Партия ГЕРБ запазва лидерските си позиции, със значителна дистанция пред останалите партии, с подкрепа от 26.0%. Бойко Борисов продължава да е с най-високо доверие, като регистрира нарастване на позитивните оценки (от три процента) и спад в негативните (от два процента), достигайки до доверие от 24.4%, недоверието е 49.4%,.
Това показват данните на Алфа Рисърч за електоралните нагласи. Изследвана е и реакцията по отношение на съставеното редовно правителство.
Продължава оспорваното съперничество за второто място между ПП-ДБ с 13.4% и "Възраждане" с 13.1%.
Съпредседателите на „Продължаваме промяната“ търпят имиджови щети през последните месеци и към момента Кирил Петков има 10.4% доверие срещу 68.4% недоверие, а Асен Василев – 10.3% доверие срещу 68.2% недоверие.
От коалицията Божидар Божанов се позиционира с относително най-високо одобрение - 12.2% срещу 38.6% неодобрение, но и с висок дял на хората без мнение.
За Атанас Атанасов балансът е негативен в съотношение 9.6% към 51.9%.
Лидерът на Възраждане отчита минимално нарастване на позитивните оценки, но и в негативните - като резултат балансът му е негативен в съотношение 16.8%:55.9%.
Като четвърта сила се позиционира ДПС-Ново начало с 10.8% подкрепа, а лидерът Делян Пеевски продължава да се ползва с одобрението на 5.8% от пълнолетните българи и да консолидира високо неодобрение от 79.9%.
Основните конкуренти в лицето на ДПС–ДПС са със 7.5% електорална подкрепа, а Ахмед Доган има 6.2% позитивни и 67.1% отрицателни оценки.
БСП и ИТН като участници в управлението, също стабилизират позициите си. БСП запазва подкрепа от 8.0%, а лидерът Атанас Зафиров – 12.5% одобрение срещу 42.3% неодобрение.
Готови да дадат гласа си за ИТН са 6.2%, а отношението към Слави Трифонов има позитивен тренд - то е 15.0% положително срещу 44.3% отрицателно.
МЕЧ получават 4.0% доверие, а лидерът Радостин Василев остава все още по-слабо разпознаваем с 9.0% позитивни и 47.8% отрицателни оценки.
Съставянето на редовно правителство е предпочитаният вариант пред поредни предсрочни избори. Честите извънредни парламентарни избори през последните няколко години и невъзможността те да разрешат политическата криза у нас са убедителен аргумент в полза на търсенето на различно решение. Друго основание за него е растящото съмнение в българското общество за честността на изборите. Затова, отчитайки настоящата ситуация и възможности, 69% застават зад опцията „редовно правителство“. Изборите са предпочитана алтернатива за едва 19% от пълнолетните българи. Сред привържениците на всички партии доминира подкрепата за редовно правителство, като единственото изключение са тези на МЕЧ, които са поляризирани по темата.
Прекратяването след седем поредни избора на политическата криза и отпушването на хоризонта за преследване на по-дългосрочни обществени цели обуславя добри стартови позиции на кабинета „Желязков“, въпреки сложната коалиционна формула. Личните рейтинги и електоралната подкрепа остават близки до регистрираното на последните избори, което допринася за усещането, че при липсата на алтернатива, тежките решения и компромисите от страна на политиците са оправдани.
Първоначалните оценки за кабинета „Желязков“ са в съотношение 39% положителни срещу 29% отрицателни. Последното редовно правителство, в което са преобладавали положителните начални позиции е било това на Кирил Петков (35%:23%), а с най-висок стартов потенциал през последните 15 години е било първото правителство на Бойко Борисов от 2009 година (47%:8%). Симпатизантите на ГЕРБ са най-категорични в подкрепата си за кабинета, следвани от тези на ДПС-ДПС (на Ахмед Доган). Останалите участници в управлението изразяват по-умерена, но ясна подкрепа за правителството. При симпатизантите на опозиционните партии е налице преобладаващ скептицизъм, който е най-висок сред избирателите на МЕЧ и ПП-ДБ.
Отношението към премиера Росен Желязков е поляризирано - 29% доверие срещу 26% недоверие. На най-голяма част от анкетираните, 46%, тепърва им предстои да си изградят мнение за него. Това е ресурс, който може да бъде спечелен на страната на премиера, ако с позициите и действията си бъде достатъчно убедителен. По-високата подкрепа за правителството спрямо тази за министър-председателя произтича от факта, че Желязков е политическа фигура, която се свързва еднозначно с ГЕРБ. Затова и само симпатизантите на тази партия застават категорично зад него. Привържениците на останалите партньори в управляващата коалиция засега заемат неутрална позиция спрямо Желязков.
Президентът Румен Радев регистрира позитивен тренд в нагласите. За по-малко от година положителните оценки нарастват с пет, а отрицателните намаляват със седем процентни пункта, достигайки до одобрение от 44%, срещу неодобрение от 31%. Една от предпоставките за този развой е, че това е единствената институция в управлението на страната, която остана без сериозни сътресения през последните няколко години. Кризата в политическата система, неуспехът на партиите да водят диалог и да достигат до решения, включително ерозията на парламентарното представителство, носят бонуси на държавния глава, въпреки позициите му по някои въпроси, с които симпатизантите на различни партии не са съгласни.
При доверието към политическите лидери и електоралните нагласи няма сериозни размествания и промени. Подредбата на основните политически играчи повтаря тази от последните избори. В този смисъл евентуални избори не биха променили съществено ситуацията, но със сигурност биха спомогнали за задълбочаване на общественото разочарование от политиците.
Националното проучване на Алфа Рисърч показва, че кабинетът „Желязков“ започва работа с добри стартови позиции. На този етап обаче те отразяват по-скоро облекчението от края на политическата криза и очакването за отпушване на процесите в редица сфери. Дали тези очаквания ще се оправдаят ще зависи както от това дали и как ще се справя с предизвикателствата в управлението, така и с отношенията между коалиционните партньори. Ако успее на тези два фронта, може да е и първото редовно правителство след 2021 година, което е съумяло да реализира управленски хоризонт по-голям от няколко месеца.
Изследването е част от редовния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е през периода 15-20 януари 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. /БГНЕС
Още от България
Кирил Петков: Премиерът е Росен Желязков, не Борисов!
Историческата роля на министър-председателя сега е да удържи политическия натиск, да не разреши манипулации на бюджет 2024, да вкара бюджет за 2025 с 3% дефицит и да изиска конвергентния доклад
Георг Георгиев: Ако Скопие не спазва ангажиментите, няма как да продължи пътя си към ЕС
Онова, което трябва да бъде разбрано е, че съдбата на Украйна не бива да се решава на друго място
За поредна година Скопие отказва съвместно честване на Гоце Делчев
Годишнината от рождението на родолюбеца ще бъде отбелязана от българското посолство, Генералното консулство в Битоля и местни българи, които ще се поклонят на гроба му в църквата „Св. Спас“