15 Ноември, 2026

35 години от края на „Студената война“ - очаква ли ни нова?

снимка: архив Faktor.bg

Формално край на Студената война слагат двама политици, представители на двете големи сили тогава - САЩ и Русия - Джордж Шулц и Едуард Шеварднадзе

На 2 декември 1989, край бреговете на Малта, на борда на кораба „Максим Горки“, акостирал в залива на пристанището Марсашлок , се провежда среща на най-високо ниво между ръководителите на двете геополитически сили водили студената война – САЩ и Русия. Тя ще се окаже повратен момент в историята на света, защото неофициално с нея се слага края на Студената война между съюзниците, последвала края на Втората световна война и завършила с разпадането на СССР през 1991 година.

“Студената война” е термин, с който се означава продължителното напрежение и борба между Източния блок, начело със Съветския съюз и Западния блок, доминиран от САЩ и НАТО. Започнало след Втората световна война то продължава до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 г. Това съперничество не води до мащабни преки боеве между блоковете. То обаче е съпътствано от взаимни подозрения, шпионаж, конкуренция за власт, сила и военни заплахи, икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции. 

Джак Ф. Матлок-младши - дипломат от кариерата, служил като посланик на САЩ в Съветския съюз в периода 1987-1991 година, е запечатал предисторията на това паметно събитие, разказана от първо лице за в.„Вашингтон поуст”, връщайки лентата в далечната 1987 година.

„Един следобед, през септември 1987 г., държавният секретар Джордж Шулц беше седнал на масата срещу съветския външен министър Едуард Шеварднадзе в една конферентна зала в Ню Йорк. И двамата бяха в града за срещата на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН).

Както обичайно правеше в началото на такива срещи, Шулц подаде на Шеварднадзе списък с докладвани нарушения на човешките права в Съветския съюз. Предшественикът на Шеварднадзе, Андрей Громико, винаги получаваше такива списъци с неохота и ни смъмряше, че се намесваме във вътрешните работи на Съветския съюз.

Този път, обаче, Шеварднадзе погледна Шулц в очите и чрез преводача му каза: „Джордж, аз ще проверя това, и ако информацията ти е вярна, ще направя каквото мога, за да коригирам проблема. Но искам да знаеш едно нещо: не го правя, защото го искаш ти, а защото страната ми е нужно да го направи.”

Шулц отвърна: „Едуард, това е единствената причина, поради която и двамата трябва да направим нещо. Бъди уверен, че никога не бих поискал да направиш нещо, което вярвам, че не е в интерес на страната ти”.

Те станаха и си стиснаха ръцете. Докато ги гледах, с емоция и с удивление, изведнъж осъзнах, че Студената война е свършила. Работата ми като американски посланик в Москва щеше да стане много по-лесна за мен, отколкото е била за моите предшественици.“

Едва ли преди 35 години големите държавници са си представяли, че днес отново ще бъдем изправени пред толкова големи предизвикателства. Дали отново не сме на прага на нова Студена война. А някои анализатори твърдят, че светът е изправен пред нова Световна война. 

Сподели:
Черен 14 ноември: Преди 83 години бомбардират София, превръщат столицата в руини

Черен 14 ноември: Преди 83 години бомбардират София, превръщат столицата в руини

Ударът срещу българската столица е извършен по пряко нареждане от Лондон, а операцията носи кодовото име "Прицел от упор"

Да помним: Преди 1346 години Шестият Вселенски събор обявява съществуването на държавата България

Да помним: Преди 1346 години Шестият Вселенски събор обявява съществуването на държавата България

Речта, в която за първи път се споменава новата държава, възникнала в европейските владения на Византия, е произнесена на 16-ото заседание на Шестия Вселенски събор от 9 август 681 година от презвитер Константин от гр. Апамея (Сирия)

Черна дата: Комунистите екзекутират 4-ма католически свещеници, папа Йоан Павел II ги обяви за блажени

Черна дата: Комунистите екзекутират 4-ма католически свещеници, папа Йоан Павел II ги обяви за блажени

Под удара на комунистическия режим попадат 40 католици, от които 27 свещеници и една монахиня

Коментари (0)