Загубата на общото мнозинство на Еманюел Макрон рискува да отслаби още повече европейското лидерство, като френският лидер ще бъде разсейван от вътрешни проблеми, дори и да запази формалния си контрол върху външната политика.

Загубата на мнозинство на парламентарните избори в неделя представлява сериозен личен удар за Макрон, който търси трамплин за реформи, след като спечели втори мандат през април.

Първият му президентски мандат от 2017 г. беше белязан от позиционирането на Франция като основен играч на световната сцена. Много наблюдатели виждат в Макрон фигура номер едно в Европа след Брекзит и напускането на германския канцлер Ангела Меркел. Но провалът на парламентарните избори завършва труден период за Макрон през последните седмици след президентския му триумф над крайната десница, който феновете отбелязаха като победа на демократичния център срещу популизма.

Тежката полицейска акция по време на финала на Шампионската лига в Париж накърни репутацията на Франция в чужбина и повдигна въпроси относно способността ѝ да организира събития.

Макрон се сблъска с обвинения, че не иска Украйна да победи Русия в борбата ѝ срещу инвазията, след като заяви, че Западът трябва да внимава да не унижи Москва.

И макар че на теория президентът запазва пълен контрол върху външната политика, сега ще има седмици на политическа борба, която ще отнеме от репутацията му на незаменим европейски лидер.

"Възможно отслабване"

"Резултатите от парламентарните избори засягат политическото доверие в президента", заяви Тиери Шопен, специален съветник в Института "Жак Делор". Това "оказва негативно влияние върху влиянието му на европейската сцена", допълва той. "От строго институционална гледна точка европейските въпроси остават силен прерогатив на президента. Но ако президентът е възпрепятстван да осъществи структурните реформи, очаквани от европейските партньори, това може да има отрицателен ефект", каза той пред АФП.

Особен удар за президента, който се гордее, че е шампион по антипопулизъм, беше успехът на крайната десница, която под ръководството на възкръсналия си лидер Марин льо Пен вече може да се похвали с 89 места в Националното събрание.

"Виждаме тенденции в други държави-членки на Европейския съюз, където редица сили се стремят да разрушат ЕС отвътре", заяви Тара Варма от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Самата Льо Пен се стреми да контролира финансовата комисия на парламента, а членовете на нейната партия биха могли да играят роля и във влиятелната Комисия по външни работи.

"Ще има много работа с групи, които не са известни със симпатиите си към Европа, това ще породи оживен обмен", каза Паскал Жоанин от фондация "Робер Шуман".

Паоло Матера, професор по съвременна история в Университета "Рома Тре" в италианската столица, заяви, че промяна във външната политика на Франция е "вероятно невъзможна", но отслабването ѝ сега е "възможно".

"Макрон се надяваше да повери вътрешната политика на доверен министър-председател, за да се посвети на международната политика", каза Матера. „Но сега рискува да посвети много време и енергия на вътрешните въпроси в ущърб на външната политика", каза той.

Драги в центъра на събитията

В момента Европа изпитва недостиг на национални лидери с харизма и политическо пространство, които да отстояват нейните ценности на световната сцена.

Германският канцлер Олаф Шолц се сблъска с труден старт на мандата си, преследван от оплаквания, че подкрепата на Берлин за Украйна не е била достатъчна.

Вакуумът придава допълнително значение на италианския министър-председател Марио Драги, бившия шеф на Европейската централна банка, който, подобно на Макрон, е възприеман като опора срещу популизма. Драги придружаваше френския лидер и Шолц при пътуването им до Киев миналата седмица.

"Може да се каже, че анти-естаблишмънтът отново е във възход, а това, разбира се, би било лоша новина за Драги, който е квинтесенцията на естаблишмънта", заявиха анализатори от консултантската фирма Policy Sonar в Рим. "От друга страна, след като Макрон е донякъде „парализиран“, Драги получава централна роля на ниво ЕС през следващите месеци", казаха те. /БГНЕС

------------------------------------

Марин Пенетие и Гаел Браншерео за "Франс прес"