Руският аналитик, който избяга в САЩ, проф. Андрей Пионтковски и украинският журналист  Роман Цимбалюк обсъждат актуалните събития, свързани с международната политика и войната на Русия срещу Украйна.

 Екипът на президента на САЩ Доналд Тръмп и самият президент през последната седмица шокираха мнозина със своите изявления относно Русия и Украйна. Как точно Тръмп планира да сложи край на войната в Украйна, как смята да влияе на кремълския диктатор Владимир Путин и за какво трябва да се подготвя Украйна – гледайте във видеото.

Андрей Андреевич Пионтковски е на линия. Здравейте, Андрей Андреевич.
– Добър ден, Роман.
– Каквото и да се случва, смятам, че докато имаме възможност, трябва да правим стриймове с вас в понеделниците – стриймове, телемости Киев-Вашингтон. Извинявайте, това е след ракетния удар по Суми... толкова загинали. Новините ги знаете – и в Украйна, и в Щатите.

– Андрей Андреевич, как бихте описали невоенния аспект на случилото се? Военното е ясно – руските изроди трябва да бъдат унищожени. Но политическият – в Щатите, когато президентът на САЩ излиза и казва, че това било „грешка“, а пет минути по-късно руското министерство на отбраната заявява: „Не, ние уцелихме точно където искахме“, и след още няколко минути Лавров казва: „Да, направихме каквото искахме“... Освен скръбта за Украйна, тук има още един аспект: оказва се, че няма никакъв „страшен“ Тръмп. Има някаква разпадаща се маса – говоря не за личността му, а за руско-американския президент, който демонстрира абсолютна слабост.

– Готов ли сте да оспорите такава характеристика?

– Не, „слабост“ е твърде меко определение за този човек и за групата около него, която сега е на власт в Съединените щати. Символичната фигура на американския позор е този, когото аз наричам „Витек“ – нюйоркският строителен предприемач Виткоф, напълно корумпиран и разложен от Путин.

Виждате го – целият свят го вижда в социалните мрежи, снимки навсякъде – Витек, който се разхожда с куратора си Дмитриев, с когото прекарва часове в подготовка на срещата си с Путин. Разбира се, Путин го кара да чака – вижда се началото на срещата, как Витек седи в коридорче, кръстосал крака, и внезапно вижда „велик човек“. Инстинктивно се хвърля в някакъв жест – дали римски, дали нацистки, има спорове по въпроса – от сърце... хайл... Какво да очакваме от този човек?

Как може той да е посредник в преговори, след като още след първия си „сеанс на политическа близост“ с Путин, Зеленски поиска той да бъде отстранен?

Той ни разказва всички путински наративи: че войната е започнала заради разширението на НАТО, което заплашвало Русия, че Украйна е започнала войната, като е нападнала, а Путин „хуманно“ предлага разумен мир, когато Украйна се откаже от „конституционните руски територии“...

За какво може да разговаря с Путин, когато напълно и безусловно повтаря неговите наративи? Убеден съм, че има и икономически елемент чрез този Дмитриев. Това е чудовищен позор за Америка.

А Витек е най-близкият човек до Тръмп – и двамата са нюйоркски предприемачи. И знаете ли, прави впечатление едно качество – предишният, четиридесет и пети президент, поне беше сдържан в действията си, защото имаше до себе си отличен държавен секретар Помпео, който направляваше Близкоизточната политика. А сега той се е обградил с момчета като Витек – и този позор за САЩ ще нараства с всеки ден.

Но... майната им на Съединените щати – от украинска гледна точка, положителното е, че виждаме как проукраинските републиканци, които винаги са подкрепяли Украйна, се осмеляват все повече. Очевидната слабост и идиотизъм на Тръмп вече трудно се прикриват, и това им дава смелост.

Вече е внесен двупартиен законопроект в Сената – и от републиканци, и от демократи. Нашите приятели републиканци от Сената и Камарата на представителите говорят все по-силно и уверено.

Мога да кажа като свидетел на процесите във Вашингтон: има червена линия, която Тръмп и цялата му клика путинофили – Витков, Хекслеровци, Весовци, Мъсковци и други мерзавци – няма да могат да преминат. Те няма да могат открито да подкрепят Путин.

И зная, че сега се водят много интересни преговори с републиканската фракция и с европейските партньори, и се оформя сценарий. Тази тема ще обсъдим отделно, но...

Ще може ли Европа да замести американската помощ?

Европа все по-активно изразява подкрепата си за Украйна. Всеки ден се провеждат съвещания, и това не са празни приказки. Приемат се важни решения – финансиране, доставка на оръжия. Основният въпрос, който стои навсякъде, е: ще може ли Европа да изпълни тази мисия? Не само защитата на Украйна – това вече е мисия по защитата на самата Европа.

Това вече се разбира в Европа: украинската армия в момента е единствената реална европейска армия. И макар че европейците вече осъзнаха заплахата от Путин, ако украинската армия бъде победена – те ще останат напълно беззащитни.

Така че това е ясно – Украйна е част от европейската армия и те трябва да я подсилват с всички възможни средства.

Но възниква въпросът – ще може ли Европа да се справи сама без Съединените щати?

Оказа се, че във финансов аспект – да, ще може. Германия вече прие много сериозно решение – с промяна на конституцията, което позволява драстично увеличаване на разходите за отбрана.

Но има технически неща, в които Европа ще изостане поне временно – като например въоръжение, което се произвежда само от САЩ: ракети за системите „Пейтриът“, далекобойни ракети, средства за противовъздушна отбрана и т.н.

Затова се оформя компромисен вариант – американците ще предоставят ракети и всичко останало, но ще ги продават. Ще ги продават на европейците. Може би формално ще се води продажба на Украйна, но Тръмп ще запази лицето си, като каже: „Ето, постигнах своето. Критикувах Байдън, че е похарчил стотици милиарди за Украйна. А аз няма да давам, ще продавам и ще печеля.“

Тоест, европейците ще плащат. Всичко това ще преминава технически пак през Жешов в Полша.

Малко по-сложен ще бъде въпросът с разузнавателната информация – досега тя се получаваше от съвместни американско-украински екипи. Но сега ще бъдат европейски офицери, и ще има достатъчно доброволци от Америка, които ще продължат да помагат.

Тоест, при цялата си вродена омраза към Украйна, Тръмп няма да може напълно да се откаже от военна помощ. Ще казва: „Аз десетилетия наред повтарям, че Европа трябва да плаща сама за себе си.“
И ето – сега ще плаща.
А европейците са готови да платят.