Цветана Манева получава "Аскеер" за цялостно творчество, съобщиха от фондация "А`Аскеер". Тя нарича себе си театрална актриса, независимо от многото й роли в киното и телевизията. Тя завинаги ще бъде свързвана с театъра като една от най-големите драматични актриси на България. Не само защото животът й минава в театъра още от малка като дъщеря на актьора Георги Манев, но и заради щастливата си съдба на актриса, изиграла всички най-значими класически и съвременни героини.
Еболи, Жулиета, Албена, Нора, Медея, Антигона, госпожица Юлия, Фру Алвинг, Джулия, Бланш, Вирджиния Улф, Мод, Лора, Бернарда Алба, Коко Шанел, Ана са само част от театралните й превъплъщения, които публиката помни, а критиката анализира. Творческата й съдба я среща с автори като Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Стриндберг, Чехов, Йовков, Тенеси Улиямс, Жан Ануи, Лорка, Едуард Олби, Константин Илиев, Яна Борисова, Ева Енслър и други.
Цветана Манева завършва ВИТИЗ в класа на проф. Моис Бениеш през 1966 година. Работи с режисьори, които предлагат нов път в театъра като Любен Гройс, Леон Даниел, Младен Киселов, Крикор Азарян, Възкресия Вихърова, Галин Стоев, Христо Христов, Панталей Панталеев, Борислав Чакринов, Маргарита Младенова, Иван Добчев и други.
Като почетен професор в Нов български университет възпита няколко поколения млади театрали, а повече от 25 години е директор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“.
Цветана Манева е от изключителните присъствия в българския театър. В живота е лаконична за успехите и наградите, за обичта на публиката, която я следва вече 50 години.
„Преминах през житейски и творчески изпитания. Справих се. Справям се още“, казва голямата българска актриса.
Наградите „Аскеер” са най-старите театрални награди в България и единствени по рода си. Отличията се дават “от артисти – за артисти” и всяко от тях е професионален и естетически избор на хора, правещи театър. Статуетката на воина с падащата каска е дело на златоръкия Георги Чапкънов – Чапа. /БГНЕС
Фактор
Еболи, Жулиета, Албена, Нора, Медея, Антигона, госпожица Юлия, Фру Алвинг, Джулия, Бланш, Вирджиния Улф, Мод, Лора, Бернарда Алба, Коко Шанел, Ана са само част от театралните й превъплъщения, които публиката помни, а критиката анализира. Творческата й съдба я среща с автори като Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Стриндберг, Чехов, Йовков, Тенеси Улиямс, Жан Ануи, Лорка, Едуард Олби, Константин Илиев, Яна Борисова, Ева Енслър и други.
Цветана Манева завършва ВИТИЗ в класа на проф. Моис Бениеш през 1966 година. Работи с режисьори, които предлагат нов път в театъра като Любен Гройс, Леон Даниел, Младен Киселов, Крикор Азарян, Възкресия Вихърова, Галин Стоев, Христо Христов, Панталей Панталеев, Борислав Чакринов, Маргарита Младенова, Иван Добчев и други.
Като почетен професор в Нов български университет възпита няколко поколения млади театрали, а повече от 25 години е директор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“.
Цветана Манева е от изключителните присъствия в българския театър. В живота е лаконична за успехите и наградите, за обичта на публиката, която я следва вече 50 години.
„Преминах през житейски и творчески изпитания. Справих се. Справям се още“, казва голямата българска актриса.
Наградите „Аскеер” са най-старите театрални награди в България и единствени по рода си. Отличията се дават “от артисти – за артисти” и всяко от тях е професионален и естетически избор на хора, правещи театър. Статуетката на воина с падащата каска е дело на златоръкия Георги Чапкънов – Чапа. /БГНЕС
Още от Арт Фактор
Кинодейци на протест пред киноцентъра в Бояна, опасяват се от разпродажба на терените му
Опасенията на протестиращите са, че емблематичната филмова база може да загуби ценна територия и инфраструктура в полза на доходоносни инвестиционни и строителни проект
Георги Господинов взе наградата „Жан Моне“ за европейска литература за 2026 г.
Отличието е присъдено за романа му „Градинарят и смъртта“, издаден на френски език в превод на Мари Врина от френското издателство „Галимар“ (Gallimard).
"Червена зона“ край Колизеума: Рим затяга примката заради престъпността
Проблемите със сигурността около Колизеума се появяват на фона на мащабни инвестиции в инфраструктурата на Рим, като новите съоръжения могат да улеснят достъпа до историческия център