40 години от началото на земетресенията в района на Стражица – България помни бедствието

Румяна Главчева*

В Централна Северна България, между Предбалкана и Стара планина, е оформена Горнооряховската сеизмична зона. 

Предходна земетръсна активност

След земетръсната активност през 1913-1916 година, оглавявана от катастрофално събитие с магнитуд около 7 в зоната не са регистрирани значителни трусове в продължение на повече от 70 години. Това събитие причинява разрушения на сградния фонд в Горна Оряховица и силни повреди във Велико Търново, Лясковец, Долна Оряховица.

Най-силният сред последвалите трусове – с магнитуд 4 – е станал през 1963 г. После, повече от 20 години в региона липсват умерени земетресения. В периода 1982-1985 г. е регистриран над 60% спад на броя сеизмични събития и разпиляването им в дълбочинния слой. През този период липсват трусове с магнитуд над 2.6 – не само се генерират все по-слаби трусове, но това става в област оттеглена към югозапад от пространството на бъдещата активност. Така протича времето на предходната сеизмогенност в зоната.

Сеизмогенност преди 40 години

На 21 февруари 1986 година в 07:39 сутринта с магнитуд 5.1 започва последната сериозна земетръсна активизация в североизточните територии на Горнооряховска зона. Нарушението в твърдото полупространство е в дълбочинен интервал 3-4 до около 10 километра. Образуваната пукнатина е в горната земна кора и се разпростира в направление ЮЗ-СИ, а развитието й близко до вертикално (стръмно в северозападна посока) – и към земната повърхност.

Епицентърът на земетресението беше в района на град Стражица, около Асеново на 7 километра разстояние. Усетено беше из цялата страна, включително в селища на Южна Румъния. Земетресението беше с максимална сила в Асеново, Мирово, Бреговица, Кавлак и Стражица (област Велико Търново), където интензивността на въздействие беше от седма, а на места и от 7-8, степен по 12-степенната скáла. Последствията бяха оцененени след обследване на място – конструктивни увреждания в монолитни скелетни здания и повреди в двуетажни зидани постройки (напуквания в стени около отвори и пукнатини между комини и покриви, видими обрушвания). Сериозни ефекти бяха установени в сгради на село Манастирца (област Търговище), дължащи се на допълнително активиране на свлачища.

Сред вторичните трусове изпъква този, случил се след 39 минути. Магнитудът му е 4.4 и,  естествено, усетен е масово. С атакуваща интензивност от V-VI степен в района Асеново-Стражица трусът “доочиства” отломъци по сградите. 

Населението в епицентралния район започва да усеща сътресения и от трусове с магнитуд под 2 - очевидци се наддумват кой колко и кога е усетил. Геофизичен институт на БАН инсталира в Стражица 

регистратор на локалната сеизмичност

С течение на времето, намаляването на броя на трусовете се подменя от слабо усещани сътресения. Междувременно, масово отбелязани от населението са трусове на 25 май, 19 август и 23 ноември. На 23 ноември се разразява един кратковременен рой от твърде слаби земетресения (11 – 12 труса с магнитуд около 2 до 2, 5), усещани от гражданите с вече повишена чувствителност. Това е роят, предтеча на земетресението на 7 декември в 16 часа и 17 минути – магнитуд 5.7, максимална интензивност от осма степен, начало на разрушителния процес на дълбочина 13 километра.

Активизацията продължава, като масовост при усещане се установява при трусовете с магнитуд над 4 – през декември на 8, 12, два труса на 18; на 21 януари и 11 май 1987 година. На 5 декември 1990 късен отглас с магнитуд 3.3 предизвиква максимално сътресение с интензивност от IV-V степен в Мирово.

Земетресенията в Стражишки район, Горнооряховска зона, предизвикаха промени в законодателните изисквания за строителството на сгради. Така се стига до въвеждане на много по-строги антисеизмични критерии, чието прилагане трябва да се контролира!

*Авторът е експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция „Сеизмология” в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН)