Трябва така да живеем, все едно, че има бог...
Днес се навършват 95 години от рождението на Йордан Радичков, един от най-известните български писатели и драматурзи.
Роден на 24 октомври 1929 г. в село Калиманица, Радичков оставя дълбок отпечатък върху българската литература със своя характерен стил, който съчетава народния език с една дълбока философска символика.
Радичков е известен със своето майсторство в разказването на истории от селския живот, пълни с остроумие, ирония и философски размишления върху човешкото съществуване. А негови произведения като "Ние, врабчетата", "Барутен буквар" и "Свирепо настроение" са обичани както в България, така и в чужбина.
Радичков също е автор и на пиеси, като "Суматоха" и "Лазарица", които продължават да се играят на българските сцени и до днес.
През годините той е носител на множество награди, включително и номинация за Нобелова награда за литература.
„Абсурдно е да се съизмерва Йордан Радичков с кой да е от днешните белетристи. Той е извън нашите страсти и пристрастия."
Йордан Радичков остава една от най-емблематичните фигури в българската култура. И макар да е абсурдно той да бъде съизмерван с днешните белетристи, защото е извън нашите страсти и пристрастия, неговото литературно наследство продължава да вдъхновява новите творци и няколко поколения читатели.
Безброй са посланията, които ни е завещал мъдреца от Калиманица. Ето едно от тях:
"Бог е един, религиите са различни; може и да го има, може и да го няма – не трябва да говорим. Трябва така да живеем, все едно, че има бог... Вярата е като кладенеца, различни хора пият от нея, а водата в кладенеца винаги си остава една и съща“.
Още от Арт Фактор
Българин сбъдна своя мечта с две награди „Еми“
Отличията са за монтаж и визуални кинематографски продукции. „Направих един лейбъл и правихме много хитове, музики и все ми трябваше да прави някой видеата. И взех няколко човека да правят видеата и все не бях щастлив. И тогава реших да се науча сам да записвам.“
Кукловоди се плашат от собствените си кукли, а НАТФИЗ ясно крещи: „оставка“ на ректора
Мирослав Дачев управлява така театралната академия, че в последните месеца попиля дисидентския си капитал, ако не си тръгне сам – очаква го съдбата на княз Фердинанд
Среща с Невена – 100 години след нейното рождение
Има нещо дълбоко несправедливо в това, че политическите превратности смазват, изкривяват, погубват живота на надарени над обикновеното хора