Александър Невзоров, легендарен руски журналист

Добър вечер. Добър вечер. Разбира се, светът още не се е охладил от отвличането на господин Мадуро. А Тръмп, естествено, е супергероят на деня. Той се кипри, важничи. При Доналд, да припомня, винаги всичко е било наред със здравия нарцисизъм, но сегашното му нарцистично състояние надминава всичко мислимо.

Никога досега нито един политически нарцис не е бил толкова ослепително нарцистичен. И Дарий, и Ксеркс, и египетските фараони, които са постигали огромни, радикални победи, по принцип са се радвали далеч по-скромно. Но в този случай всичко е обосновано. Тръмп има пълното право да сияе, независимо от разумността, от последиците и от крайното въздействие върху съдбите на света.

Отвличането на Мадуро и неговата „мадурочка“ беше все пак най-красивото политическо отвличане на последните векове. Това е страшен удар – без да преувеличавам мога да кажа, че е страшен удар по Русия.

Мадуро беше не просто важен, той беше архиценен съюзник на Москва. Защото този, който владее Венецуела, управлява световните цени на петрола и реда на нефтените продажби. И именно по тази причина, а не заради очарованието на мадуровските мустаци, повярвайте, Кремъл десетилетия наред тъпчеше Мадуро и мадуристите с желязо – прехвърляйки цели дивизиони С-300, „Бук-М2“, „Панцир“, изтребители Су-30, РСЗО „Смерч“, ракети въздух–въздух Р-77, които са относително съвременни.

И дори когато войната в Украйна премина в неприятна за руснаците фаза – с магарета, трилинейки и всенароден сбор на гащи – Путин все пак продължи да укрепва мадуристите, целия режим на Мадуро, с хиляди ирански дронове и китайски амфибийни бойни машини на пехотата, които по идея бяха крайно необходими на фронта в Донбас. Не, той изпращаше всичко това там и разбираше какво прави.

И още нещо – представете си: на постоянно денонощно бойно дежурство в Каракас, по всички покриви, имаше около пет хиляди преносими зенитно-ракетни комплекси „Игла-С“. Това е сравнително проста и действително изключително ефективна система, с която е много трудно да не уцелиш летящ самолет. Разбира се, цялото това руско военно барахло се управляваше от специалисти от Руската федерация.

Строго погледнато, ако се замислим, във Венецуела – и то не само в Каракас – бяха разквартировани не по-малко от три дивизии на Руската федерация. А веднага щом се появиха първите претенции на Тръмп и щом те бяха озвучени, незабавно започна подсилване на този контингент със стотици грушници, фесбешници, сапьори и всякаква друга паплач.

Мадуро беше абсолютно уверен в адската мощ на своята противовъздушна отбрана и затова се държеше толкова нагло. Затова и докарваше бедния Тръмп до сърдечни пристъпи с демонстрации на идиотските си танци от типа „а на нас ни е все едно“. А руските анализатори от всички страни бръмчаха в ушите на Мадуро, даваха стопроцентова гаранция и на него, и на Путин, че Тръмп няма да се осмели да действа, за да избегне катастрофални загуби за своята авиация.

Но се оказа, че е било достатъчно едно съвсем отдалечено ехо – три хеликоптера „Апач“ – за да се разпадне напълно цялата ПВО на Каракас и да побегне да се крие, изоставяйки по покривите същите тези пет хиляди комплекса „Игла-С“. Да, някой там е пострелял малко в двора на мадуровия бункер, но американската „Делта“ няма загуби, а дворът се е украсил с двадесет и шест трупа.

Днес се разпространява мнението, че охраната на Мадуро е била кубинска. Това не е вярно. Мадуро, разбира се, не блестеше с ум, но дори на него щеше да му стигне разумът да не взема кубинци за охрана. И удивително, ако се погледнат всички тези трупове в моргата на Каракас, по някаква причина у всички „кубинци“ има татуировки от най-известните зони на Руската федерация.

И сега цялата тази бойна техника, по същество, става собственост на американците. Тя изобщо не им е нужна и най-вероятно скоро ще се озове в Украйна.

Вицепрезидентката на Венецуела, която оставиха на мира, изигра по телевизията всички патриотични спектакли, удряше се с юмруци в гърдите. А после, разбира се, се обади Рубио и обясни, че политиката винаги е малко театър. В Телеграма ми има много по тази тема, с всички подробности – и Мадуро със сълзи на умиление и благодарност окичва Шойгу с някакви ордени. Това наистина беше много здрав съюз, жизнено необходим на Путин.

