Откритие е свързано с регулирането на активността на гените
Американското дуо Виктор Амброс и Гари Рувкун получиха Нобелова награда за медицина за откритието си на микроРНК и ролята ѝ в регулирането на гените.
Разбирането на регулирането на активността на гените е важна цел от десетилетия насам, заяви журито.
Ако регулирането на гените се наруши, това може да доведе до сериозни заболявания като рак, диабет или автоимунитет.
„Тяхното новаторско откритие разкри напълно нов принцип на генно регулиране, който се оказа от съществено значение за многоклетъчните организми, включително и за хората“, заяви журито.
Сътрудничейки си, но работейки поотделно, двамата провеждат изследвания върху 1 милиметров кръгъл червей C. elegans, за да определят защо и кога се появяват клетъчни мутации.
Техните новаторски открития - генна регулация, която позволява на всяка клетка да избира само подходящи инструкции - са публикувани в две статии през 1993 г.
70-годишният Амброс е професор в Медицинския университет в Масачузетс, а 72-годишният Рувкун е професор в Медицинския университет в Харвард.
Двойката ще получи наградата си, състояща се от диплома, златен медал и чек за 1 млн. долара, от крал Карл XVI Густав на официална церемония в Стокхолм на 10 декември, годишнината от смъртта през 1896 г. на учения Алфред Нобел, който учредява наградите в своето завещание.
Миналата година наградата за медицина бе присъдена на Каталин Карико и Дрю Вайсман за работата им по технологията на месинджър РНК (мРНК), която проправя пътя към ваксините Covid-19.
Нобеловият сезон продължава тази седмица с обявяването на носителите на наградата за физика във вторник и на наградата за химия в сряда.
Те ще бъдат последвани от дългоочакваните награди за литература в четвъртък и за мир в петък.
Наградата за икономика ще бъде връчена в понеделник, 14 октомври./ БГНЕС
Фактор
Разбирането на регулирането на активността на гените е важна цел от десетилетия насам, заяви журито.
Ако регулирането на гените се наруши, това може да доведе до сериозни заболявания като рак, диабет или автоимунитет.
„Тяхното новаторско откритие разкри напълно нов принцип на генно регулиране, който се оказа от съществено значение за многоклетъчните организми, включително и за хората“, заяви журито.
Сътрудничейки си, но работейки поотделно, двамата провеждат изследвания върху 1 милиметров кръгъл червей C. elegans, за да определят защо и кога се появяват клетъчни мутации.
Техните новаторски открития - генна регулация, която позволява на всяка клетка да избира само подходящи инструкции - са публикувани в две статии през 1993 г.
70-годишният Амброс е професор в Медицинския университет в Масачузетс, а 72-годишният Рувкун е професор в Медицинския университет в Харвард.
Двойката ще получи наградата си, състояща се от диплома, златен медал и чек за 1 млн. долара, от крал Карл XVI Густав на официална церемония в Стокхолм на 10 декември, годишнината от смъртта през 1896 г. на учения Алфред Нобел, който учредява наградите в своето завещание.
Миналата година наградата за медицина бе присъдена на Каталин Карико и Дрю Вайсман за работата им по технологията на месинджър РНК (мРНК), която проправя пътя към ваксините Covid-19.
Нобеловият сезон продължава тази седмица с обявяването на носителите на наградата за физика във вторник и на наградата за химия в сряда.
Те ще бъдат последвани от дългоочакваните награди за литература в четвъртък и за мир в петък.
Наградата за икономика ще бъде връчена в понеделник, 14 октомври./ БГНЕС
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации