Алекс Димов: Трябва да проведем разговора за престъпленията на комунизма и ролята на Русия в българската история

Войната отвори очите на европейците за руското мракобесие

Украинците са  най-достойният народ в Европа, тъй като тяхната борба е отечествена,  борят се да не загубят националната си идея, казва пред Faktor.bg младият патриот

Интервю на Светослав Пинтев 

Един млад и сърцат мъж става все по-популярен в социалните мрежи със своите патриотични инициативи като подкаста „3 март 1918“, а също и с огромните усилия, които Алекс Димов влага, за да помага на воюваща с нашественика Украйна, както и на бесарабските и таврийските българи там. Решихме да го намерим и да го попитаме:

- Кой е Алекс Димов?

- Аз съм, така считам, буден, патриотичен българин, който живее вече от 10 години в Англия. През този период ми се случиха доста неща. Едно от които е, че хванах началото на тази война, която Русия води в Украйна. Тя промени въобще целия светоглед и цялото разбиране на много хора за света и за геополитическата обстановка.

От 2022 година, 24 февруари, може би 90% от времето ми е отделено за кампании и каузи, които са посветени на това да се помогне там и да се събудим тук. Организираме с моите съмишленици едно сдружение, което регистрирахме наскоро. Това е сдружението „3 март 1918“, което издава подкаста, но който съм водещ.

Целта му е да популяризираме идеята, че трябва в България да се проведат тези жизненоважни процеси, като дерусификация и деколонизация, които в началото на 90-те бяха пропуснати, част от които е лустрацията. 

Провеждаме кампании за подкрепа на нашите хора в Украйна – българите, бесарабски и таврийски. Естествено, помагаме и на украинската армия. Включваме се активно в активистки действия в България – по протести, организираме митинги, събития, представяне на книги и общо взето цялата гама на тези активистки дейности, които да представляват гражданското общество.

- Гледам подкаста ти, много полезен и интересен е, защото дава възможност за по-дълбоко вникване в историческите процеси.

- Да, точно. Това е целта, тъй като това е идеята, фундаментът. Оттам тръгва всичко. Ако искаме някаква промяна, трябва да проведем разговор, който не беше проведен – за престъпленията на комунизма, за ролята на Русия в нашата история. Това е целта с тези гости, които каня, те са в болшинството си академични.

В процес съм на местене на цялата дейност в България, тъй като от чужбина трудно се действа. И искам да отдам цялото си време на популяризиране на каузите.

Естествено, тези хора, които каним, са съмишленици. Аз давам трибуна на хора с еднакъв светоглед като нашия, от сдружението, тъй като трябва да популяризираме точно тези гласове, които не се чуват.

- А мислил ли си как ще привлечеш младите? Те са доста аполитични вече, а се кове тяхното бъдеще?

- Да, ами младите могат да се привлекат с такива забавно представени факти, т.е. под формата на видеа, под формата на разговори, на игри и т.н. Това съм го организирал в Стара Загора с Марио Иванов от „Българска история“, от техния подкаст. Те си имат вече доста време предаване.

Бях ги поканил да говорят за Българо-сръбската война от 1885 г. Те под формата на видеа, с презентации, с въпроси и отговори с публиката, ангажираха хората и по този начин мисля, че е доста удачно... Още повече, че има интерес към историята. Има толкова неща, които не се знаят.

- Малцина знаят например, че има два Брестки договора. Първият е на Четворния съюз, в който сме ние, с Украинската народна република. Подписан е на 9 февруари 1918 г. Така България е сред първите, които признават Украинската народна република и сключват договор с нея.

- Да... Трябва фактологически да се разровиш и да знаеш събитията, как протичат едно след друго. Това е и задачата на подкаста. Но 3 март 1918-а пък е подписан изключителен договор, с който изкарваме Русия от Първата световна война. Той естествено просъществува осем месеца, защото е ревизиран малко след края на войната. България се оказва от губещата страна, но все пак символиката е много важна. Украинската народна република е призната. Русия губи 1 милион квадратни километра от територията си с този договор.