Това отвличане боли Путин именно защото е онова, за което той винаги е мечтал – блестящи операции, отвличания на световно ниво, зловещи убийства. А на практика той вече месеци наред си блъска плешивата глава в мъничкия Купянск. Всички се интересуват какво става там. Няма ясна информация, но е абсолютно известно, че най-голямата точка на концентрация на остатъците от орките вчера беше градската болница в Купянск. Вчера тя беше срината със земята – казват, от „А-ашниците“, но това не е проверено. Оттам засега идва много малко ясна информация, както и от фронта като цяло – картината е същата, нищо ново.

И не бива да се забравя, че всички тези венецуелски фойерверки по някакъв начин избутаха истинската война в друго измерение, но повярвайте – тя върви със същата ярост и със същото кръвопролитие. На фронта нищо не се е променило.

Освен оръжие, в този бездънен мадуров анус бяха напъхани и руски милиарди долари – инвестиции, вложения, заеми, които Путин прилежно плащаше на Мадуро, за да не търси други господари и да не гледа наляво. Но, както разбирате, милиардите изобщо не вълнуват Путин. Той знае, че винаги може да изсмуче нужните пари от народа, защото народното гърло е отворено и оголено – в него винаги могат да се забият зъби. Знаем, че нито един вменяем вампир не изпива жертвата до дъно. Но Путин не е от вменяемите вампири. Рано или късно той с погнуса ще захвърли изсмуканата до сухо мърша на народа. А за бюджетните пари изобщо не му пука. В Кремъл не знаят думата „пари“. Путин разбира, че трябва да издържа този щат от короновани курви по целия свят – предани му президенти и премиери – и е готов на всичко, за да задоволява геополитическите си нужди.

Между другото, всички бяха позабавени от кубинския президент. Никой не го е дърпал за езика. По каква причина реши да започне борба за Венецуела, която основно ликува от отвличането на Мадуро, не е ясно. Но трябва да се разбира, че това е стар побъркан комунист от времето на Фидел Кастро. Над кубинския президент се смеят, а речта му за готовността на кубинците да воюват за Венецуела по популярност задмина всички комични видеа, дори в TikTok. Най-силно, разбира се, се смеят самите кубинци.

Американците философски се подсмихват. Напразно, защото кубинците феноменално точно хвърлят банани, а с фасове от пури могат да нанасят сериозни психологически шокове на противника. Освен това в арсенала на кубинските спецслужби има няколко огромни дресирани крокодила. Това са откачалки. Възпитавал ги е лично Фидел. Тези крокодили са обучени дори да поглъщат малки танкове – добре, не точно танкове, а нещо до 50 см височина и 70 см дължина. Поне макети на танкове със сигурност могат да гълтат.

А Русия междувременно, след като американците така красиво откраднаха Мадуро, се опитва да събере разпилелия си се из Венецуела спецконтингент. В момента се опитват да намерят генерал Макаревич – същия онзи негодник, който се „отличи“ във войната в Украйна, където напълно напразно положи четиридесет хиляди орки. Путин, който обича своите палачи, не го наказа, а го изпрати да се пече и къпе във Венецуела. И сега този генерал е изчезнал. Има сведения, че е разбрал, че съществува длъжността „покойник“ по време на празника Диаделос Муертос – Денят на мъртвите. Там има специална категория хора, които ги гримират, подреждат, окичват с цветя. Това е много доходно занимание. Напълно възможно е генерал Макаревич да е избрал именно тази кариера.

Междувременно всички под сурдинка наглеят. Наглее и председателят Си. Не става дума само за „путинския вирус“. След отвличането на Мадуро вече тръгна нова, по-нагла риторика. Той вече открито говори за необходимостта от завземане на Тайван. Вероятно след няколко седмици Си ще бъде още по-конкретен и още по-категоричен. Просто не всички диктатори по света още са повярвали в своето щастие. Не всички са осъзнали, че международното право вече не съществува, че всички международни закони са стъпкани и анулирани. И това беше направено не от кой да е, а именно от плешивия чекист, който с нахлуването си в Украйна разчисти терена за всички диктатори дегенерати. А диктаторите дегенерати вече са схванали, че колкото повече съсипват живота на хората, толкова по-дълго трае властта им.

