В съвместен стрийм живеещият в САЩ руски анализатор проф. Андрей Пионтковски и Игор Яковенко, бивш председател на Съюза на руските журналисти, обсъдиха последните новини. По-специално, Доналд Тръмп се изказа много топло за срещата на върха на НАТО, състояла се в Хага на 24–25 юни. Той я похвали като „най-продуктивната в историята“. По време на основното заседание Тръмп започна с положителни думи за разходите за отбрана. Американският лидер обеща, че Русия никога няма да нападне НАТО, докато той е президент.
Украйна не получи покана за членство в НАТО, но постигна напредък в сътрудничеството с Алианса и се превръща в част от европейската система за сигурност.

Междувременно САЩ, по предварителни данни, искат да предложат на Иран инвестиции за милиарди и премахване на санкциите в замяна на отказ от обогатяване на уран. Вашингтон се надява, че Техеран ще приеме условията им след 12-дневната война с Израел.

Игор Яковенко:

Добър вечер, скъпи приятели. Както обикновено в петък по това време с нас е Андрей Андреевич Пионтковски. Андрей Андреевич, здравейте! Много се радвам да ви видя.

Андрей Пионтковски:
Добър ден, Игор Александрович! Взаимно.

Игор Яковенко:
Докато не сме се виждали, приключи дванадесетдневната война и се проведе срещата на върха на НАТО. И още много неща се случиха. Искам с вас да сверим часовниците относно тези събития.
Ще кажа направо — за мен всичко, което се случва, прилича на едно своеобразно явление, за първи път в историята на човечеството. Главният процес в момента е нещо като политически кърлинг.
Помните тази странна спортна игра — с търкане на леда се опитваш да избуташ шайбата в желаната посока. Сега всички световни политици чрез езици я приближават до Тръмп и се опитват да го „притеглят“ на своя страна.
Мисля, че последните събития — чрез ласкателства и езици — успяха временно да го прехвърлят към Нетаняху. А последното облизване на Тръмп на юбилейната среща на НАТО даде резултати. Рюте е великолепен майстор на това изкуство.

Андрей Пионтковски :
Разбира се. Това е удивително — чист политически кърлинг. До неотдавна само Путин се занимаваше с това и постигаше феноменални резултати.
Но разбирате ли, Путин има дългогодишен стаж във вербовката. За разлика от тия дилетанти, той наистина разбира от ласкателства и убеждаване. Все пак е от КГБ, а не котка, кихнала на дивана.
И резултатът е налице. За мен това е именно историческият опит на политическия кърлинг — облизване и претегляне на страна този нарцис.
Но да го погледнем и сериозно — защото това не е просто ирония. Това е същината.

Игор Яковенко:
Андрей Андреевич, започнахме нашия разговор с въпроса защо Хамней трябва да бъде ликвидиран и защо това е от решаващо значение. Вие казахте, че това е необходимо за стабилизацията на Близкия Изток и защото режимът в Иран е ключов съюзник на Путин. Но има още един пласт — защо това има значение конкретно за руската ситуация?

Андрей Пионтковски:
Да, защото в края на краищата октомври 2025 година ще бъде кулминационен момент. Тогава ще се проведе вътрешният дебат в Кремъл: какво правим по-нататък? Войната е провалена, успехи няма. Как Путин ще обясни всичко това на своето обкръжение, на „партията на войната“, на бенефициерите ѝ?

Игор Яковенко:
Пропагандата може да направи много, но не всичко. Трудно ми е да си представя Путин, който излиза и казва: „Победихме, превзехме Авдеевка – това е като щурма на Райхстага.“ Просто абсурдно.

Андрей Пионтковски:
И няма да има такъв Путин. Вие говорите за разликата между рационален подход и фанатичен безумец. Но той вече се е превърнал в фанатик на „руския свят“. А Ковалчук и Ротенберг играят важна роля около него – както и силоваците. Но те са рационални. Затова смятам, че ще има реална заплаха за неговата власт.

Какво ще направи Путин, когато настъплението окончателно се провали? Ще мобилизира още един милион души през зимата ли? Възниква въпросът за провала, за погрешната преценка. И тогава — преврат.

И още нещо — израелците до край не го разбират, но физическото ликвидиране не само на Хамней, а на десетина души от върха, ще има огромно значение за развоя на събитията в Кремъл през октомври 2025 г.

Бих се осмелил да направя прогноза: ако до тогава поражението на Иран е окончателен, безспорен факт, а руското настъпление се е провалило безвъзвратно, това ще създаде много тежка ситуация за Путин.

Да, може и да има милиони, готови да умират за милион рубли, но решението няма да бъде тяхно. То ще се вземе от 10–15 души в бункера.

Игор Яковенко:
Андрей Андреевич, благодаря Ви. И както обикновено, бих искал в края на разговора да Ви попитам: какво не Ви попитах, а бихте искали да кажете? Какви изводи или идеи бихте искали да споделите сега?

Андрей Пионтковски:
Интересна е реакцията на Китай на всичко това. Много сдържана. Формално осъдиха Израел, но ми се струва, че в Пекин вече разбират, че Путин е загубил войната.

Спомняте ли си, преди началото на войната написах статия, в която обяснявах защо Си Дзинпин подтикна Путин да я започне? На 5 февруари Путин беше в Пекин за Олимпиадата. Си го виждаше като инструмент в китайската стратегия: стоиш на брега на реката и чакаш да мине трупът на врага.

Ако Путин беше победил, щеше да доплува и Байдън — дискредитиран, с рухнал Запад, а Тайван щеше сам да занесе ключовете от острова в Пекин.

Но трупът, който доплува, е на Путин. И сега Си заменя този „подарък“ за китайските империалисти — вместо Тайван, ще им подари Сибир.

Последните конструктивни икономически преговори между САЩ и Пекин показват, че Китай се готви да замени геополитическия приоритет: вече не Тайван, а усвояване на Източен Сибир. И това е много по-лесна задача.

Такива са перспективите пред Великата Руска империя — доста неприятни.

Игор Яковенко:
Всички тези въпроси ще бъдат задавани на Путин. В частност и въпросът за Китай ще бъде изключително болезнен в бункера, в началото на октомври 2025 г.

Дори ако израелското общество не се трогне особено, аз се обръщам към тях: може би не ви интересува толкова унищожението на аятолаха, но за нас е жизненоважно. Моля ви, ликвидирайте го.

Андрей Андреевич, благодаря Ви. Надявам се призивът Ви да бъде чут не само в Израел, но и в Америка — те също имат такива възможности.

Благодаря Ви за анализа, за непоколебимия Ви исторически оптимизъм. Надявам се, че до следващия ни разговор ще се случат събития, които ще потвърдят Вашата прогноза.

Андрей Пионтковски:
Е, Вие все пак ще намерите аргументи, каквото и да стане.

Игор Яковенко:
Работата ми е такава. Понякога си слагам костюма на „адвокат на дявола“. Важно е да мислим заедно, да преценяваме и „за“ и „против“. Благодаря още веднъж. Пазете се. До нови срещи.

faktor.bg