Президентът на Сърбия Александър Вучич омаловажи геноцида в Сребреница, като го нарече „правно-политически термин“, предаде БГНЕС.

Той твърди, че е изразил почит и уважение към жертвите, но това не е било достатъчно за политиците в официално Сараево.

В интервю за Федералната телевизия на Босна и Херцеговина (FTV) той посочи, че „за народа уважението към жертвите е достатъчно“, докато политиците настоявали за използването на думата „геноцид“. „Скланях глава пред жертвите, показах пиетет и уважение, но за някои това не беше достатъчно, защото някой искаше да направи политическо представление“, каза Вучич.

През 2015 г., като министър-председател, бившата дясна ръка на диктатора Слободан Милошевич отиде в Поточари, за да положи цвете на гробищния мемориал за над осемте хиляди избити босненски мюсюлмани, малко преди да бъде прогонен с камъни и бутилки. Охраната му отвори чадър, за да го предпази, и той бе изведен от парцела с гробовете.

В интервюто Вучич повтори позицията си, че убийството на над 8 000 бошняци в Сребреница през 1995 г. не може да бъде определяно като геноцид. По думите му става дума за „правно-политическа формулировка“.

Въпреки решенията на международните съдилища, официален Белград и властите в Република Сръбска отричат, че през юли 1995 г. в Сребреница е извършен геноцид срещу босненските мюсюлмани (бошняци).

За геноцида над най-малко 8 372 бошняци и за други военни престъпления в района на Сребреница повече от 50 души са осъдени на общо около 700 години затвор. Сред тях с доживотни присъди са наказани бившият президент на Република Сръбска Радован Караджич и главнокомандващият на армията на босненските сърби Ратко Младич.

БГНЕС припомня, че Вучич беше ключов кадър на Сръбската радикална партия и министър на информацията в кабинета на Милошевич. През 90-те години бившата югославска армия се превърна в оръдие на „Велика Сърбия“ и извърши агресия – първо срещу Словения, след това окупира над една трета от Хърватия, а в течение на три години в Босна и Херцеговина бяха извършвани най-жестоките престъпления в Европа след Втората световна война, включително етническо прочистване и геноцид, сред които Сребреница, Горажде и Жепа.

На 20 юли 1995 г. Вучич заяви от трибуната на парламента в Белград: „Убийте един сърбин, ние ще убием сто мюсюлмани“.

През 1999 г. НАТО проведе мащабна въздушна операция срещу режима, за да бъде предотвратено етническо прочистване на албанците в Косово.

На 23 май 2024 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, с която утвърждава 11 юли като международен ден за отдаване на почит на жертвите на геноцида. Вносители бяха Германия и Руанда. България беше съавтор на резолюцията. | БГНЕС