Събитията отпреди 9-ти , след 9-ти септември 1944 г., са представени по коренно различен начин у нас. Комунистите наблягат на това, че България има фашизъм. Фашизъм няма.

Има отделни организации, които са маргинални. Фашистко управление – не. Авторитарно – да...

- То фашизъм и в Германия няма, той си е италианско явление, създадено от Мусолини. Това е термин, измислен лично от другаря Сталин, защото е малко неудобно националсоциалистическата партия да я борим, социалистическа е все пак.  Я да я кръстим фашистка. Но го повтарят това и до днес. И дори не вникват в това, което говорят. Преди една или две години Соловьов, тоя първи рупор на пропагандата в РФ, направи с държавни пари филм за Мусолини и каза: „По този път върви и Русия.“

- Точно така. Войната в Украйна е един много добър пример как руската пропаганда се променя, но всъщност тя в основата си е една и съща. Обвинявайки с психологическа проекция всеки един друг, правят се на жертви, казват, че не те са виновни, обвиняват всичи други, лепят етикети за фашисти и нацисти. Може да се забележи в руската армия много интересен микс от идеологии и от знамена. Имаш империалисти, имаш монархисти, които са фенове на царска Русия, имаш комунистически знамена, съветски – изключително много са на фронта. Те ги веят редом до свастики и до келтски кръстове. После обвиняват украинците, че са били нацисти. Знаем за Мелчаков, съосновател и командир на неонацистката диверсионно-щурмова разузнавателна група (ДШРГ) „Русич“ , за „Вагнер“,  за Уткин.

- За неонацистките възгледи на Рогожин, който беше и вицепремиер...

- Да. Тия хора просто се използват. Царска Русия, СССР, в момента Русия като федерация си използват едни и същи прийоми. Те са човеконенавистни, така че задължително е да подкрепяме Украйна, ако искаме да не се разпространи тази чума втори път. Защото България уж се освободи след 1989-а, но както виждаме, има много мегафони на руската риторика, което е трагедия.

- Да, как стана така, че ти конкретно започна да отделяш толкова много време за тези каузи?

- Ами, след 24 февруари за мен всичко се е променило. Пак го повтарям. Просто обърнах поглед към Украйна. Там аз съм бил през 2014-а, знам, че там живеят много българи – изключително голяма диаспора, според различни сведения между 500 000 и 1 000 000. Обърнах поглед, исках да видя как живеят тия хора там, дали имат от нещо нужда. Съвсем инцидентно се свързах с кмета и с уредничката на културния дом в Болград, с кмета на Бановка Виктор Генчев, сърцат българин.

А Бановка е родното село на генерал Иван Колев. И реших да видя тия потомци на този българин как живеят там. Те бяха изключително радостни, щастливи.

В края на 2024-а се чухме, през 2025-а отидохме там и им занесохме книги, дрехи, лекарства, културна и хуманитарна помощ, включително и цървули за народни танци. Те искаха да им се изработят цървули, защото в Украйна не могат да се направят, в Одеска област явно няма кой да работи този занаят. И ние им занесохме.

Ансамбълът беше облечен и обут с тях. Поканих ги на другата година в Стара Загора, по-скоро след няколко месеца ги поканих в Стара Загора.

Направиха една изключителна програма за един ден – българо-украинска. С тези цървули, с български знамена, с украински знамена. Много щастливи бяха хората, че сме им обърнали внимание.

След това ходихме още няколко пъти, носили сме дарения за децата от местното училище. Въобще, интересуваме се от българската диаспора в Украйна, как живее, и обръщам поглед към тях, защото страдат не за първи път от Русия.

Те са били подложени на три гладомора, на разселване, на сталинските репресии и убийства. КПСС им е забранявала да развиват дейност по време на СССР. Българите са били мачкани от властите, да не кажа векове наред, ама поне 100 години.

- А какво ти направи най-ярко впечатление от общуването с тях?

