване на човек, който няма абсолютно нищо общо с идеята за свобода, а е нейна недвусмислена антитеза – символ на най-зловещата тирания през този век.

Какъв позор сте за свободна България, лъже-патриоти.