Откритие е свързано с регулирането на активността на гените
Американското дуо Виктор Амброс и Гари Рувкун получиха Нобелова награда за медицина за откритието си на микроРНК и ролята ѝ в регулирането на гените.
Разбирането на регулирането на активността на гените е важна цел от десетилетия насам, заяви журито.
Ако регулирането на гените се наруши, това може да доведе до сериозни заболявания като рак, диабет или автоимунитет.
„Тяхното новаторско откритие разкри напълно нов принцип на генно регулиране, който се оказа от съществено значение за многоклетъчните организми, включително и за хората“, заяви журито.
Сътрудничейки си, но работейки поотделно, двамата провеждат изследвания върху 1 милиметров кръгъл червей C. elegans, за да определят защо и кога се появяват клетъчни мутации.
Техните новаторски открития - генна регулация, която позволява на всяка клетка да избира само подходящи инструкции - са публикувани в две статии през 1993 г.
70-годишният Амброс е професор в Медицинския университет в Масачузетс, а 72-годишният Рувкун е професор в Медицинския университет в Харвард.
Двойката ще получи наградата си, състояща се от диплома, златен медал и чек за 1 млн. долара, от крал Карл XVI Густав на официална церемония в Стокхолм на 10 декември, годишнината от смъртта през 1896 г. на учения Алфред Нобел, който учредява наградите в своето завещание.
Миналата година наградата за медицина бе присъдена на Каталин Карико и Дрю Вайсман за работата им по технологията на месинджър РНК (мРНК), която проправя пътя към ваксините Covid-19.
Нобеловият сезон продължава тази седмица с обявяването на носителите на наградата за физика във вторник и на наградата за химия в сряда.
Те ще бъдат последвани от дългоочакваните награди за литература в четвъртък и за мир в петък.
Наградата за икономика ще бъде връчена в понеделник, 14 октомври./ БГНЕС
Фактор
Разбирането на регулирането на активността на гените е важна цел от десетилетия насам, заяви журито.
Ако регулирането на гените се наруши, това може да доведе до сериозни заболявания като рак, диабет или автоимунитет.
„Тяхното новаторско откритие разкри напълно нов принцип на генно регулиране, който се оказа от съществено значение за многоклетъчните организми, включително и за хората“, заяви журито.
Сътрудничейки си, но работейки поотделно, двамата провеждат изследвания върху 1 милиметров кръгъл червей C. elegans, за да определят защо и кога се появяват клетъчни мутации.
Техните новаторски открития - генна регулация, която позволява на всяка клетка да избира само подходящи инструкции - са публикувани в две статии през 1993 г.
70-годишният Амброс е професор в Медицинския университет в Масачузетс, а 72-годишният Рувкун е професор в Медицинския университет в Харвард.
Двойката ще получи наградата си, състояща се от диплома, златен медал и чек за 1 млн. долара, от крал Карл XVI Густав на официална церемония в Стокхолм на 10 декември, годишнината от смъртта през 1896 г. на учения Алфред Нобел, който учредява наградите в своето завещание.
Миналата година наградата за медицина бе присъдена на Каталин Карико и Дрю Вайсман за работата им по технологията на месинджър РНК (мРНК), която проправя пътя към ваксините Covid-19.
Нобеловият сезон продължава тази седмица с обявяването на носителите на наградата за физика във вторник и на наградата за химия в сряда.
Те ще бъдат последвани от дългоочакваните награди за литература в четвъртък и за мир в петък.
Наградата за икономика ще бъде връчена в понеделник, 14 октомври./ БГНЕС
Още от Наука
Астрономи откриха най-големите екзопланети, по-леки от памук
Те имат размерите на Юпитер, обикалят около звезда на повече от 1000 светлинни години разстояние и са открити от спътника TESS на НАСА
Учен: Времето не е вечно и един ден може да загуби смисъл
Може ли времето да изчезне? Ново изследване в областта на квантовата гравитация предполага, че времето не е фундаментална характеристика на Вселената. Според теорията то зависи от кривината на пространството и може постепенно да загуби значението си с разширяването на Космоса
INSAIT получи най-високото отличие на Европейския съвет за научни изследвания
За първи път българска научна институция е удостоена с такова отличие: "Постигнахме немислимото"