Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Две събития доминираха геополитическия пейзаж в навечерието на визитата на президента Тръмп в Полша за участие в Съмита на Инициативата Три морета. Това е полско–хърватски проект, лансиран през миналата 2016 година с цел стимулиране на търговията, развитието на инфраструктурата, енергетиката и политическото сътрудничество между страните, които граничат с Адриатическото, Балтийското и Черно море. Членове са дванадесет страни – Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, България, Литва, Латвия Естония, Хърватска, Словения и Австрия…
 
Фактът, че американският президент ще развие бизнес казуса на американския втечнен газ пред лидерите на страните от Централна и Източна Европа не трябва да бъде изненада, но има скрит контекст и по-сложен фон, срещу който трябва да бъдат претеглени както очакванията, така и постигнатото на форума.
 
Американския втечнен природен газ
 
От доста време Вашингтон настоява, че втечненият газ от САЩ би трябвало да даде на страните от ЦИЕ шанс да се разделят с тоталната зависимост от руския природен газ. Някой побързаха да се възползват от тази възможност, като първото ВПГ карго бе разтоварено в терминала Швиноусчие в Полша през юни. По-голяма част от газовите пазари в ЦИЕ са взаимосвързани и в краен случай биха могли да използват втечнен природен газ за балансиране на вътрешните доставки  и при извънредни случаи през терминали в Полша, Литва, Гърция и Турция…
 
Американските компании Шениер и Телуриан обявиха вече своята готовност да се конкурират на пазара на ЦИЕ и да вземат пазарен дял от Газпром.
 
При все това, пътят е стръмен и в никакъв случай не е лесен за новопристигналите на европейския газов пазар. Независимо от реториката на президента Тръмп в подкрепа на износа на американски втечнен газ, възможният американски дял на пазара на природен газ в ЦИЕ и ЕС ще зависи предимно от търговската му привлекателност – конкурентна цена, гъвкави условия и решителност да се разработи и приложи по- агресивна маркетингова стратегия с достъп до крайни потребители. Има и много скрити бариери, липсват равнопоставеност за конкуренция с Газпром, което лесно може да опровергае президента Тръмп.
 
В последна сметка, Газпром има два ключови съюзника в битката срещу американския втечнен газ – това е привилегированите условия по силата на неговите дългосрочни договори за доставка и транзит, установени маршрути, значителна част от които договорени на междуправителствено равнище. Дори ако количествата и цените са конкурентни, вносителите на Газпром с времето са развили зависимост, която спъва както либерализацията, така и диверсификацията на пазара. Покупките на природен газ в ЦИЕ в много редки случаи се извършва чрез прозрачни и конкурентни търгове за доставка, а често се наблюдава и силна политическа намеса.
 
Вторият съюзник на Газпром са партньорите по Северен поток – 2, които усилват свързаността си заедно с ръста на руските газови доставки в Германия. Подобно развитие може да се обърне срещу втечнения природен газ, особено, ако и когато германските, френските и холандски партньори на Газпром започнат да търгуват руски газ при преференциални условия и да посредничат срещу навлизането на американски втечнен газ в Централна и Източна Европа. До този момент партньорите на Газпром по Северен поток-2 не са „разпознали“ в износителите на американски втечнен газ свои стратегически партньори в усвояването на европейския газов пазар.
 
Продажбата на значителни количества от американски ВПГ в Германия, Франция и Холандия тепърва предстои да се случи. През 2015 г. ЕоН подписа 20-годишен договор за внос на американски втечнен газ, но първите значителни количества още не са пристигнали.
 
Изглежда, че докато целта на Северен поток-2 бе да се подсигурят газовите потоци на Газпром в Германия като се избегне транзитния риск през Украйна – реален или въображаем – една от ключовите цели на Северен поток -2 е да задържи и препятства навлизането на американски ВПГ на европейските пазари. Именно европейски компании ще осигурят кредитните линии за изграждането му срещу доставки на природен газ. Тази схема изобщо не предвижда значителна роля за американския природен газ.
 
Ролята на Европейската комисия
 
Европейската Комисия по принцип би трябвало да играе ролята на безпристрастен арбитър за американския втечнен газ, като настоява за интеграция, либерализация и диверсификация на пазара. При все това няма много неща, които Комисията може да направи, за да улесни вноса на американски газ. Още повече, че президентът Тръмп отиде далеч в противопоставянето на европейските лидери, което прави специфичната промоция на привлекателността на американския втечнен газ на европейските политици съществено по-малко убедителна.
 