- Изключително са мили, любезни. И прословутото българско гостоприемство го забелязах във всеки един от тях. Те ни посрещнаха като президентска делегация - с цветя, с микрофони, говорихме при паметника на генерал Иван Колев в селото. Показаха  изключително гостоприемство, страхотно гостоприемство.

Тия хора са истински българи. Архаичен български говорят, стар български, но си го пазят, пазят си всички традиции. Имат и стара българска къща в селото, пазят къщата на ген. Иван Колев. Те се гордеят изключително много с българския си произход.

- А какво разказват за войната?

- Аз имам няколко интервюта, които съм си ги публикувал в моя личен профил. Като ходих последно, сега преди два месеца, ги питах: Някой забранява ли ви българския? Заради опорките, които руснаците разправят. Избиваха ли ви украинците? Тормозиха ли ви? Има ли нацизъм? А вие доброволци ли сте? Колко българи загинаха там?

Имат четирима доброволци в селото. Един е загинал. Това е най-малкото село във Василевски регион, в българския регион. И общо взето са проукраински отвсякъде. Досега не срещнах един проруски човек там. Говорих с роднини на загиналия, с негови приятели. Тялото му било разменено при размяна на тела с Русия. А дълго време са имали надежда, че ще се върне жив.

Говорих с хора, които са служили и са се върнали, с ветераните от войната.

Познавам героя Денис Станков от Болград, с позивна Кагор. Канил съм го в Стара Загора. Той ми беше на гости. Взел си беше отпуска и разказваше за фронта. Служи в 56-а Мариуполска бригада.

Те прекрасно разбират какво е руският империализъм. Не като много българи тук.

- Участваш активно в протестните действия...

- Аз идвам за този разговор с теб от Пето районно. Страхил Ангелов и Недялко Недялков са пуснали жалба срещу мен и Манол Глишев. Пишат неверни неща в тази жалба, твърдят, че сме отправили заплахи и е имало физически сблъсък, а всичко е заснето на видео.

Аз нито съм посягал, нито съм ги докосвал... Сега, че съм по-остър в думите си, това е друг въпрос. Това беше на протеста, при който искаха сваляне на украинското знаме от Столична община.

- Самото сваляне на знамето е незаконно действие...

- Естествено, да се катерят по фасадата на Столична община и да свалят знаме, което е там в знак на солидарност, то е там заради и нашите българи. Те ги забравят тия хора.

- Участваше активно в протестите против Радев и Йотова...

- Просто ситуацията в държавата го изисква. Ние имаме най-слабото правителство и най-геополитически неправилното след промените, вземащо странни позиции правителство. Това е трагедия за мен, защото ние не искаме да завиваме, ние не искаме да гледаме към Москва и знаем кой е жертва и кой е агресор, за разлика от Йотова. Не искам президент, който ще помилва наркодилари. Просто гражданската ми позиция е такава, че не мога да мълча и трябва само да го показвам.

- Ако утре те приеме Румен Радев, което няма да стане, разбира се, но ако хипотетично те приеме, какво ще му кажеш?

- Радев? Даже няма да използвам „господин Радев“. Ще му кажа „господин Зелен чорап“, вие в момента...правите най-голямата и страшна грешка, тъй като примамвате голяма част от хората с този див популизъм, говорите едно на вътрешната сцена, говорите друго на външната сцена.“

Прави се на партньор, но всъщност е троянски кон. Взе много присърце ролята на Орбан. Само че Орбан имаше тежест, тъй като Унгария е сила, а ние сме в периферията и сме никой под неговото управление.

- Радев определено не може да се сравнява с Орбан като политическа фигура, но се старае...

- Абсолютно. Ще му кажа всичко, което мисля, и че за мен е позор за България, и по-бързо да подаде оставката. Въобще без никакви притеснения. Така че аз затова съм се прибрал в България, за да мога да си изразявам позицията всекидневно и с хората очи в очи.

- В Лондон с какво се занимаваш?

- В Лондон работих на много места,  още уча бизнес мениджмънт, трета година. Тоест имам още една година и ще летя до Лондон постоянно.

