В отворено писмо те изразяват несъгласие с "крещящия лобизъм в интерес на фирмите за бързи кредити"

Над 130 адвокати от цялата страна призоваха президента Румен Радев да наложи вето върху разпоредбата от Закона за потребителския кредит, която развързва ръцете на фирмите за бързи кредити да търсят огромни неустойки от клиентите си, без това да може да бъдат атакувано в съда, пише "Сега".

В отворено писмо до държавния глава те изразяват несъгласието си с начина, по който законовата промяна е прокарана "на тъмно" в парламента, и с "крещящия лобизъм в интерес на фирмите за бързи кредити". 

Както вече стана ясно при окончателното приемане миналата седмица на пакета данъчни промени за догодина между първо и второ четене бе промушена промяна и в Закона за потребителския кредит. Тя позволява неустойката при неизпълнение на задължения по договор с фирма за бързи кредити да може да достига до двойния размер на главницата, без това да се счита за прекомерeн разход. Досега законът определяше подобни неустойки за прекомерни и накърняващи добрите нрави и те автоматически падаха в съда, когато се стигне до дело.

Съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна, каквато беше практиката досега, веднага алармираха адвокати. Според тях подобна разпоредба противоречи на Конституцията, на правото на Европейския съюз и на Европейската конвенция за защита правата на човека.

Омбудсманът Диана Ковачева вече заяви, че ще се сезира Конституционния съд. А в."24 часа" съобщи, че шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова обещала разпоредбата да бъде отменена. Неин вносител е отцепилият се от БСП депутат Спас Панчев, който обясни пред БНР, че всъщност внесъл новия законов текст, за да защити клиентите на фирмите за бързи кредити, тъй като до момента нямало таван за неустойките при неизпълнение на клаузи в договорите за бързи заеми.

"Легализира се неморална практика на някои от небанковите финансови институции", пишат общо 134 адвокати в писмото си до президента. Те припомнят, че по закон годишният процент на разходите (ГПР - лихвите с всички такси и комисиони по обслужването на кредита) не може да надхвърля 50%. Някои фирми за бързи кредити обаче заобикалят това изискване като начисляват извън ГПР значителни по размер неустойки за неизпълнение на договора, често надхвърлящи размера на взетата в заем сума.

Трябва да се има предвид, че в случая не става въпрос за забава в погасяването на заема, а за всевъзможни други условия, които кредиторът налага на клиента си с пълното съзнание, че те са невъзможни за изпълнение и често без изобщо да го предупреди. Например - да се осигурят в тридневен срок след подписване на договора двама поръчители, които работят на държавна служба. Или да се осигури банкова гаранция за тегления бърз кредит. 

Адвокатите припомнят, че през 2019 г. в ГПК бе въведено задължение съдилищата да следят служебно за наличието на подобни неравноправни клаузи в потребителските договори. Оттогава съдебната практика е да се обявява за нищожна всяка неустойка, която надхвърля главницата. Те са възмутени, че промяната е направена в нарушение на правилата за внасяне, обсъждане и гласуване на нормативните актове и няма оценка на въздействието ѝ.

Най-големият проблем обаче е, че разпоредбата противоречи на чл. 56 от Конституцията. Той предвижда, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. "С промените в Закона за потребителския кредит се урежда, че независимо от това, че такава договорна клауза недобросъвестно създава неравновесие между правата и задълженията на потребителя и икономически по-силната страна, респ. че с нея се нарушават общите и правни принципи на справедливостта и морала, гражданите ще бъдат лишени от възможността да защитят правата си пред съда, а последният ще бъде задължен да приложи тази несправедлива клауза въз основа на чисто количествен критерий", се казва в писмото на адвокатите до президента.

Според тях промяната единствено гарантира, че кредитодателите ще получат вземания, "които няма да реализират в съответствие с принципа на свободната стопанска инициатива, а чрез гарантиран им от закона марж на печалба". 

"Нарушен е и основополагащ принцип на правото на ЕС - принципа на ефективността, съгласно който вътрешното право не трябва да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на ЕС", се посочва в писмото.