ЕК е принудена да върви по „тънка линия“ между интересите на страните от Централна и Източна Европа за по-добър пазарен микс и по-голяма диверсификация, намаляваща доминацията на Газпром и отчитане на правителствената подкрепа на Франция и Германия за Северен поток -2,и внос на повече руски газ. Като се отчита твърдото говорене между президента Тръмп от една страна и президента Макрон, и канцлера Меркел, от друга, както и разгара на събитията около Русия-гейт и симпатиите на американския президент към Владимир Путин, което опъва нервите на мнозина източноевропейци, не е никак сигурно, че визитата на Доналд Тръмп в Полша и неговото послание ще добавят политическа тежест към търговския апел на американския ВПГ в Централна и Източна Европа и в ЕС като цяло.
 
Битката около Северен поток в ЕС
 
Преди повече от месец Европейската комисия изпрати писмо на всяка една от 28-те страни членки с молба да и бъде даден мандат да преговаря от името на всички с Газпром по условията за прилагане на европейското право към подводната част на проекта Северен поток-2.
Източник на картата: www.gazprom.ru
Източник на картата: www.gazprom.ru

Вярата на Бон, че страните от ЦИЕ са толкова зависими от неговата финансова, търговска и политическа мощ, че ще трябва да преглътнат гордостта си и да се съгласят със Северен поток, едва ли е пример за политическа мъдрост.
 
Срещата на енергийните министри на ЕС миналата седмица беше използвана от Комисията, за да лансира възможен компромис по съответствието на Северен поток с европейското законодателство, като позволи да се смята за изпълнение на изискването за достъп на трети страни, ако други руски износители на природен газ бъдат допуснат до тръбата от руска страна. Брюксел елегантно прехвърли топката в полето на Кремъл, подхранвайки амбициите на вътрешните конкуренти на Газпром да търгуват пряко на европейския газов пазар. Шансовете за подобно развитие не са големи, особено по отношение на това, че Комисията ще успее да убеди руското правителство да сложи край на монопола на Газпром за износ на руски газ. Но този ход със сигурност ще добави сила на опонентите му във вътрешноруския дебат. По-скоро рано, отколкото късно, Кремъл ще трябва да направи избор между абсолютния размер на приходите в бюджета от продажби на руски газ и използването на изключителната роля на Газпром като външнополитически инструмент.
 
Казусът „Балкански хъб“
 
До този момент България се въздържаше да изразява мнение по Северен поток-2, внимавайки да стои извън спора в ЕС, като се опасяваше от негативно въздействие върху двустранните проекти с Газпром. Такъв бе случаят с писмото на осемте страните членки до Президента на ЕК Жан-Клод Юнкер от месец март 2016 година, в което те решително се противопоставиха на Северен поток-2. В последния момент българското правителство изтегли своя подпис.
 
Реакцията на България отразява определена степен на „пленяване“ на политиката, което произтича от тоталния контрол на Газпром върху доставките и маршрутите – реално сто процента.
 
Правителството на страната, което се оглавява от Бойко Борисов, не прави тайна от факта, че се стреми да отчете интересите на Газпром. Тази политическа линия бе продължена без изменения и по време на служебното правителство на Огнян Герджиков, с официалния отговор на предложението на Газпром за уреждане на анти-монополното разследване срещу него.
 
Струва си да се отбележи, че България беше единствената страна в Централна и Източна Европа от тези девет страни, които влизаха в полето на разследване от Комисията, подкрепила идеите на Газпром.
 
Подобна линия на поведение се наблюдава и по отношение на молбата на ЕК за предоставяне на мандат по Северен поток-2.
 
Няма нито един ред в българските медии, с твърде малко изключения, посветен на намеренията на правителството в тази насока. Повече светлина бе хвърлена благодарение на информационното покритие на темата в руските медии. Статия във „Ведомости“, посветена на това заседание на европейските енергийни министри, говори за подкрепата на искането за мандат от страната на Португалия и страните от ЦИЕ и въздържаната позиция на Германия и Франция.
 
Стара българска традиция е, когато страната е изправена пред сложен и разделящ казус на равнище ЕС, да се стреми да държи нисък профил и да следва основната група. Най-новата история на подобни случаи показва, че подобни реакции на българската правителство могат да се обърнат срещу него.
 
