Евлоги Станчев

Вчера, 11 юли, се навършиха 30 години от началото на геноцида в Сребреница, Босна и Херцеговина – едно от най-ужасяващите събития в новата европейска история. На тази дата през 1995 г. започва системното избиване на босненски мюсюлмани (мъже и момчета) в източнобосненския град Сребреница от силите на Армията на Република Сръбска под командването на Ратко Младич. Всяка година международната общност отдава почит на жертвите на това 

масово клане – най-мащабното

 дотогава в Европа след Втората световна война. От 2024 г. 11 юли е обявен за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница.

*     *     *

По време на Войната в Босна и Херцеговина, в продължение на повече от три години (от пролетта на 1992 до юли 1995 г.), източнобосненският град Сребреница е под продължителна обсада от страна на Армията на Република Сръбска, подкрепяна от различни паравоенни и доброволчески формирования. Въпреки че ООН обявява града и околностите му за „защитена зона“ и разполага там холандски миротворчески батальон (т.нар. Dutchbat) в базата си в близкото село Поточари, на 11 юли 1995 г. сръбските сили превземат Сребреница почти без съпротива. Холандските военни не получават исканата подкрепа от НАТО и нямат мандат да използват сила (освен при самоотбрана). Около 25 хиляди босненски мюсюлмани се стичат към базата в Поточари с надеждата да намерят закрила или да достигнат територии под контрола на босненското правителство. Сръбските войски влизат в Поточари и започват да „преговарят“ с холандските сили, гарантирайки „сигурността“ на мюсюлманското население и нуждата то да бъде „евакуирано“.

Впоследствие военните под командването на Ратко Младич започват разделяне на мюсюлманското население. Всички мъже и момчета на възраст между 12 и 77 години са отделени от жените, децата и възрастните с аргумента, че ще бъдат „разпитвани“ за предполагаеми военни престъпления. Жените, децата и старците са натоварени на автобуси и изселени към Тузла, град под контрола на босненското правителство. В рамките на следващите дни и седмици 

над 8,300 мъже и момчета са екзекутирани

 и заровени в масови гробове. Тези целенасочени и несъмнено планирани убийства, извършени на етническа и религиозна основа, представляват неоспорим акт на геноцид по смисъла на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид (1948 г.). Наред с това, насилственото депортиране на босненскомюсюлманските жени, деца и възрастни служи като допълнителен инструмент за постигане на „етнически чиста“ територия в Източна Босна.

Важно е да се подчертае – особено на фона на честото премълчаване на този факт – че в редиците на армията на босненските сърби са воювали също гръцки и руски крайни националисти-доброволци. Макар да няма преки доказателства за тяхно участие в самите екзекуции, присъствието им в района на Сребреница по време на превземането на града е добре документирано. Според различни източници Ратко Младич дори е разпоредил в Сребреница да бъде издигнато и гръцкото знаме като жест на благодарност за оказаната подкрепа.

*     *     *

За ужаси като този в Сребреница се говори изключително трудно, със свито сърце и камък в гърдите. Без значение колко време е изминало. Хиляди семейства все още очакват идентифицирането на останки на своите близки. Всяка следваща година много от тези хора обаче остават без новини за убитите си роднини и с все така кървящо от мъка сърце. Геноцидът в Сребреница е ужасяващо, но отрезвяващо напомняне, че крайните етнически вражди, способни да се превърнат в съвсем реални военни престъпления, не са просто отломки от миналото. Те са тук, сред нас, и при определени политически злоупотреби могат да се възпламенят отново, с още по-опустошителна сила.

Днес, три десетилетия по-късно, въпреки че историята, правото и моралната съвест на човечеството са се произнесли категорично относно геноцидния характер на събитията в Сребреница, все още има опити да се провокират „дебати“ по темата. Видяхме такива през миналата година, в контекста на Резолюция 78/282 на ООН, която обяви 11 юли за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница. Видяхме и лавинообразните изблици на добре познатия, примитивен “whataboutism”. Целта на инициаторите на подобни действия е не просто 

да бъдат „изпрани“ мръсните ризи

 на агресивния сръбски национализъм. Основният стремеж е Балканите да останат място на трайно етническо противопоставяне, местните народи да бъдат разделени дори в най-човешките и смирени моменти, каквито са отдаването на почит към жертвите на зловещи престъпления. А ние отлично знаем кой и защо има интерес да поддържа тези вражди тлеещи.

Ето защо Балканският полуостров има шанс за пълноценно и мирно европейско бъдеще само ако бъдат пресечени всякакви опити за манипулация на историческата истина. И ако се научим да осмисляме миналото си правилно и честно – особено неговите най-мрачни страници.

Бог да прости и да дари вечна светлина на душите на загиналите в Сребреница! Дано намерят покой, а паметта им бъде поне частично овъзмездена.