След избора на Доналд Тръмп за президент много анализатори и политици говорят за възможни опции за постигане на мир между Украйна и Русия. Излагат се от екзотични до реалистични и открито хибридни и подли спрямо страната жертва версии. Но и дума не се споменава – защо просто никой не говори за спазване на Будапещския меморандум, който е част от международното право. Темата е неудобна за Русия и нейните проксита, но също така неудобна и за Великобритания и САЩ, които също слагат подписите си под него и стават гарант за териториалната цялост на Украйна.

Само преди дни – на 5 декември се навършиха 30 години от подписването му. Това става през вече далечната 1994 година. Украйна се отказва доброволно от ядреното си оръжие и се присъединява към Договора за неразпространение на ядреното оръжие.

Военни експерти днес са категорични, че ако Украйна беше запазила ядрения си арсенал, днес Русия нямаше да посмее да воюва с  нея. Но също така се налага и въпросът – защо САЩ и Великобритания отказват да изпълнят задълженията си като гаранти.

Какво още трябва да помним за този Меморандум:

1. Будапещенският меморандум е все още валиден и обвързващ международен договор, който осигурява прилагането на режима на Договора за неразпространение на ядрено оръжие и налага определени задължения на подписалите държави.

2. Будапещенският меморандум изигра своята роля в развитието на държавността на Украйна, оказа влияние върху развитието на националната външна политика в контекста на съществуващата геополитическа ситуация около Украйна и прилагането на стратегията за субектност в международните отношения. Следва да се подчертае, че запазването на ядрен потенциал, при наличието на остри противоречия със западните страни, заплашваше Украйна с международна изолация и евентуална загуба на суверенитет поради възможно включване в новата руска империя под натиска на членовете на "ядрения клуб".

3. По време на прилагането Будапещенският меморандум показа предимно декларативен характер, тъй като подписалите държави не демонстрираха политическа воля и решимост за изпълнение на необходимите политически, икономически и военни мерки в контекста на техните задължения към Украйна по време на коварно започналата от Кремъл мащабна руско-украинска война. Те не изпълниха гаранциите за Украйна относно осигуряване на националната ѝ сигурност, запазване на суверенитета и териториалната ѝ цялост.

4. Агресията на Русия срещу Украйна разкри не само липсата на адекватна реакция от подписалите държави, но и значителен разрив между декларираните общопризнати норми и принципи на международното право и геополитическата реалност.

5. С оглед на горепосоченото, е важно да се включат в законодателството на Украйна разпоредби за легализация на по-широк спектър от мерки за защита на националната сигурност на Украйна, включително многостранни и двустранни инициативи с водещи партньори в военно-политическата сфера.

6. Грубите нарушения на меморандума от страна на Русия, притежаваща ядрено оръжие, предоставят на Украйна значителни правни и морални основания за преразглеждане на нейния неядрен избор, направен в началото на 1994 г., както и за възможно излизане от Договора за неразпространение на ядрено оръжие, чиято ратификация беше обусловена именно от гаранциите за сигурност, обещани от САЩ, Великобритания и Русия.

7. Според изданието The Times "теглото на реакторния плутоний, с който разполага Украйна, се оценява на седем тона", което "е достатъчно за стотици бойни глави с тактическа мощност от няколко килотона". Ако се произведат, всяка от тези ядрени заряди ще има мощност приблизително една десета от мощността на "Дебелак" (атомната бомба, хвърлена от САЩ върху град Нагасаки, Япония, на 9 август 1945 г.). Това е достатъчно за пълното унищожаване на всяка руска авиобаза или район на струпване на войски, промишлени или логистични обекти в Русия, които заплашват съществуването на Украйна. Също така се отбелязва, че "точната мощност на тези ядрени заряди ще бъде непредсказуема, тъй като ще се използват различни изотопи на плутония".

8. Украйна не желае да прекрати действието на режима на Договора за неразпространение на ядрено оръжие, разрушаван именно от агресивните и незаконни действия на Русия. Въпреки това вероятният праг за вземане на решение относно разработването на национална програма за възстановяване на отбранителния ядрен потенциал на Украйна може да стане по-нататъшното настъпление и завземане на украински градове, включително Павлоград — важен военно-промишлен център, разположен в момента на 90 км от фронтовата линия. Ако не се вземат навременни решения, съществува риск някои от най-големите градове на Украйна, като Днепър и Харков, да бъдат завзети от руските окупатори преди разработването на ядреното оръжие на Украйна.

9. Известно е, че в САЩ, страните от НАТО, както и в други водещи страни, включително Япония, Индия и дори Китай, Бразилия и влиятелни арабски държави, се отнасят изключително сериозно към руската ядрена заплаха, чието осъществяване може да унищожи не само Договора за неразпространение на ядрено оръжие, но и живота на Земята. Различни влиятелни фигури на Запад анализират различни варианти на действия, включително вероятното "умиротворяване" на режима на Путин за сметка на националните интереси на Украйна. Други призовават за незабавно връщане на ядреното оръжие на Украйна, за да може тя да се защити от ядрения шантаж на Русия. Но вероятно най-добрият вариант за всички би бил реалното изпълнение на обещанията, дадени на Украйна в рамките на Будапещенския меморандум, и принуждаването, включително със сила, на руския агресор да прекрати престъпната война срещу украинския народ, която заплашва с глобална ядрена война и унищожение на целия свят.