Водещ мотив в тази насока е стремежа да не се компрометират шансовете за изграждане на Балканския хъб – любимият проект на премиера Борисов, който в неговата интерпретация зависи почти изцяло от доставките на руски природен газ.
 
От публикация във вестник „Комерсант“, стана известно, че министър Петкова е подписала обвързващо споразумение с Газпром относно реализацията на мини-вариант на Южен поток. Доказателство за това са и думите на енергийния министър на Унгария Сиярто, взети от страницата на унгарското правителство, че „България и Сърбия вече са подписали необходимите споразумения (!? – за вход на турски поток и надграждане на преносната инфраструктура в съответните страни – И.В.), според които трябва да се осигури финансиране за домашните развойни проекти (Булгартрансгаз вече ги реализира – И. В.) до края на годината и необходимите разрешения да бъдат дадени до края на 2018 година, за да може газопроводът да влезе в експлоатация в края на 2018 година, което пък ще направи възможно функционирането на тръбата между Сърбия и Унгария в края на 2019 година, с възможност за пренос до 8 милиарда кубически метра газ за Унгария, ако се наложи.“

След провала на Южен поток, Газпром няма особено доверие, че България може да „прокара“ проекта през ЕК. Поради отсъствието на желание и възможност от страна на Газпром да финансира изграждането на новите капацитети на територията на България и Сърбия, българската страна се е съгласила да реализира и финансира нужните промени в газопреносната ни система, за да направи възможен пренос не само на посочените до 8 милиарда кубически метра газ за Унгария, но и допълнителни 3 милиарда за Сърбия и нови количества за Австрия – до посочените от премиера Борисов 15.4 милиарда кубически метра.
 
Няма вариант рискът по тези инвестиции да бъде успешно управляван от Булгартрансгаз, въз основа на насрещни договори за транзит с Газпром. Европейската комисия няма да го позволи, защото тръбите през България отново ще бъдат заети над 50 процента от Газпром, а България не прави достатъчно за да осигури равен достъп и равно третиране на газ от „трети страни“, включително и от американски втечнен природен газ.
 
Балканският хъб е проект гордост, въпрос на амбиция и решителност, поради което вероятността от неразумно харчене на публични средства за престиж, като се прескочат задължителни „предпазни“ етапа на проектни проучвания, които да докажат пазарната му осъществимост и потребност. Което прави много вероятно нови загубени милиарди заради нечия политическа суета.
 
Но този фон, предложението на президента Тръмп да подкрепи американските компании в усилията им да продадат повече втечнен природен газ в Европа означава, че България трябва най-вече да реализира интерконектори свързани с посоки на доставка на втечнен природен газ, а компаниите да ангажират капацитети на терминали за внос на втечнен газ в региона.
 
Но най-главното е наличието изобщо на политическа воля да се сложи край на монополната зависимост от Газпром и да започне да се купува газ чрез отворени и конкуренти процедури – там, където американския природен газ може да има шанс да се конкурира.
 
Финалното решение по проекта Северен поток-2, което вероятно се очаква по-късно през годината, ще има незабавно отражение и върху плановете на Газпром през Турски поток – да реализира износ на газ от Турция в ЕК – през България и Гърция.
 
Както Северен поток-2 ще „премести“ ползи в размер на близо 10 милиарда евро от страните в Централна и Източна Европа към Германия и нейните съседки, така и Турски поток ще ощети България със 100 милиона долара транзитни приходи, дори въпреки тежко субсидираните транзитни такси за Газекспорт.
 
Оценен на фона на прогнозираното значително свръхпредлагане на природен газ на глобалния и на европейски пазар на природен газ, проектът Северен поток -2 изглежда все по-излишен и геополитически обременен. Страните с достъп до глобалния пазар на ВПГ първи ще усетят благоприятния ефект от свръхпредлагането, а останалите, които разчитат на газ по наземни газопроводи, ще ги следват.
 
В последна сметка това, какво ще стане, ще решат пазарите, а не политиците. Най-доброто, което господин Тръмп може да направи за американския втечнен газ е да осигури равни условия за конкуренция в ЦИЕ и ЕС с Газпром, като се премахнат изключителните привилегии на руския монополист при доставките и транзита. А това е напълно закономерно и разумно очакване от страна на САЩ от своите съюзници и партньори – призив, който европейците трябва да чуят.