Зад целия този венецуелски шум почти незабелязана остана реакцията на Тръмп, който между другото, но съвсем ясно заяви, че не вярва на путинските твърдения за атака срещу Валдайската резиденция. Това, разбира се, поставя Путин в положението на един просто оакан лъжльо. Володя Путин направи официално изявление и беше обявен от Тръмп за какъв? За дребен, дребен лъжец. Това е сериозен проблем за Путин и много сериозно заявление.

Знаем, че руската пропаганда, която в действителност е изключително калпава, държи властта си над масите просто защото в продължение на двадесет години путинизмът последователно понижаваше интелектуалното ниво на руснаците, докарвайки ги до нивото на средния неолит. Но руската пропаганда се отличава не само с тъпота и наглост, а и с детска вяра – до днес тя вярва в военно-политическото величие на Русия. Тези идиоти нищо не научават от живота. Въпреки че вече четири позорни години Русия получава и по главата, и по задника в Украйна, телевизорът продължава многозначително да вие за „аналоговнетните“ възможности на руските въоръжени сили, ГРУ и ФСБ.

Показал съм един запис – сравнително пресен, от декември – в който някаква говореща диня с очила се хвали как е защитила Мадуро, как за три дни е отбила желанието на САЩ да се намесват във Венецуела, как американците били напикали от ужас и страх, оценявайки риска от загуби. Както виждаме, динята отчасти е била права. За да запази скъпия мадурчик, Русия наистина е изпратила в Каракас хиляди свои орки – включително и онези, които веднага се разбягаха при появата на американците.

В продължение на два месеца военно-транспортната авиация на Руската федерация ежедневно разтоварваше на военни летища около Каракас – не на гражданското летище „Боливар“, а на малките военни летищца наоколо – своите спецназовци, ПВО-специалисти, чекисти и всякаква друга паплач. И на Путин му докладваха, че около Мадуро има стоманен, непробиваем пръстен, че небето е под пълен контрол и че американците вече предварително са се напикали и няма да посмеят да се появят.

А сега същите тези орки, които трябваше да формират стоманения пръстен около Мадуро, ги остъргват от стените на бункера му и от разбитите и изгорели комплекси С-300. Оцелелите се крият някъде – цели две дивизии – вероятно по пазарите, в мазето на руското посолство или в най-близките публични домове. Там всичко е напълно законно.

На всички ни, не само на мен, ни предстои още вероятно четиридесет пъти да сменим мнението си за Тръмп. Днес то е добро и под влиянието на това добро мнение може да се предположи, че Тръмп наистина е политик и че преди окончателно да счупи гръбнака на Русия, е решил да удуши всичките ѝ сателити. Впрочем, това отвличане наистина обърка мозъците на много хора – не само по света, но и в Русия.

Знаем, че имаше своеобразен новогодишен тренд: руснаци си пъхаха в себе си различни предмети – вазички, флакони с освежител за въздух, зеленчуци, фенерчета, микрофони, телефони. Това си е тяхна лична работа. Но когато подобни пенетрации си устройват висши държавни лица, ситуацията придобива съвсем друг оттенък. Все още не е ясно какво точно си е напъхал „златният глас на руския свят“ Дмитрий Медведев. Ясно е едно – в юриста на годината, в заместник-председателя на Съвета за сигурност, в орденоносния Медведев явно не е попаднал просто някакъв патладжан. Дори най-едрите сортове не биха дали такъв ефект. Най-вероятно, подчинявайки се на този новогодишен руски тренд, Дмитрий Анатолиевич си е пъхнал нещо обемисто, вероятно опасно, от прободно-режещ характер. С друго не може да се обясни последното му послание. Той дълго ни радваше със своята фразеология, но тук, бих казал, достигна своя Еверест.

Заместник-секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация заяви намерение да отвлече федералния канцлер на Германия Фридрих Мерц. Прочетете това в Telegram-канала на Медведев. Това, разбира се, е утопия, защото Мерц не е бюджетът на Руската федерация – не можеш просто така да го откраднеш. Дори опитните ръце на руските спецслужби, свикнали да крадат държавни средства, едва ли са способни на подобен номер. Освен това трябва да се помни, че отвличането на канцлера на Германия е и сериозна техническа задача. И тя очевидно не е по силите на държава, която в момента се опитва да си спомни технологиите за производство на "Москвич"…