- Случвало ли ти се е да обясняваш на англичани примерно или на някакви други хора какво става в България? Как се вижда оттам нашата мила, родна страна?

- Да... Случвало ми се, тъй като съм социален човек, постоянно общувам с англичани и с всякакви хора, защото, знаем, Лондон е мултикултурен град, има страшно много различни хора.

Обяснявам им. Те са със страшно грешни впечатления. Някои от тях, не всички, естествено, мислят, че България е нещо друго.... Обяснявам, че сме изключително хубава държава, с хубав народ, който не е случил на политическа система 45 години, защото комунизъм при тях е нямало и те не могат да разберат много от нещата тук. Просто не ги разбират.

Не могат да си обяснят как някакви българи така говорят за агресивна Русия, че са толкова впечатлени от социализма, че искат да се върнат в това време.

Обяснявам им за престъпленията на комунизма, че той е човеконенавистен и в основата си антибългарски.

Това е интернационален строй, за който национализмът и патриотизмът могат единствено да се изразяват като любов към Кремъл и Москва. Това им го обяснявам...

- А те вдяват ли?

- Вдяват, разбират, но им е много странно. Просто защото не са имали такъв строй при тях, , който да промива мозъци.

- А какво е отношението към българите?

- Много българи там, както и в други държави, са извършвали големи глупости през последните години. Много прослойки, разни криминални елементи бягат от България и отиват там. Затова и имат грешно впечатление за нас. Обясняваме им, че сме будни, интелигентни, хубави хора.

- Така, по-глобално, ако погледнем, как се обяснява това, въобще там как гледат, ако си говорил с хора, че Западът проспа, включително и британското правителство, целия възход на Путин? Той уби Литвиненко в Лондон с радиоактивен полоний-210. Същият този Литвиненко беше доказал с документи, че ФСБ, оглавявана тогава от Патрушев, е взривявала руски блокове в Москва, Волгодонск и Рязан, за да обвини чеченците и да докара Путин на власт... Всичко това не впечатли Запада особено...

- Много време им трябваше, за да осъдят този режим, който още тогава в генезиса си беше престъпен. Техните лидери, както и всички други европейски лидери след промените през 1989-а, имаха някаква надежда и така тайно си мислиха, че могат да променят и реформират Русия.

Залагаха на Елцин, на хората, които бяха около него в началото на 90-те. Те не разбираха, по-скоро си затваряха очите за тези зависимости, които имаха от Русия. А имаха и доста милиарди руски пари във Великобритания. И просто си мислеха, че това нещо ще продължава вечно, Русия ще е нормална вече, ще влезе пак в релси. Всичко ше е ОК, ама не стана.

Помним какво направиха в Чечня, в Грузия, помним всичките вътрешни репресии срещу дисиденти. Те избиваха още от тогава. Анна Политковская, Борис Немцов, Навални, кого ли не.

Западът си затваряше умишлено очите, за да може да се ползва от богатите руски енергийни източници и да въртят бизнес. Но в един момент се видя, че Русия не иска просто бизнес, а руският империализъм се завръща по-жив от всякога. Те искат в момента да възстановят СССР. Не го крият, издигат паметници на Сталин. Как е възможно това нещо?

Тук не говорим само за икономическия аспект. Тук говорим за политическия, идеологическия аспект. Тия хора трябва да бъдат спрени... Те се усетиха, Украйна им отвори очите. Те сами нямаше да си ги отворят още дълго. Добре, че Украйна успя да се съпротивлява. Ако беше паднала, още щяха да си продължат нещата по същия начин.

И в този ред на мисли, украинците са за мен най-достойният народ в Европа, тъй като тяхната борба е отечествена. Те се борят да не загубят националната си идея. Не само територии и ресурси.

Тук говорим за хората. Хората, ако спрат да се наричат украинци, това пак ще си стане една руска губерния и ще продължим към следващата държава.

Балтийските страни виждам – има индикации, че са следващите. Молдова, Приднестровието. Там знаем какво руско влияние има.

И така. Общо трябва да ги спрем, иначе ще се разпространи тази зараза.